Решение № 8420 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3776/2009 г.

Решение № 8420 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3776/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Бургас срещу решение № 69 от 22.01.2009 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 1180/2008 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Иван Петев Демерджиев, чрез пълномощника си, е представил писмено възражение, с което оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение. Ответниците по касационната жалба - РПУ - Несебър и Росен Боянов Атанасов, не са изразили становище по нея. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Бургас е обявил за нищожна наложената на Иван Петев Демерджиев от гр. Пловдив от служителя на РПУ - Казанлък - Росен Боянов Атанасов, командирован да изпълнява задълженията си на територията на ОДП - Бургас, РПУ - Несебър, за периода от 01.07.2008 г. - 31.07.2008 г., принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" - лек автомобил м. "Крайслер", с рег. № РВ 54 58 ВК, наложена на 04.07.2008 г. в к. к. "Слънчев бряг". Съдът е приел, че съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач се налага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по чл. 168 ЗДвП уведомяват районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление. По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП законодателят е изключил задължителната писмена форма за мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, като прилагането й по същество представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие. При положение, че в закона не е посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ, същият следва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, според която определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В разглеждания случай съдът е приел, че за служителя на РПУ - Казанлък, командирован да изпълнява задълженията си на територията на ОДП - Бургас, няма данни да е оторизиран да налага ограничителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП . Поради това оспореният акт е издаден от некомпетентен административен орган и се явява нищожен. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. В тази връзка излага доводи, че противно на приетото от съда, от приложените по делото писмени доказателства е видно, че служителят, който е наредил оспорената принудителна административна мярка, разполага с изискваната от закона материална компетентност да постанови същата. При тези съображения, моли да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Правилно и обосновано съдът е приел от фактическа страна, че за налагането на ограничителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - "преместване на ППС" не е изготвен изричен акт на компетентен орган, като има съставен констативен протокол от 04.07.08 г., с който е установено административно нарушение. Този протокол не е идентичен с акта за прилагане на ПАМ и не е предмет на обжалване. Както съдът е посочил, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП за тази ПАМ не се изисква задължителна писмена форма, като налагането се извършва чрез фактическото преместване на МПС. Този ред за налагане на мярката не изключва изискването това да става от компетентен административен орган. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП министърът определя длъжностното лице от службите за контрол, а освен това и длъжностното лице определено от собствениците или администрацията, определяща пътя имат правомощията да преместват (нареждат да се премести паркирано МПС. В заповед № 10/2008 г. на изпълнителния директор на "Слънчев бряг" АД, на която се позовава касационният жалбоподател се съдържат изискванията за паркирането в комплекса, но с нея не се определя и не би могло да се възложи от този орган компетентност на служителите на полицията да прилагат обсъжданата ограничителна мярка. Заповеди № 501 от 26.06.2008 г. и № Iз-711 от 14.05.2008 г., също цитирани от жалбоподателя, не създават правомощия съгласно чл. 168 от ЗДвП, а само се отнасят до командироване на служители от състава на МВР, в т. ч. и служителят, издал оспорената мярка. Видно от същите е, че за командироване следва да се определят полицейски служители, работещи по линия на ООР, ПП-КАТ, МЗБР "Сигма", СОД и пр., като служителят, наложил процесната ПАМ е полицай, група "ООР и П", сектор "ООРП" при РПУ - Казанлък, т. е. не е служител на службите за контрол по чл. 165 от ЗДвП, на които именно длъжностни лица са възложени функциите по контрол за спазване на правилата за движението по пътищата. От типовата характеристика на длъжността "полицай - старши полицай" се установяват функционалните задължения за заеманата длъжност. Обстоятелството, че в нея е регламентираната възможност да изпълнява и други задължения, възложени от ръководството, не означава обаче, че може да замести отсъствието на акт по чл. 168 от ЗДвП . След като липсва изрично оправомощаване в тази насока, съдът обосновано е приел, че се касае за некомпетентност на органа, извършил налагането на ПАМ. При това положение, изводът на съда за нищожност на оспорения административен акт поради липса на компетентност на издателя му е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,