Решение № 2749 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9145/2016 г.

Решение № 2749 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9145/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (неправилно наименувана като "частна жалба"), подадена от К. Е. Р. от [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] против решение № 549 от 30.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1060/2015 г. по описа на Административен съд – С. област (АССО), в частта, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗД) № 82-1/14.04.2015 г., издаден от главен специалист "Данъчни приходи" при [община], потвърден с решение № 11/27.10.2015 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при [община], в частта досежно установеното вземане за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2014 г. за притежаваните и декларирани от жалбоподателя недвижими имоти – земя и сгради, находящи се в махала "Ж. ", [населено място]. От изложените в жалбата и допълнително представеното уточнение оплаквания се извличат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърденията на касатора, обосноваващи тезата му за недължимост на установените с АУЗД задължения за ТБО, са идентични с поддържаните и в първоинстанционното съдебно производство. Същите се свеждат до това, че услугите сметосъбиране и извозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, не са били реално извършвани през процесните данъчни периоди, поради което е налице хипотезата по чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗМДТ. Сочи се, че в близост до имотите липсват поставени контейнери, както и, че главният път и отклонението, водещо до имота на жалбоподателя не се почистват през зимния период. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на АУЗД в обжалваната му част. Ответникът – началник отдел "Местни данъци и такси" при [община], чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. С отричащи основателността й доводи, моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да се присъдят деловодните разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира становище, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за неоснователна, по следните съображения: Предмет на касационна проверка е решението на АССО, в частта, с което е потвърдена законосъобразността на определените с оспорения АУЗД задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер 326.78 лв., от които 267.55 лв. главница и 59.23 лв. лихви за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2014 г. по отношение на притежаваните и декларирани от жалбоподателя недвижими имоти, находящи се в махала "Ж. ", [населено място], с посочени партидни номера [номер], [номер] и [номер]. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Посочил е, че легитимирайки се като собственик на описаните в АУЗД имоти, жалбоподателят К. Е. Р. се явява задължено лице по смисъла на чл. 64, вр. с чл. 11 ЗМДТ. Въз основа на приложените по делото писмени доказателства (заповеди на кмета на [община] № 346/08.10.2007 г., 415/30.10.2009 г., 399/04.10.2015 г., 630/29.12.2011 г., 3-761/30.10.2012 г. и № З-841-30.10.2013 г, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, видно от които имотите попадат в границите на районите, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване и е утвърдена честотата на извършване на дейностите; сключени договори за възлагане изпълнението на дейностите по събиране, извозване и депониране на битови отпадъци с изпълнителя [фирма]; месечни отчети, фактури и протоколи, отчети и протоколи за дейности, установяващи наличие и функциониране на депо и т. н.) и въз основа на заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, съдът е счел за безспорно доказано предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ в района, в който са ситуирани имотите на жалбоподателя, поради което за последния е възникнало установеното в АУЗД задължение за заплащане на ТБО за посочения в АУЗД период. Решението е валидно, допустимо и правилно. След съвкупен анализ на ангажираните от страните писмени и гласни доказателства, включително свидетелските показания на разпитаните лица и заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, първоинстанционният съд вярно е установил правнорелевантните факти, въз основа на които е извел крайното си заключение за правилно формиран размер на задълженията за ТБО, съобразно данъчната оценка на имотите и при надлежно прилагане на ставките, определени от Общински съвет - П.. Между страните не е налице спор за това, че К. Е. Р. е собственик на три недвижими имота, намиращи се в [населено място], махала "Ж. ", представляващи земя от 900 кв. м., имот № [номер], сайвант, жилище от два етажа с РЗП 84 кв. м., земя от 3200 кв. м., ведно с построена сграда със ЗП 114 кв. м., жилище с РЗП 43 кв. м., второстепенна постройка с РЗП 48 кв. м., за които жалбоподателят се е легитимирал със съответните документи за собственост. За всеки от имотите Р., като данъчно задължено лице по чл. 11 ЗМДТ, е депозирал декларация по чл. 14, ал. 1 с. з., в която е декларирал фактите и обстоятелствата, релевантни за определяне на облагаемата основа и размера на ДНИ и ТБО. Посочил е, че имот с партиден номер [номер] има електрификация, няма водопровод, няма канализация и не граничи с пътна мрежа, а достъпът се осъществява по черен път. По отношение останалите два имота е декларирано, че нямат електрификация, водопровод и канализация и не граничат с пътна мрежа. При съобразяване степента на застрояване и принадлежността на имотите в строителните граници на населеното място, органите по приходите са обложили за периода 2012 г. - 2014 г. само един от имотите ([номер]) с трите компонента на таксата по чл. 62 ЗМДТ, а именно "сметосъбиране и сметоизвозване", "обезвреждане на битови отпадъци в депо" и "чистота на териториите за обществено ползване". За периода 2009 г. - 2011 г. за този имот е събрана такса само за последната услуга. Останалите два имота са били обложени само с такса "чистота на териториите за обществено ползване", т. к. се намират извън строителните граници на населеното място и попадат в зона, в която се извършва тази услуга от [община]. Страните не спорят и по определения размер на данъчната основа, респ. по размера на ТБО - по компоненти и периоди. Спорна е дължимостта на таксата по чл. 62 ЗМДТ с оглед регламентираните в чл. 71, т. 1 - т. 3 с. з. хипотези при установеността на които законът предвижда, че ТБО не се събира от общинската администрация. Осъществяването на тези хипотези е предпоставено от преценката за доказано наличие на действително извършени дейности по чл. 62 ЗМДТ по трите компонента – събиране, извозване и обезвреждане в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място, като именно по този въпрос е налице противоречие в позициите между страните. По същество касаторът не оспорва осъществяването на сметоизвозване от контейнерите тип "Б." в района, но счита, че не дължи такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване поради това, че в неговите имоти или непосредствено до тях през процесния период не е имало контейнер за събиране на битови отпадъци, както и че общината не е предоставяла услугата по почистване на териториите за обществено ползване. В разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ е предвидено, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не се предоставя от общината. В закона не са дадени допълнителни критерии какво следва да се разбира под израза "услугата не се предоставя от общината", но при семантично тълкуване следва да се приеме, че разпоредбата има предвид осигуряване на обективна възможност от страна на общината за ползване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, чрез създаването на изискуемата от закона нормативна регламентация с приемане на наредба на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ, както и изпълнение на задълженията за издаване на заповед на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и приемане на решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, чрез обезпечаване на реалното извършване на сметосъбиране и сметоизвозване и съответното извършване на тази услуга. В настоящия казус е несъмнено установено, че общината е създала необходимата нормативна уредба и е осигурила обективна възможност на касатора Р. като собственик на посочените имоти, да ползва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, която общината предоставя. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато услугата не се предоставя. В случая първоинстанционният съд обосновано от събраните по делото доказателства е приел, че услугата е предоставяна. Съгласно заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за процесния период, районът, в който се намират имотите на касатора попада в териториите, в които тази услуга се предоставя. Относно изпълнението на дейностите, включени в услугата поддържане на териториите за обществено ползване, като почистване на уличните платна, снегопочистване, озеленяване, са представени документи, озаглавени "Чистота и озеленяване на територията на [община]", съставени от [фирма], [фирма], в които са описани извършените дейности, включващи и такива по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Във връзка с възражението на касатора, че подобни дейности не са провеждани на територията на неговите имоти и в непосредствена близост до тях, следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имотите му или в непосредствена близост до тях, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лицата, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Несъмнено е, че поставянето на съдове за събиране и временно съхранение на битовите отпадъци от страна на общината по начин (включително като местоположение), вид (вместимост на съответния съд) и количество, което да осигури страна на общината възможност за събиране на цялото количество битови отпадъци, отделени за определен период от време (в зависимост от честотата на сметоизвозване, определена в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ) представлява част от обезпечаването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Поставянето на отделен и самостоятелен контейнер или друг вид съд за битови отпадъци за всеки недвижим имот обаче освен, че не е предвидено като изискване в закона, не може да се приеме като безусловен критерий за предоставяне на услугата. Още повече, че до два от имотите на касатора няма самостоятелен достъп. Последният не спори още, че депо за битови отпадъци съществува и то е функциониращо, което от своя страна представлява основание за дължимост на таксата за услугата за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо. На базата на гореизложеното, правилно решаващият състав е съобразил, че административният орган носи доказателствената тежест по установяване наличието на двете кумулативни предпоставки, обуславящи дължимост на ТБО, а именно - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. В тази връзка, за да формира краен извод за правомерно определено с процесния АУЗД задължение за ТБО, съдът правилно се е позовал на представените от приходната администрация, неоспорени от жалбоподателя писмени доказателства, чиито анализ сочи, че през процесните данъчни периоди услугите по трите компонента, визирани в чл. 62 ЗМДТ са действително предоставени. Тяхната обективна наличност се установява от представените договори, сключени между [община] като възложител и търговските дружества - изпълнители - "Строителство, комунална дейност и услуги" Е., [фирма] и [фирма]. Договорите установяват валидни облигационни отношения между страните, свързани с възлагането на дейностите по трите компонента - сметосъбиране и сметоизвозване на територията на [община] до депото за твърди битови отпадъци, депониране и обработка поддръжка на чистотата на териториите за обществено ползване. Установяването на действително извършената работа се доказва от представените двустранно подписани протоколи, съставени от представители на възложителя и изпълнителите, които съдържат данни за вида на предоставените услуги, тяхното количество, цена и местоизвършване на дейностите. Все във връзка с установяването на релевантните обстоятелства по реално престиране на възложените от общината работи, са представени и други кореспондиращи помежду си частни свидетелстващи документи - месечни отчети, фактури и платежни нареждания, чиято съпоставка сочи на действително изпълнени услуги съгласно предмета на посочените по-горе договори. Представен е също договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Околна среда 2007 – 2013 г. ", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на ЕО за проект "Изграждане на регионалната система за управление на отпадъците в регион Б. ". По този договор [община] е партньор на бенефициера [община] за изпълнение на дейностите по одобреното проектно предложение за изграждане на депо. Договорът, ведно с констатацията на вещото лице за наличие на експлоатиращо депо, води до правилно изведения от съда извод за законосъобразно определяне на таксата за обезвреждане на битови отпадъци. Изложените от касатора твърдения за затруднено ползване на услугите по чл. 62 ЗМДТ поради денивелация на местността, където се намират имотите и елементите на инфраструктурата, не обосновават различни правни изводи. Цитираните обстоятелства са взети предвид от общинската администрация при определяне на данъчната оценка на същите тези имоти, която пък е основа за определяне на следващите се ДНИ и ТБО. Всички оплаквания на жалбоподателя, поддържани и пред първоинстанционния съд, се опровергават от ангажираните от ответника писмени и гласни доказателства, от които се установява реално изпълнение на услугите по трите компонента съгласно чл. 62 ЗМДТ - сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Касационната проверка констатира липса на декларативно сочените в жалбата нарушения при осъщестяване правораздавателната дейност на решаващия съд. Атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В. е изводът на съда за законосъобразност на АУЗД, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Съответна на материалното право е преценката за осъществяване на законовите предпоставки, обуславящи дължимост на процесната такса – адресатът на акта е носител на правото на собственост върху имотите, за които общината е осигурила реално предоставяне на дейностите по управление на отпадъците, формиращи размера на публичното задължение. Фактическите установявания на приходния орган, възприети и от съда, кореспондират на данните по делото. Доказателства, опровергаващи правомерността на обективираното в АУЗД волеизявление не се сочат. Бланкетно заявеното оспорване на изводите на АССО е неоснователно. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Не са налице процесуални пропуски при разглеждане на делото в първоинстанционното производство, поради което оплакванията на касатора са несъстоятелни. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания и решението следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно, т. к. липсват доказателства за извършени от страната деловодни разходи в касационната фаза на процеса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение