Решение № 7086 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10592/2015 г.

Решение № 7086 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10592/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Й. К., от гр. Р. против решение № 17/15.07.2015 г. по адм. дело № 271/2015 г. на Административен съд - Р.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира за назначаване на нова експертиза, недоволен от приетата в първоинстанционното производство. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Р. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 17/15.07.2015 г. по адм. дело № 271/2015 г. Административен съд - Р. е отхвърлил жалбата на Х. Й. К., от гр. Р. срещу решение РРД № 68 от 28.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Р. и потвърденото с него разпореждане № 63/1.04.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. По делото е установено, че с оспорените актове пенсионните органи са определили отпусната на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Пенсията е отпусната по чл. 69, ал. 1 КСО, тъй като заявителят е бил военнослужещ. Съобразена е навършената възраст и осигурителният стаж по категории труд, отчетен е размерът на осигурителния доход. Приетото по делото заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните сочи, че размерът на отпуснатата на Х. К. пенсия е правилно определен. Жалбоподателят изрично е заявил чрез своя повереник, че не желае да ангажира други доказателства нито е оспорил заключението на вещото лице. Задачата на експертизата е определена съобразно искането заявено в жалбата и кореспондира с предмета на спора, поради което наведените с касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са неналични. Искането за назначаване на нова експертиза при неоспорване на приетата е неоснователно. Нещо повече, направено едва пред касационната инстанция, то е и недопустимо, тъй като чл. 220 АПК въвежда забрана за нови фактически установявания в касационното производство, а чл. 219 АПК сочи, че не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания. При служебната проверка за съответствие на постановеното съдебно решение с материалния закон, Върховният административен съд установи, че общият осигурителен стаж на касатора правилно е превърнат към III категория, на основание чл. 104 КСО. Индивидуалният коефициент е изчислен при точно приложение на разпоредбите на чл. 70, ал. 4 и ал. 5 КСО и вярно съобразяване на заложените съотношения на реализирания осигурителен доход и средномесечната работна заплата до 1996 г. и средномесечния осигурителен доход след 31.12.1996 г. При изчисляването на индивидуалния коефициент на жалбоподателя е съобразено и спазено изискването на чл. 21а, ал. 1 и ал. 2 НПОС. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Неоснователни са доводите на касатора за неточно присъждане на заявените от административния орган съдебни разноски. Отчитайки изхода на спора, първоинстанционният съд е разпределил законосъобразно тежестта за разноските съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение