Решение № 14398 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4477/2018 г.

Решение № 14398 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4477/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Прокомм 17" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Цар Самуил, № 31, ет. 3, ап. 7, представлявано от И. Илиев-управител, срещу решение № 292/15.02.2018 г., постановено по адм. д. № 1901/2017 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 32-133430/18.05.2017 г. на Началник Митница Варна, потвърдено с решение №Р-453-32-168269/20.06.2017 г. на Директора на Агенция Митници. Подробно в касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора не е спазен реда за извършване на последващ контрол по реда на чл. 84 от Закона за Митниците/ЗМ/, като е нарушена изискуемата от нормативния акт процедура, което води до порочност на решението на административния орган до степен на нищожност. Приложимият ред, който не е спазен при произнасянето е този по чл. 84а от ЗМ. За да бъде извършена корекция са събрани нови доказателства, които са относими към произхода на стоката, поради което се възразява срещу изводите на АС-Варна, че се касае за извършена от митническия орган повторна проверка на подадената декларация, като са съобразени както доказателствата при подаването й така и събраната допълнителна информация. Не е съобразено от съда, че митническият орган при митница Варна не е териториално компетентен да проведе такова производство и издаденото от него решение е нищожно поради липса на компетентност. Допуснати са и нарушения на материалния закон, които не са отчетени от първоинстанционния съд, нещо повече в нарушение на принципа на служебното начало, съдът не е изследвал въпроса относно произхода на стоките. Антидъмпинговите мита могат да бъдат наложени само спрямо стоки с доказан произход, а в конкретния случай се пред предполага, че стоката е с произход Китай. В административната преписка не е налице нито един документ, който да сочи, че процесната стока е придобита изцяло в КНР, още по-малко пък да се установи конкретният производител там. Установен е само фактът на изпращане от КНР, но това обстоятелство не означава, че това е държавата на произхода на стоката. Не е изследван въпросът относно това, че между Република България и КНР няма сключено споразумение за сътрудничество и административна взаимопомощ в митническата област, въпреки изричното настояване в този смисъл в депозираната пред съда жалба. Не е ясно защо процесната стока трябва да бъде определена като дъмпингова. На последно място се твърди, че установеното от Мисията на ОЛАФ не е относимо към произхода на конкретната стока, а само за реда който се спазва в пристанище Кланг, Малайзия. Не са отчетени доказателствата за произход на стоката от Малайзия, които са представени от жалбоподателя и удостоверяват по безспорен начин произхода й. Дори да се приеме, че не е доказан от жалбоподателя произход на стоката от Малайзия, то това не води автоматично до извод, че стоката е с произход КНР. Неправилно според касатора се интерпретира и практиката на СЕС по дело С-416/2015, тъй като стоката предмет на правния спор по него, е с доказан произход от КНР, а в настоящият случай такъв факт не е установен. По горните съображения се иска отмяна на съдебното решение, като неправилно и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде прогласена нищожността на административния акт или алтернативно да се приеме, че е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила или нарушение на материалния закон. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – Началникът на Митница Варна, оспорва касационната жалба и намира същата за неоснователна. Аргументирано и надлежно съдът е обсъдил всички факти относими към правния спор и въз основа на тях е приел, че оспореното решение е законосъобразен акт, а жалбата срещу него е неоснователна. Моли решението на АС-Варна да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд гр. Варна е образувано по повод жалба на "Прокомм 17" ООД, срещу решение № 32-133430/18.05.2017 г. издадено от Началник Митница Варна, потвърдено с решение №Р-453/32-168269 от 20.06.2017 г. на Директора на Агенция Митници. С оспореното решение е извършена поправка на митническа декларация MRN: 15 BG002002 Н0009963/24.01.2015 г., като за стока № 1, са поправени кл. ЗЗ "Тарифен код", кл. 34 "държава на произход" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията. Същите клетки са поправени и по отношение на стока № 2. Установени са и дължими суми за доплащане: антидъмпингово мито в размер на 45 281. 94 лв. и ДДС-9 056. 38 лв., в едно с лихвите за забава върху размера на вносните мита и другите държавни вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/№ 952/2013 г. Предмет на вноса са 44 000 кг нетно тегло лимонена киселина, декларирана с код по ТАРИК2918140000 и 22 000 кг. тринатриев цитрат с код по ТАРИК 2918150010. Като държава по произход е посочена Малайзия. Получател на стоката е "Прокомм 17" ООД, като определеното мито е било в размер на 6. 5 %. Митническият орган с атакуваното решение е приел, че държавата по произход на стоката е КНР, следва да бъдат коригирани посочените по–горе клетки на митническата декларация и въз основа на това се определил, че се дължи антидъмпингово мито в размер на 42, 7 %. В мотивите на обжалваното решение подробно и последователно е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните в хода на административното и съдебното производство и доказателства и е направен анализ на възраженията на дружеството. Въз основа на това, решаващият състав е приел, че не са налице основания за прогласяване нищожността на решение № 32-133430/18.05.2017 г. издадено от Началник Митница Варна, тъй като то е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма с посочване на фактическите и правни основания, при липса на допуснати съществени процесуални нарушение и е в съответствие с материалния закон. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, като е прието, че те са неоснователни. Според съда, правилно процедурата по коригиране на подадената митническа декларация е проведена при условията на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ и е спазен чл. 48 от Регламент /ЕС/952/13. Корекцията касае тарифен код и държава по произход на стоките по митническа декларация MRN: 15 BG002002 Н0009963/24.01.2015 г., а не става въпрос за проверка на счетоводната или друг вид отчетност, за да бъде приложен установения в чл. 84а от ЗМ ред. Споделени са изводите на митническите органи относно произхода на стоката. Съдът, с протоколно определение от 1.11.2017 г. е указал на жалбоподателя доказателствената му тежест конкретно и ясно. Предоставил е възможност на дружеството да установи с надлежни доказателства, че стоката е претърпяла допълнителна преработка или обработка в Малайзия, както и да установи, че неговия съконтрахент да разполага с сертификат за преференциален произход. Въз основа на административната преписка и приложените в нея доказателства, решаващият състав е приел, че стоките по процесния внос са били изпратени от Китай до Малайзия и след претоварване на СТЗ на Порт Кланг, са изпратени към Европейския съюз, без да са били предмет на преработка или усъвършенстване. Доказателства, които да установяват нещо различно не са представени по делото от страна на жалбоподателя. Подробно в първоинстанционното решение са изложени мотиви защо извършената от структурите на ОЛАФ проверка и изготвения въз основа на нея доклад се приемат като доказателства относно произхода на стоките и не са оборени по надлежния ред. За да достигне до заключение за законосъобразност на оспореното решение, АС-Варна се е позовал и на практика на СЕС по дело С-416/30.06.2015 г., като е посочил че е спазена целта на закона, освен това чрез извършената корекция на митническата декларация се осигурява спазването на установеното в Регламент /ЕО/1193/2008 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. При извършената проверка на акта, не се констатира да са налице пороците посочени в касационната жалба. Наведените с нея твърдения относно нарушаване на административнопроизводствените правила, въз основа на което се претендира нищожност на административния акт поради териториална некомпетентност на административния орган издал акта, са заявени още в жалбата пред АС-Варна, който ги е обсъдил. Споделят се изложените аргументи, че приложимият ред за корекция е този по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, а не по чл. 84а от ЗМ. Нормата предвижда възможност за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент /ЕС/№ 952/2013 г., след вдигане на стоките митническите органи да извършат последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и придружаващите я документи. Обоснована е и преценката на съда относно произхода на стоките от КНР и обстоятелството, че същите са само транспортирани през Порт Кланг, Малайзия. Фактите са установени чрез представен по делото доклад на ОЛАФ, изготвен въз основа на проведено разследване в Малайзия от 05-13.2014 г., които установяват, че стоките –лимонена киселина, соли и есетри на лимонена киселина са с произход Китай, тъй като на територията на Малайзия не са претърпели никаква преработка или външна намеса. Не се основават на доказателствата по делото твърденията в касационната жалба, че от митническите органи не е установен произход на стоката от Китай. В тежест на жалбоподателя е да установи твърдените от него факти, а именно че декларираната страна за произход на стоката е Малайзия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че същият не се е справил с вменената му доказателствена тежест. Изводите направени в атакуваното решение не се променят и от представените в касационното производство лиценз за производство на основата на лимонена киселина от 13.04.2011 г. и декларация от 26.01.2015 г., тъй като те не съдържат данни от които може да се направи заключение за произход на стоката от Китай. Възражението, че докладът на ОЛАФ е относим само към организацията на работа в Пристанище Кланг, Малайзия не намира основание в приложените по делото доказателства, тъй като разследващите органи са установили механизмите и процедурите на внос/износ на стоките, съпоставена е информацията с пратки лимонена киселина внос от Китай и съответните кодове на стоките. Установено е, че стока – лимонена киселина с код 2918140000, с тегло 44 352 кг. е натоварена от Пристанище Кланг, Малайзия за пристанище Варна, Българи. Конкретно са посочени контейнерите, с които стоката е пристигнала от Китай и тези контейнери на които е претоварена за да бъде изпратена за ЕС. Тези констатации на компетентните органи не са оборени от жалбоподателя. Съдът подробно е обсъдил събраните от административния орган доказателства и е приел, че не се касае за износ от Малайзия, за който не се дължи антидъмпингово мито, нито са налице доказателства стоката да е била преработена в тази страна, което да е довело до създаването на нов продукт. Отново в доклада на ОЛАФ е установено, че в пристанище Кланг не са налице възможност и за преработка на стоката. В търговската зона на пристанището стоките само се придвижват и претоварват, в нея не е разрешено производството, следователно стоките които влизат в зоната на пристанището не се преработват. Позволените в пристанището дейности по раздробяване, пакетиране, преопаковане, сортиране, класиране, етикетирани и поправка не представляват по своя характер съществена преработка, която да води до нова стока и нейният произход да може да бъде определен като такъв от Малайзия. В този смисъл, правилно АС-Варна е преценил, че стоките предмет на внос от Китай вписани в регистрите водени от Порт Кланг, Малайзия съответно ZB1/внос/ и в последствие ZB2/износ/, са само претоварени и изпратени за Пристанище Варна без да променят своя произход. Правилно е установен произходът на стоката от КНР и е определено антидъмпингово мито в размер на 42, 7 %. Отказът на КНР да предостави информация по отправено й запитване не налага еднозначно, че произходът на стоката не е доказан и следователно не може да се приеме, че върху вноса се дължи антидъмпингово мито. При издаването на решение № от Началник Митница – Варна, са извършени допълнителни проверки и уточнения, предприети във връзка с изготвения доклад на ОЛАФ, поради което и изводите на съда за законосъобразност на решението са в съответствие със законовите норми. Решаващият състав подробно е обсъдил всички относими доказателства, както и насрещните тези на страните в резултат на което е достигнал до обосновани фактически и правни изводи, поради което постановеното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски, които са своевременно поискани, представляващи юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ДОПК, в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение