Решение № 2948 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12256/2018 г.

Решение № 2948 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12256/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Янкова, представена от адв. И. Иванов, срещу решение № 4642/9.07.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 670 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата ? против ревизионен акт /РА/ № Р-22220216008614-091-001/15.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според нея в данъчен период 2013 г. не е получен доход от продажба на недвижимо имущество, който да е обект на облагане с преки данъци. Сочи като причина за продажбата на имота неспособността на нея и съпругът ? да погасят разликата между платеното и дължимото за придобиването му и при последващата му продажба не е възникнала положителна разлика, получена от тях, която да представлява доход. Като правно значимо определя отсъствието на задължение на пълномощника да отчете платеното от купувача при продажбата. Позовава се на общите си познания за необходимите средства за довършване на самостоятелния обект в сграда от етап груб строеж, за да обоснове по-висока цена на придобиване. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ РА в тежест на Р. Янкова са установени задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер 1 017. 79 лева с лихви за забава 340. 52 лева. Според приходната администрация в отчетен период 2013 г. данъчният субект е получил доход от осъществена на 7.03.2013 г. продажба във формата на нотариален акт № 11, том първи, рег. № 873, дело № 10 на недвижимо имущество, придобито от Янкова и съпругът ? през 2011 г. в режим съпружеска имуществена общност без доходът да е деклариран. Облагаемият доход от 10 177. 85 лева е изчислен като половината от определената по реда на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ, като намалена с 10 % разходи положителна разлика между цената на придобиване 51 000 лева и продажната цена по договора от 2013 г. – 73 617. 44 лева /левова равностойност на преведени по сметка на пълномощника на продавачите от купувача на 6.03.2013 г. сума 37 640 евро/. За да отхвърли оспорването, първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган при съобразяване на административнопроизводствените правила, а фактическите основания за издаване на РА се доказват от събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства. В хода на съдебното дирене е представено разрешение за ползване на имот от 22.02.2012 г. за сградата, част от която е самостоятелният обект предмет на прехвърлителната сделка. Съдът е споделил правните изводи на органите по приходите за възникнала в разултат на разпоредителната сделка от 2013 г. положителна имуществена разлика, представляваща доход и е проверил верността на изчисленията им за размера на облагаемия доход. Отрекъл е да е установена различна от тази по нотариалния акт цена на придобиването на имота. Относно момента на получаването на дохода се е позовал на правилото на чл. 11, ал. 3 ЗДДФЛ. Решението е правилно. "Общите познания" на касатора за средствата, необходими за довършване на самостоятелен обект в сграда от етап груб строеж не представляват информационен източник от тези по чл. 33, ал. 6, т. 1 във вр. с ал. 1 ЗДДФЛ за установяване на документално доказана цена на придобиване на имота, различна от посочената в нотариалния акт от 2011 г. Не е доказано с писмени доказателствени средства извършването на разходи за довършване на обекта до въвеждането му в експлоатация на 22.02.2012 г., с които да се увеличи цената на придобиването, а другите разходи по имуществото са презюмирани в определен от закона размер 10 % /вж. чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ/. При продажбата на имота на 7.03.2013 г. Янкова и съпругът и са представлявани от пълномощника Б. Стоилов, по чиято сметка е постъпила продажната цена. Липсва информационен източник за обвързаност на продавачите и Стоилов от договор за поръчка, та по отчетната сделка довереникът да е дължал на доверителите предаване на всичко получено при изпълнение на поръчката /чл. 284, ал. 2 ЗЗД/. Последиците от правните действия на представителя са възникнали в правната сфера на упълномощителите – чл. 36, ал. 2 ЗЗД. Не съществува основание пълномощникът да задържи полученото по договора за продажба. С пълномощното упълномощителите са се съгласили плащането да се получи от трето лице – Стоилов. Със заверяването на сметката му се счита за придобит доходът от Янкови. Доходът не е в обхвата на СИО /вж. чл. 21, ал. 1 СК/. Разпореждането с общата вещ прекратява бездяловата съпружеска общност, като с арг. от чл. 28 СК дяловете на съпрузите в насрещната престация са равни. Затова и в съответствие с материалния закон е определен облагаемият доход на Янкова като Ѕ от намалената с данъчно признатите разходи положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване. Дължимо е оставяне в сила на правилното съдебно решение. При този изход на спора на приходната администрация се следват деловодни разноски за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 324 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение