Решение № 1710 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9416/2009 г.

Решение № 1710 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9416/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от "Искър Дивелъпмънтс" ООД - гр. София, чрез пълномощника - адвокат Дамян Бозуков, против Решение № 44/19.03.2009 г., постановено от Софийски градски съд, Административно отделение, III "ж" състав, по адм. д. № 2224/2006 г.

Касационната жалба е подадена от участвала в производството пред първоинстанционния съд страна, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК.

С обжалваното решение СГС е изменил по жалбата на Ягодинка Цветанова Божилова, Невена Борисова Димитрова, Цветан Борисов Димитров, Цветанка Иванова Накева, Лидия Петрова Костова, Надежда Петрова Костова, Цветанка Величкова Георгиева, Лиляна Тодорова Борисова, Йорданка Тодорова Илиева, Сашка Евтимова Йорданова, Десислава Евтимова Йорданова, Гергина Александрова Георгиева и Златка Горанова Илиева Георгиева, заповед № 1410/09.11.2005 г. на Кмета на СО, район Искър, досежно имот пл. № 259, к. л. 507/1958 г., попадащ в кв. 3, УПИ IV по плана на м."Индустриална зона Г. Искър", като е определил частите от същия, по цифри 9-5-6-7-8-9 и 2-3-4-2,с площ съответно 1247 кв. м. и 144 кв. м., съгласно заключение със скица на СТЕ от 25.01.2007 г. на вещо лице Росен Димитров Пандев, неразделна част от решението, като незастроени, а в останалата част е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е присъдил и направените от жалбоподателите разноски.

За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството е по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С оспорената заповед на кмета е одобрено решение по преписка № 94-Ц-56/15.08.2005 г. досежно процесния имот, заявен от Цветан Борисов Димитров, според което върху част от имота е изградено производствено хале в груб строеж, останалата част от имота е обслужващ терен и няма свободни площи. Не се спори по делото досежно индивидуализацията и конкретизацията на имота. Не е спорно и обстоятелството, че административният орган е комплектовал адм. преписка в цялост. След извършена служебна проверка съдът е констатирал, че атакуваната заповед е постановена от компетентния орган, в изискуемата от закона форма, съдържа изискуемите по приложимия закон реквизити, но неправилно е определена застроената, респективно-свободна площ, в противоречие със събраните доказателства и материалния закон. За да достигне до този си извод съдът се е позовал на приетата и неоспорена от страните СТЕ, съгласно която в УПИ има изградена в груб строеж сграда-производствено хале, която засяга частично процесния имот и имайки пред вид и сервитута към сградата, застроената част на имота е 1742 кв. м., а останалите две части от имота са незастроени, като първата е с площ 1247 кв. м., а втората-с площ от 144 кв. м. Приел е също, че в конкретното производство, което е със специфичен характер, единственият релевантен въпрос е определяне на застроената/незастроена/част от имота. Всички други въпроси са ирелевантни към конкретния казус, явяват се неотносими, поради което съдът не следва да ги подлага на преценка, в който обхват се явяват въпросите досежно: материалните спорове за собственост, законността на строежите или не, на отрежданията, мероприятията, ползването или не на имота, обособяването на парцел или невъзможност за такава и т. н. т.

В касационната жалба се правят доводи за недопустимост и за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушения на процесуалния и материалния закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, изразяващи се в следното:

1. По отношение недопустимостта на първоинстанционното производство:

Твърди се, че производството пред СГС е било недопустимо, тъй като е образувано по жалба срещу Заповед на кмета по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която не е индивидуалния административен акт, подлежащ на обжалване, а такъв акт е решението на техническата служба на общината, което може да се обжалва по реда на чл. 11, ал. 4 от АПК. В този смисъл обжалването на заповедта на кмета, с която само се одобрява решението на техническата служба е недопустимо, а произнасянето на съдебния състав по въпрос, касаещ застроеността на имота е не само ирелевантно, но и незаконосъобразно. От една страна буди недоумение какво точно е искането на жалбоподателите в производството пред СГС - от една страна те неправилно обжалват заповедта на кмета на р-н Искър, а същевременно искат от съда да определи застроената и незастроена част от имота, но без да обжалват решението на техническата служба.

2.По довода за неправилност на оспореното решение:

Твърди се, че в хода на производството не са събрани никакви доказателства, че заповедта на кмета е незаконосъобразна - в акта е посочен органът, който го е издал, наименован е, посочени са фактическите и правни основания за издаването му, съдържа разпоредителна част и указания пред кого и в какъв срок може да бъде обжалван. Видно от определението от 16.05.2006 г. на СГС, "единствен предмет на контрол и изследване за законосъобразност" е заповедта на кмета. И докато незнанието на закона е допустимо за жалбоподателите, то неточното му прилагане от съдебния състав при постановяването на решението не само буди недоумение, но е изцяло в противоречие както с приложимата нормативна уредба, така и с изричните указания на самия съдебен състав.

Ответната страна - Кметът на СО, район"Искър", чрез процесуалния си представител - юрк. Иванова, изразява писмено становище за основателност на подадената касационна жалба и счита постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно.

Ответниците физически лица, чрез пълномощника си - адв. Гърбатов, с доводи в писмена защита и изложени в съд. заседание, оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна.

Правят възражение за недопустимост на касационното производство, както следва: Касационният жалбоподател не е бил страна пред органа, пред който е поискано издаване на акта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и неговото участие е недопустимо. През годините е формирана богата и постоянна съдебна практика от различни състави на ВАС, според която в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е процесуално недопустимо участието на трети заинтересовани лица, тъй като страни по него са собствениците и техните наследници, поискали установяване на застроената част и административният орган - адресат на това искане. В този смисъл са и съд. определения: № 2290/12.03.2003 г. по адм. д. № 720/2003 г., № 185/13.01.2004 г. по адм. д. № 7809/2003 г., № 3631/23.04.2004 г. по адм. д. № 2729/2004 г., № 686/24.01.2005 г. по адм. д. № 11451/2004 г. на ВАС, IV-то отделение и др.

Ако се приеме, че разглеждането на касационната жалба е допустимо, то тя е неоснователна. Решението на СГС е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна. Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е изменил Заповед № 1410/09.11.2005 г. на Кмета на СО Район "Искър". Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с материалите по делото. Неверни са твърденията на касатора, че жалбата срещу оспорения ИАА - Заповед № 1410/09.11.2005 г. на Кмета на СО Район "Искър" е недопустима. Решението на техническата служба не е самостоятелен административен акт, а следва задължително да бъде облечено в съответната форма със заповед на кмета. Това изрично изискване произтича от текста на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В този смисъл абсолютно закономерно жалбоподателя е оспорил заповедта на кмета, явяваща се финализиращ административното производството акт, а не решението на техническата служба. Такива са твърденията на касатора и в останалата им част, а именно в частта относно законосъобразността на оспорения административен акт. Видно от материалите по делото за целите на съдебното производство е назначена и изготвена СТЕ. От заключението на СТЕ, неоспорено от страните по делото се установя недвусмислено, че две части от процесния имот общо в размер на 1391 кв. м. са свободни от застрояване. Водим от гореизложеното намирам, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция.

Настоящият състав на ВАС, като прецени доводите на страните и провери постановеното решение, приема следното:

По възражението за недопустимост на касационното производство:

Касационната жалба е подадена от конституирана от СГС страна, при което формално е налице процесуално право на касационна жалба за тази страна.

Неправилното конституиране на страна в първоинстанционното производство не подлежи на оспорване с частна жалба, а се проверява при оспорване на постановеното съдебно решение. Това обстоятелство обаче може да бъде предмет на разглеждане при наличието на подадена касационна жалба от някоя от другите страни, участвали в производството, но не и в настоящия случай, тъй като производството е образувано по касационна жалба, подадена единствено от неправилно конституираната страна, а основен принцип на правото е, че положението на жалбоподателя не може да се влошава. Подадената касационна жалба не съдържа твърдение, че решението на съда не следва да обвързва касатора, тъй като той е неправилно конституиран от първоинстанционният съд.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на първоинстанционното производство. Предмет на жалбата в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съгласно текста на цитираната норма, е именно заповедта на кмета, с която се одобрява решението на техническата служба на общината. Решението на техническата служба не е индивидуалния административен акт, с който завършва административното производство и който подлежи на съдебно обжалване, а това е заповедта на кмета. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ съдът, освен че проверява законосъобразността на оспорената заповед, но се произнася и по съществото на спора /чл. 42, ал. 2 от ЗАП (отм.), вр. § 4, ал. 1 от АПК/, като определя застроената/незастроената площ от процесния имот.

При постановяването на решението си съдът е преценил правилно доказателствата по делото, отговорил е на доводите на страните и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон.

Съдът е съобразил представените по делото доказателства, между които и приетата и неоспорена от страните СТЕ, от която точно се установява застроената площ на сградата, включваща площта на сградата и сервитута към нея, както и незастроената част от имота.

Съдът правилно е приел, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ единственият релевантен за спора факт е съществуващото фактическо застрояване върху имота, и съответно- наличието на свободни площи.

Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно производство, част от производството по земеделската реституция, в което производство страни са заявилите реституционните претенции бивши собственици на зем. земи и техните наследници и съответните административни органи, компетентни да се произнесат.

Спорове за собственост и каквито и да било материални права са недопустими в тези производства, тъй като съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, споровете за материални права се разглеждат по общия исков ред.

Въпросите за законността или незаконността на съществуващото фактическо строителството и датата на строежа, във връзка с приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, се преценява в друго производство, от друг компетентен орган, данни за което задължително се вписват в издаваните след приключване на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ.

Изложените в решението на първоинстанционният съд мотиви по съществото на спора се възприемат изцяло от настоящия състав на ВАС.

Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,