Решение № 11940 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2009 г.

Решение № 11940 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Митю Георгиев Дражев и Жека Желязкова Дражева, двамата с постоянен адрес в гр. Пловдив, чрез адв. Златка Кирилова Зайцева - Маринска от Адвокатска колегия - Пловдив, срещу решение № 80 по адм. х. дело № 1287/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, III отделение, VII състав, с посочени като касационни основания чл. 208 и чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите считат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно развити съображения молят да бъде отменено. От ответната страна - Община Пловдив е постъпил писмен отговор, в който се моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като напълно законосъобразно, правилно и мотивирано. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба и на двамата жалбоподатели е допустима и основателна. Касационната жалба на Митю Георгиев Дражев е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Касационната жалба на Жека Желязкова Дражева, която е съпруга на първия жалбоподател Митю Георгиев Дражев се явява подадена от лице по чл. 210, ал. 2 от АПК, поради което също е допустима. Разгледана по същество обаче, общата касационна жалба е неоснователна. С решение № 80 от 29.01.2009 г. по адм. дело № 1287/2008 година, Пловдивският административен съд - III отделение, VII състав отхвърля жалбата на Митю Георгиев Дражев от гр. Пловдив, срещу Заповед № ОА-1499/26.05.2008 г. на Кмета на Община - Пловдив, с която е отказано да се отмени Заповед № 1422 от 14.09.1976 г. на Председателя на ГНС - Пловдив за отчуждаване на имот пл. № 1552 от кв. 67 - 73 по плана на жк "Христо Ботев - север", като неоснователна. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, противно на изложеното от административния орган, че чл. 31 от ЗОС е приложим и по отношение на отчуждителни производства, завършени по ред, различен от този, уреден в ЗОС, но е констатирал, че не са налице други предпоставки за уважаване на искането за отмяна на отчуждаването. Извън разсъжденията дали е започнало и осъществено отчуждителното мероприятие, съдът е посочил, че искането е направено само от Митю Дражев, а не и от неговата съпруга Жека Дражева, която също е титуляр на правото на собственост върху имота, предоставен като имотно обезщетение. Приел е, че за отмяна на отчуждаването е абсолютно необходима заявена воля за връщане на обекта, получен като обезщетение за отчуждения имот от всички негови собственици. Самият Дражев никъде във водените до сега производства (и по съдебен ред по приложените дела и в административната фаза при новото разглеждане на искането му) не е заявил готовност да върне полученият в обезщетение тристаен апартамент, а и не е установил дали той все още е негова собственост. Отделно от това липсва воля и от другия собственик (Жека Дражева), който дори не е заявил искане пред Кмета на Община - Пловдив. Така постановеното съдебно решение като краен резултат се явява правилно. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), "ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение". Няма законова пречка за имот, отчужден при условията на други закони (ЗТСУ, ЗС или дори ЗПИНМ) да се поиска отмяна на отчуждаването по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Въпрос на субективна преценка на лицата е да изберат процесуалния път, по който да тръгнат, за да търсят защита на материалното си право и да реализират предоставената им от закона възможност да поискат отмяна на отчуждаването на недвижимите имоти. Затова е ирелевантно обстоятелството дали молителите са упражнили правото си да поискат отмяна на отчуждаването на основание реституционния закон - ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (обн. в ДВ, бр. 15 от 21 февруари 1992 г., изм. в ДВ, бр. 107 от 18 ноември 1997 г.). Това е така, защото двете производства - това по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и това по ЗОС, са административни по своя характер, но се различават по основание и по процедура и взаимно не се изключват. Във всяко едно от тях се установява конкретно налице ли са условията за отмяна на отчуждаването според регламентацията на съответната правна норма. Същото е положението и в случаите, при които лицата не са реализирали посоченото по-горе право да поискат отмяна на отчуждаването по реституционния закон независимо по каква причина (незнание, пропуснат срок и други). Административното производство по реда на чл. 4 от този закон не е предпоставка за допустимостта на административното производство по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Предвиденият в чл. 31, ал. 1 от ЗОС "тригодишен срок" не е максимален, в рамките на който може да се иска отмяна на отчуждаването, а минимален, тоест, след изтичането му, считано от момента на отчуждаването, възниква правото да се иска отмяна на отчуждаването, което право не е ограничено със срок за в бъдеще. Административните актове по двата закона са различни. По ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се касае за издаване на заповед или решение на кмета на общината за отказ или за отмяна на отчуждаването, а по ЗОС се касае за издаване на заповед или решение на кмета на общината за отмяна на заповед за отчуждаване на имота. В разпоредбата на чл. 31 ЗОС няма изискване да е заявена предварително воля за връщане на обекта, получен като обезщетение и това не е условие за отмяна на отчуждаването. В този смисъл съображенията на административния съд са незаконосъобразни. Нито подателят на искането Митю Георгиев Дражев, нито съпругата му Жека Дражева е трябвало да изразят съгласие за връщане на полученото обезщетение, в случая тристаен апартамент в жил. блок 238 к-с "Хр. Ботев" - север. Нещо по-вече, съпругата Жека Дражева не е следвало да подава молба за отмяна на заповедта за отчуждаване, защото процесният имот е отчужден само от Митю Георгиев Дражев и той е "бившия собственик" по смисъла на закона. Както се установи по-горе, кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване, ако мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден. Втората хипотеза не е приложима за конкретния случай, защото претендираният имот пл. № 1552 от кв. 67-73 нови по плана на жил. к-с "Хр. Ботев" - север, не е отчужден за ползване в смисъл на задоволяване на особено важни нужди на държавата, на общините или за определени нужди на някое ведомство, за да се преценява дали се ползва по предназначението си, за което е отчужден (по чл. 26 от Закона за държавните имоти или по чл. 101 от Закона за собствеността), а е отчужден по ЗТСУ видно от заповед № 1422/14. IХ. 1976 г. на Председателя на ГНС - Пловдив за строителство на жил. блок к-с "Хр. Ботев" - север. От заключението по назначената по адм. дело № 1287/2008 г. съдебно-техническа експертиза се установява, че жилищният блок е построен, тоест мероприятието, за което е бил отчужден имота не само е започнало, но и е изпълнено. Без значение за спора е, че блока се намира на север от процесния имот на 30-35 метра през улица и не го е засегнал, защото преценката за реализацията на отчуждителното мероприятие се прави за целия парцел, в който попадат и други отчуждени имоти на други лица, а не само за конкретното дворно място, нито за идеални части от него. С тези коригиращи мотиви обжалваното пред ВАС съдебно решение ще трябва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,