Решение № 384 от 12.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 330/2010 г.

Решение № 384 от 12.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 330/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура против решение № 67 от 19.04.2010 г. по внохд № 35/2010 г. на Софийски апелативен съд. В протеста като касационно основание за проверка на въззивното решение е посочено нарушение на закона. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност при нарушение на чл. 14 НПК, поради което стигнал до неправилния извод за недоказаност на обвинението и довело до оправдаване на подсъдимия И. Събрани са достатъчно доказателства, че е действал виновно при извършване на служебната си дейност като съдебен изпълнител. С образуване на изпълнителното производство е бил наясно, че длъжник е "Рексойл" ЕООД, а не "Нова Плама" АД, с което е причинил щети и е облагодетелствал КВКБ-Австрия. Мотивите към оправдателната присъда на окръжния съд не са съобразени с изискванията на чл. 305, ал. 2 НПК и това нарушение не може да бъде отстранено с мотивите на въззивната решение. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на предишен процесуален стадии. Прокурорът поддържа протеста по изложени в него съображения. Защитата на подсъдимия Ц изразява становище за неоснователност на протеста, тъй като въззивната инстанция не е допуснала твърдяните в протеста процесуални нарушения, защото решението е постановено в съответствие със закона. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 27.10.2009 г. по нохд № 18/08 г., Монтански окръжен съд е признал подсъдимия И. П. Ц. за невинен в извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1 НК и на основание чл. 304 НПК е оправдан. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. След като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира, че протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН. По своята същност възраженията в протеста се свеждат до допуснато нарушение на чл. 14 НПК, тъй като апелативният съд е формирал вътрешното си убеждение за липса на субективната страна на престъплението в разрез със събраните по делото доказателства. Според прокурора това е довело до неверни фактически изводи и в тази връзка до неправилно приложение на материалния закон. Върховният касационен съд съобразно правомощията си, се произнася в рамките на установените от въззивния съд факти и следи, само доколко в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. В протеста са изложени по същество същите доводи и обстоятелства относно наличието на субективна страна на престъплението по чл. 282 НК, които са правени и пред въззивната инстанция и след обстойно обсъждане и преценка по реда на чл. 339, ал. 2 НПК са отхвърлени като несъстоятелни с подробни и убедителни аргументи /след изследване хронологията на трите изпълнителни дела на л. 5, абз. посл., л. 5-7 от мотивите на решението/, които се споделят и от касационния състав. От обективна страна действително подсъдимия е допуснал нарушения с предприети конкретни действия инкриминирани в обвинителния акт, свързани с предприетото от него принудително изпълнение по тези дела, но те са били обжалвани от заинтересованата страна и отменени по реда на инстанционната съдебна проверка, като незаконосъобразни, защото не са отговаряли на изискванията на закона. Във въззивния съдебен акт след цялостна проверка на присъдата е направен обективен анализ и преценка поотделно, съвкупно и в логическата им връзка на всички факти и обстоятелства, които предшестват, съпровождат и следват настъпването на престъпния резултат, а също така и отношението на дееца към тях на л. 15-17 от мотивите на решението, за да мотивира извода си, за липса на пряк умисъл и специална цел, като субективна страна на деянието по чл. 282 НК. Установено е, че подсъдимият е реагирал своевременно за изпращане на жалбите срещу неговите действия на компетентния Районен съд. Липсват обективни доказателства които да сочат, че подсъдимия е действал виновно с намерение за увреждане на "Нова Плама" АД и цел да облагодетелства "Централ Вексел Кредит Банк" - Австрия. Както е приел и Апелативният съд, по делото дори не съществуват и индиции за някакви отношение между подсъдимия, представители на Банката и дружеството. Правилен е извода, че не може по презумпция да се приеме, че щом един орган по приложението на закона, го е приложил неправилно, то непременно е целял да увреди и/или облагодетелства тенденциозно, някое лице. Тези обстоятелства следва да бъдат установени, с обективни положителни доказателства, а не да се предполагат. Установяването на обективните признаци на престъпния състав не е достатъчен аргумент за постановяване на осъдителна присъда. Необходимо е да се установи и субективната му страна, защото само виновно извършеното деяние, в случая-при форма на вината пряк умисъл, го прави престъпление. Както е констатирал и въззивният съд обстоятелството, че подсъдимият неправилно е приложил материалния или процесуалния закон при изпълнение на служебните си задължения не е достатъчно основание за носене на наказателна отговорност. В противен случай би се стигнало до обективна отговорност на дееца, каквато не е предвидена в наказателния закон. Затова обоснован е правният извод на предходните съдебни инстанции за субективната несъставомерност на деянието по чл. 282 НК по изложените в техните актове съображения. При установените фактически положения материалният закон е приложен правилно. Неоснователен е упрека в протеста, че въззивният съд не е отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане след като в мотивите на решаващият съд липсва анализ на обективните признаци от състава на престъплението и правните съображения са сведени единствено до отсъствие на субективна страна, което е съществено процесуално нарушение и не може да бъде отстранено от въззивната инстанция. На този довод по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, на л. 4 абз. 4 е отговорено с подробни съображения, които като законосъобразни не могат да не бъдат споделени от касационния състав. Апелативният съд като инстанция по фактите с основание е приела, че може да отстрани този пропуск, след като в присъдата за изложени достатъчно факти, които да обосноват извода за невиновност на подсъдимия. В мотивите на присъдата хронологично са очертани действията на подсъдимия като съдия изпълнител от възлагането на делата, протичането на изпълнителните процедури, тяхното обжалване и пр. Усложнените търговски взаимоотношения между посочените търговски дружества и фактическите действия на другите лица независимо, че въззивният съд е приел за голяма част от тях извън предмета на доказване, за да удовлетвори искането на прокуратурата, че именно те представляват умишлено нарушаване на служебни задължения и превишаване на властта и правата от страна на подсъдимия, след обсъждане и оценка на доказателствената съвкупност е приел фактите както са очертани в обвинителния акт. В рамките на правомощията си въззивният съд е попълнил несъществени празнини по фактите в мотивите към присъдата, което не е довело до ограничаване процесуалните права на страните, за да е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 НПК. Поради липса на други доводи и възражения, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,