Решение № 14260 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5018/2017 г.

Решение № 14260 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5018/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Секретаря на Община Варна срещу решение № 505 от 22.03.2017 г., постановено по административно дело № 320/2017 г. от Административен съд Варна, с което е отменено негово решение рег. № ДОИ16000198 ВН/18.01.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт. Същото е и правилно. За да отмени постановения с решение рег. № ДОИ16000198 ВН/18.01.2017 г. отказ на Секретаря на Община Варна да се предостави искания със заявление рег. № ДОИ16000198 ВН/15.12.2016 г. на Сдружението достъп до обществена информация АС - Варна правилно, въз основа на събраните доказателства приема, че административният акт е постановен при неправилно приложение на закона. Правилен е изводът му, че в случая исканата информация има характера и белезите на обществена информация по смисъла на чл. 2 ЗДОИ, доколкото същата касае дейността на администрацията на Община Варна и с получаването й жалбодателят ще може да си състави мнение за работата й. В тази връзка наведените доводи и квалификации на питането по т. 3 от касационния жалбодател на първо място са неоснователни, а на второ същият, както и ответникът по жалбата, не притежават компетентност да квалифицират определени дейния като престъпления, каквато имат единствено надлежните органи – съд и прокуратура. Обоснован и съответен на закона е и изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 18, ал. 1 АПК е абсолютно неприложима в конкретния случай. Жалбодателят е поискал информация по ЗДОИ и макар същата да касае действията на администрацията по конкретна преписка, от доказателствата е невъзможно да се изведе изводът, направен от административния орган, че в случая заявителят действа като пълномощник на трето лице. При това правилно в случая в обжалваното решение е прието, че ако е направен извод, че исканата информация касае трето лице органът е бил длъжен да изпълни предвиденото в нормата на чл. 31 ЗДОИ. Правилни и обосновани са изводите на съда, че в случая не са налице предпоставките за отказа да се предостави исканата информация по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ – от доказателствата по делото не се установява наличие на нито една от хипотезите, предвидени в цитирания законов текст. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение