Решение № 1059 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14504/2014 г.

Решение № 1059 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14504/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЛСХ Медикал Продъктс Бенелюкс" СА, Белгия срещу решение № 2018 от 12.09.2014 г. по адм. д. № 2861/2013 г. по описа на Административен съд - Варна /АСВ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение на Началника на Митнически пункт "Варна Запад" изх. № 9300-59/11.01.13 г., издадено към ЕАД № 11BG002002Н0044946/07062011, потвърдено с Решение № Л 47-55-1/10.07.13 г. на Началника на Митница Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради недопустимост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в решението неточно е посочен номерът на решението на началника на Митница Варна, както и че мотивите повтарят тези на друго съдебно решение на Административен съд Варна, което на практика води до липса на мотиви. Изтъква се, че съдът недопустимо тълкувал разширително решението на Съда на Европейския съюз по дело С-571/2012 г. Твърди се, че съдът неправилно е приел идентичност на продуктите по настоящия внос с тези по последващ ЕАД за осъществен внос от 6.12.2012 г., при който са взети мостри и след експертиза е изготвено Становище № 4424-1366/10.12.2012 г. на Отдел "Тарифна политика". Искат се отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на началника на МП Варна-запад. Претендират се разноски. Ответникът - Началникът на Митнически пункт "Варна Запад" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна пред първоинстанционния съд е било установено, че е подаден ЕАД № 11BG002002Н0044946/07062011, за внос от Китай на стоки, обозначени като медицински инструменти - ножици 100 000 бр., с износител - "Чангжу Денгли Интернешънъл Трейдинг Ко" - Китай и получател ЛСХ МЕДИКАЛ ПРОДЪКТС БЕНЕЛЮКС СА, Белгия. Стоката е декларирана с тарифен код 9018 90 84 00, с дължимо мито 0%. При вноса са представени търговски документи, в които стоката е описана като ножици артикул № 01 - SCI, сто кашони по 1000 бр. Във връзка с искане за тарифно класиране на друга стока по ЕАД № 12BG002002H0101930/6.12.2012 г. е дадено становище от отдел "Тарифна политика" към Митница - Варна вх. № 4424-1366/10.12.2012 г., формирано въз основа на предоставени 3 бр. мостри от стоката по ЕАД, описана като "Медицински инструменти - ножици 185 000 броя", с износител "Чангжу денгли интернешънъл трейдинг ко", Китай и получател "ЛСХ Медикал продъктс" СА. Стоката е декларирана със същия тарифен номер. Видно от становището, представените 3 броя мостри на декларираната стока представляват ножици с режеща част от стомана, различна от неръждаемата, нестерилни, с пластмасови ръкохватки, с обща дължина на изделието 11 и 12 см. Според същото стоката следва да се тарифира с код по ТАРИК 8213000000, с мито 4,2%. При проверка на процесната декларация е прието, че стоките са идентични с тези по вноса от 06.12.2012 г., поради което началникът на МП "Варна Запад" с Решение изх. № 9300-59/11.01.13 г. е извършил корекция на кл. 33 на ЕАД № 11BG002002Н0044946/07062011 - вместо декларирания код по ТАРИК 90189084, е определен код 8213000000. В резултат на извършената корекция са определени като дължими: мито в размер на 811.97 лв. и е доначислен ДДС в размер на 162.39 лв. Решението е обжалвано по административен ред пред началника на Митница - Варна, който с Решение № Л 47-55-1/10.07.13 г., връчено на представител на дружеството на 11.07.2013 г., го е потвърдил. При така установените факти, от правна страна АСВ приема, че не се касае за последващ контрол по смисъла на чл. 84а и сл. от ЗМ, а е извършена последваща проверка по реда на чл. 78, § 1 от Регламент 2913/92, според който, след вдигане на стоките, митническите органи имат право да поправят митническата декларация, при наличие на неверни или непълни данни. Последният израз, според съда, обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право. АСВ счита, че правилното тарифно класиране на стоката е правен въпрос, поради което попада в обхвата на понятието "неверни или непълни данни", т.е. в приложното поле на чл. 78, § 3 от Регламента. Съдът посочва, позовавайки се на практика на Съда на ЕС, че чл. 78 от Регламента е приложим, след като е разрешено вдигането на стоките, в момент, когато тяхното представяне може да се окаже невъзможно, като контролът може да се извърши по документи. Прието е, че идентичността на стоките от двата вноса се установява въз основа на представените търговски документи, поради което правилно митническите органи са приложили становището на отдел "Тарифна политика". Съдът е счел, че касаторът не е представил доказателства, че внесените ножици отговарят на условията за класирането им в позиция 9018. Поради това жалбата е била отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените касационни основания. Фактическите грешки в мотивите на решението не са основание за неговата недопустимост, нито съставляват съществени процесуални нарушения. Съдът е изложил подробни мотиви, които се отнасят към разглеждания правен спор. При служебната проверка за спазване на материалния закон, касационната инстанция също не констатира нарушения. В хода на административното производство е извършена последваща проверка по реда на чл. 78, § 1 от Регламент 2913/92, който предвижда, че след вдигане на стоките митническите органи имат право по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят митническата декларация. Според § 3 от същата разпоредба, когато последващата проверка на декларацията или последващият контрол установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим са били приложени на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, при спазване на приетите разпоредби, да уредят ситуацията, като отчитат новите данни, с които разполагат. В цитираното от първоинстанционния съд решение по дело С-571/12 на СЕС се сочи, че чл. 78 от Регламент 2913/92 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска резултатите от частична проверка на включени в митническа декларация стоки, чрез вземане на проби от тях, да се приемат за валидни от митническите органи и по отношение на стоките, включени в подадени от същия декларатор предходни митнически декларации, които не са били и не могат вече да бъдат подложени на такава проверка, доколкото е било разрешено тяхното вдигане, когато тези стоки са идентични, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. В случая е налице идентичност на вносителя и износителя по процесния и последващия ЕАД. Обосновани са и изводите на съда за идентичност между стоките по процесния внос и този, по който е издадено Становището. Представените към декларацията търговска фактура, опаковъчен списък и товарителница, предмет на процесния внос са ножици - артикул SCI 1, произведени от "Чангжоу Денгли Интернешънъл", Китай. Към вноса от 6.12.2012 г. е представена декларация за съответствие от производителя, в която са посочени, наред с останалите, същите артикули, като описаните във фактурата, опаковъчния лист и товарителницата, както и че продуктите са "нестерилни". Доколкото се касае за едни и същи артикули, от един и същ производител, правилно митническите органи са приели, че резултатите от проверката на вноса от 6.12.2012 г. следва да се приложат и към процесния внос. Данните във връзка с взетите проби и издадено становище № 4424-1366/10.12.2012 г. от Отдел "Тарифна политика" към Митница Варна са за стоки: SCI 1, SCI 2 и SCI 1. Видно от становището на отдел "Тарифна политика", изследваните мостри представляват ножици с режеща част от стомана, различна от неръждаемата, нестерилни (съгласно декларацията за съответствие), с пластмасови ръкохватки, с обща дължина на изделието 11 и 12 см. Според КН, позиция 9018, в която вносителят е класирал стоката, се отнася до медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати, включително апаратите за сцинтиграфия и другите електромедицински апарати, както и за апаратите за изследване на зрението. Артикулите следва да се класират в позиция 9018, само ако са явно предназначени за медицинска или хирургическа употреба, било поради специалната им форма, лесното демонтиране от гледна точка на асептичността, грижливата им изработка, метала от който са изработени, било поради начина им на представяне (много често в чанти или кутии съдържащи комплект от инструменти за определена интервенция). Касаторът не е представил доказателства, че внесените от него ножици отговарят на условията за класирането им в позиция 9018. Безспорно е установено, че към момента на осъществяване на вноса, ножиците не са били стерилизирани и/или вложени в медицински комплекти. Поддържаните твърдения от жалбоподателя са за реализация на стоките след освобождаването им, като влагани в производството на медицински комплекти за еднократна употреба след последваща стерилизация и продавани на болници във Франция или Белгия. Както правилно е приел съдът относими към вноса са характеристиките на стоките към момента на вноса им, а не последващата им реализация. За правилното тарифно класиране на стоките е относимо предназначението на стоката като обективен критерий, установим към момента на вноса, а не от последващи действия и реализация на стоката. Стоката по процесния внос не се характеризира със специфичното предназначение за медицински нужди, за да бъде класирана в декларираната от жалбоподателя тарифна позиция и правилно е претарифирана от митническия орган със съответния код по ТАРИК и са установени съответните задължения за мито и ДДС. По изложените съображения съдебното решение, с което е отхвърлено оспорването на митническия акт, е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответната страна съобразно материалния интерес се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение