Решение № 14573 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8566/2009 г.

ВАСII отделение02.12.2009 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 212 от 30 април 2009 година, постановено по адм. д. № 556/2008 година по описа на Административен съд Велико Търново. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14573 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8566/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от РДНСК - гр. Велико Търново, чрез процесуалния представител юрк. Мина Попова, и от Нели Пенчева Минева срещу решение № 212 от 30 април 2009 година, постановено по адм. д. № 556/2008 година по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена заповед № ДК-10-13/14 юли 2008 година на началник сектор "Строителен контрол" на РДНСК - гр. Велико Търново и е върната преписката на административния орган за произнасяне по законосъобразността на разрешение за строеж № 64/07 февруари 2007 година на главния архитект на община Велико Търново. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Борислав Иванов Вачков, Паруша Тодорова Тодорова и Кина Димитрова Минчева са представили писмено възражение, в което излагат доводи за правилността на оспореното решение. Кметът на община Велико Търново не е заявил становището си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Пред Административен съд Велико Търново Борислав Иванов Вачков, Паруша Тодорова Тодорова и Кина Димитрова Минчева са оспорили заповед № ДК-10-13/14 юли 2008 година на началник сектор "Строителен контрол" на РДНСК - гр. Велико Търново, с която е отхвърлена като недопустима жалбата им против разрешение за строеж № 64/07 февруари 2007 година на главния архитект на община Велико Търново за строеж: "Обособяване на част от подблоковото пространство в помещение с обществено-обслужващи функции - магазин за промишлени стоки и склад" в кв. 231 по ПУП на гр. Велико Търново, жк Колю Фичето. Съдът е приел, че така издадената заповед е незаконосъобразна и я е отменил, като е върнал преписката на административния орган за произнасяне по законосъобразността на обжалвания пред него акт. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че производството пред началника на РДНСК - гр. Велико Търново е образувано по жалба на Борислав Иванов Вачков, Паруша Тодорова Тодорова и Кина Димитрова Минчева срещу разрешение за строеж № 64/07 февруари 2007 година на главния архитект на община Велико Търново. Не е спорен въпроса относно правото на оспорващите да подават жалба срещу цитираното разрешение за строеж и относно срочността на подаването й. Установено е също така, че с удостоверение № 78/10 юни 2008 година на главния архитект на община Велико Търново строежът - предмет на обжалваното разрешение за строеж, е въведен в експлоатация. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед № ДК-10-13/14 юли 2008 година на началник сектор "Строителен контрол" на РДНСК - гр. Велико Търново, е незаконосъобразна, е правилен. Обжалваната заповед е издадена - както беше посочено по-горе, по повод жалба срещу невлязло в сила разрешение за строеж. Извършено е фактическо строителство и стоежът е въведен в експлоатация при положение, че е налице висящ спор за законосъобразност по реда на чл. 216 от ЗУТ на издаденото разрешение за строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 4 от ЗУТ жалбите срещу разрешенията за строеж спират изпълнението им. По силата на цитираната норма изпълнението на разрешението за строеж е било спряно от датата на подаването на жалбата против това разрешение. Разрешението за строеж не е влязло в сила както към момента на фактическото извършване на строителството, така и към датата на издаването на удостоверението за въвеждане на строежа в експлоатация. Поради това обосновано административният съд е приел, че неправилно административния орган е поставил разглеждането на спора за законосъобразност на невлязлото в сила разрешение за строеж в зависимост от фактическото му изпълнение. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1