Решение № 13259 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6371/2009 г.
ВАСII отделение06.11.2009 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 192 от 12 февруари 2009 година, постановено по адм. д. № 2216/2008 година по описа на Административен съд Варна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13259 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6371/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мариян 2000" ЕООД, представляван от Мариян Димов Савов, чрез пълномощника му адв. Кремена Маринова, срещу решение № 192 от 12 февруари 2009 година, постановено по адм. д. № 2216/2008 година по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-14-354/24 април 2008 година на зам. началника на ДНСК - София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът ДНСК - София, чрез пълномощника юрк. Диляна Тодорова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Другият ответник - областният управител на област Варна, не е взел становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Доколкото по делото липсват достоверни данни за датата на получаване на съобщението за изготвеното решение от касатора, то следва да се приеме, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "Мариян 2000" ЕООД срещу заповед № РД-14-354/24 април 2008 година на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с § 5, ал. 3 от ПЗР на ЗУЧК е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, наименован: "Заведение за обществено хранене с открита тераса", изпълнен върху плажната ивица на морски плаж "Хижа Черноморец", м. "Сакъм дере", гр. Варна. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че при извършена проверка органите на ДНСК са установили наличие на незаконен строеж, изграден от "Мариян 2000" ЕООД, представляващ "Заведение за обществено хранене с открита тераса", находящ се в м. "Сакъм дере", състоящ се от три долепени дървени постройки, поставени върху бетонови блокчета с площ около 206 кв. м. Установено е също, че за изграждането на строежа не са одобрявани проекти и не е издавано разрешение за строеж. Заведението е изградено на морски плаж "Хижа Черноморец" и не отговаря на разрешените дейности, посочени в текста на чл. 10, ал. 4 от ЗУЧК. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване, е правилен. Неоснователно е възражението на касатора, че в случая се касае за преместваем обект, а не за строеж, поради което началникът на ДНСК не е компетентен орган. Това възражение се основава на факта, че за същото заведение е издадено разрешение за разполагане на временен обект - павилион. Това разрешение е представено по делото, но то е издадено за павилион с площ от 45 кв. м през 2002 година. Заведението за обществено хранене, чието премахване е наредено от зам. началника на ДНСК е със значително по-голяма площ. Освен това това заведение - предвид описанието му в констативния акт, което не е оспорено от страните в процеса, притежава характеристиката на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Неоснователно е и възражението на касатора, че изграденото заведение не е разположено на морския плаж и не следва да по отношение на него да се прилага разпоредбата на § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗУЧК. Това възражение е поддържано и пред първоинстанционния съд, който аргументирано е приел, че са налице предпоставките за приложението на посочената норма, тъй като премахвания обект е разположен в зона "А", която е с режим на особена териториална защита. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,