Решение № 759 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2009 г.

Решение № 759 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. Д. И. Х. от с. Г. е подал касационна жалба срещу решение от 11.09.2009 г. по гр. д. № 657/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 2538/05 г. на СРС и вместо него е постановено друго по съществото на спора като е отхвърлен иска на касатора срещу П. кооперация с. П. за ревандикация на имот пл. № 736 в кв. 32, по плана на с. Г., с площ от 574 кв. м. индивидуализиран и с граници. С определение от 22.04.2010 г. е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпрос за валидността на решението на ОСЗ - П. за възстановяване на имота, предмет на вещния иск и съобразно това за легитимацията на касатора като собственик на този имот. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че касаторът, като наследник на И. Х. Ш., е провел процедура за възстановяване на недвижим имот, заснет с пл. № 122 в кадастралния план от 1956 г. и записан на името на баща му, на Д. И. и А. Я. С регулационния план от 1959 г. имотът е бил включен в терен отреден за нуждите на селкооп и др. След масовизацията, проведена в с. Г. през 1957 г., имотът не е бил включен в кооперативното стопанство и е бил оставен за лично ползване на Ш. С плана от 1985 г. отреденият терен за кооперативно стопанство е бил включен в парцел IХ и преотреден за обществено хранен. Процедурата по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ е приключила с постановяване на позитивно решение № 3392 от 07.04.1995 г., с което е признато право на възстановяване на имота в стари реални граници и е издадена скица. През 1999 г. касаторът се е снабдил с нот. акт за собственост на 638/1520 ид. ч. от парцел IХ - "за обществено хранене" в кв. 32, по плана на селото, а през 2005 г., след като е уредил отношенията си с останалите съсобственици и провел процедура за преотреждане на имота и урегулирането му, се е снабдил с нот. акт за собственост и на имот пл. № 736 в кв. 32, с площ от 574 кв. м., предмет на иска. По отношение решението за възстановяване на имота въззивният съдът е упражнил косвен съдебен контрол и достигнал до извода, че то е нищожно тъй като е издадено от незаконен състав - председател, секретар и един член. Тълкувайки нормата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ сега отменена е приел, че съставът на комисията следва да се състои от нечетен брой членове, който включват председател, секретар и повече от един членове, аргумент за което намира в изискването за нечетен брой, трима или повече членове. Намерил е, че представения препис от решението, съдържа сведение за членовете на комисията, в която то е било взето, както и че нормата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ (в редакцията му от ДВ бр. 34 от 1992 г., действала при вземане на решението) има императивен характер. Изводът е незаконосъобразен. При установено изискване за нечетен брой членове на комисията, най-малкият възможен състав е от трима членове. Посочването, че в състава на комисията влизат председателя и секретаря и нечетен брой членове, неправилно е изтълкувано, че комисията трябва да се състои от председател, секретар и най-малко още трима членове. Бройното число едно също е нечетно, поради което комисията може да бъде и от трима членове, като двама от тях са членове по право - председателят и секретарят. Записването в нормата на ал. 5 на чл. 60 ППЗСПЗЗ, сега отменена, е посочвало, че в комисията се включват юрист, агроном, инженер-геодезист, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани няма императивен характер, а само препоръчителен. С нормата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ е определен състава на поземлената комисия, като членовете са се назначавали и уволнявали от министъра на земеделието, но не е регламентирано в какъв състав тя следва да заседава при вземане на решенията. От значение за валидността на решението е броят на членовете на комисията, участвали при вземането му. Издаденият препис от решението на комисията не носи сведение за състава, в който тя е заседавала. В него е удостоверено взетото решение. Изводът, че решението е нищожно е незаконосъобразен, което обуславя основанието по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му. След отмяна на решението ще бъде постановено друго по съществото на спора, тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства. С приета техническа експертиза е установено, че имотът е бил включен в парцел IХ-207 за обществено хранене. Заснетата в кадастралната основа на действащия план от 1985 г. сграда е била съборена и не съществува на място. В границите на новопопълнения имот пл. № 736, който е част от бившия имот пл. № 122 и съответства на реституирания на касатора имот, попада по-голямата част от започната и незавършена в груб строеж едноетажна сграда, строителството на която е спряно. Строителството е извършено от П. кооперация "П." без одобрени строителни книжа, по данни на техническата експертиза. Ответникът е предоставил на експерта за сведение неодобрен проект на реконструкция на ресторант Г. Не се установи по делото имотът да е бил отчужден от собствениците и в полза на ответника да е отстъпено право на строеж или друго вещно право, което да е правно основание за упражняване на фактическа власт. При тези данни са налице елементите от фактическия състав на чл. 108 ЗС. Касаторът, ищец по иска, се легитимира като собственик на имота, а ответникът го владее без правно основание, поради са налице елементите от фактическия състав на ревандикационния иск и той ще бъде осъден да предаде владението на имота на собственика му. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за водене на делото в размер на 1078 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.