Решение № 479 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 667/2010 г.

Решение № 479 от 27.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 667/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по подадена молба от И. И. М. от [населено място] с искане за отмяна на влязлото в сила решене № 130/27.05.2009 г. по в. гр. дело № 581/2008 г. на Хасковския окръжен съд и оставеното в сила с него решение № 320/24.07.2008 г. по гр. дело № 21/08 г. на Хасковския районен съд на осн. чл. 304 от ГПК. С решението по гр. дело № 21/2008 г. на Хасковския районен съд е отхвърлен предявения от Н. Ю. М. против [община] установителен иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаването й за собственик на основание давност и договор за продажба от 18.04.1991 г. на имот с идентификатор 77195.595.491 по кадастралната карта на[населено място], целия с площ от 893 кв. м., представляващ част от недвижим имот лозе и празно място от 2 дка., находящо се в м. "С. л." в Б. землище, Х., ведно с построената в него вила в незавършен вид, като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен предявения от същата ищца иск против Ж. А. М., И. Ж. А., М. Г. М. и А. М. М. установителен иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаването й за собственик по давност и договор за продажба от 18.04.1991 г. на 1107 кв. м. от имот с идентификатор 77195.595.461 по кадастралната карта на [населено място], целия с площ от 5669 кв. м., представляващ част от недвижим имот - лозе и празно място от 2 дка, находящо се в м. "С. л.", Б. землище, Х., ведно с построената в него вила в незавършен вид, като неоснователен. Молителят И. М. поддържа, че като съпруг на Н. Ю. М. е бил необходим другар в процеса, поради което силата на пресъдено нещо на решението се разпростира и върху него. Ответникът по молбата Ж. А. М. в писмен отговор, чрез адв. Б. Д. е изразил становище за недопустимост на молбата, поради липса на правен интерес за молителя и за неоснователност по същество на молбата за отмяна. Останалите ответници по молбата М. Г. М., А. М. М., [община] не са изразили становище по молбата. С определение № 148/27.08.2010 г. по настоящото дело е прието, че молбата за отмяна е допустима съгласно изискванията на чл. 306 от ГПК - съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна и следва да се разгледа в открито съдебно заседание с призоваване на страните. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира следното: С влязло в сила въззивно решение № 130/27.05.2009 г. по в. гр. дело № 581/2008 г. на Хасковския окръжен съд е прието, че ищцата Н. М. закупила с частен писмен договор от 18.04.1991 г. процесния имот от 2 дка - лозе с незавършена вила, находящ се в м. "С. л.", Б. землище на [населено място]. Твърдяното придобивно основание в исковата молба е придобивна давност. Прието е, че с решение на ОСЗ [населено място] процесния имот е възстановен на наследниците на А. М. А., като част от по-голям имот от 9 дка, а друга част е записана като собственост на общината. Съдът е приел, че имота има земеделски характер и е бил внесен през 60-те години в ТКЗС, а понастоящем попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Според въззивния съд собствеността върху спорния имот не може да се придобие с оглед разпоредбите на чл. 86 от ЗС. При позоваване на давност, съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от З. съдът е приел, че началният момент на давностния срок е след 21.11.97 г. Прието е, че необходимият 10-годишен срок на владение е изтекъл, но ищцата не е придобила правото на собственост, тъй като имота не отговаря по размер на минималните изисквания, посочени в чл. 7, ал. 1 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 72 от ЗН за самостоятелен обект, които се прилагат и при хипотеза на придобивна давност. При тези съображения съдът е приел, че предявения положителен установителен иск за собственост на процесния имот е неоснователен. Видно от приложеното към молбата за отмяна удостоверение за граждански брак от 18.09.92 г., издадено от [община] молителят И. М. е в брак с ищцата Н. М. от 18.03.1987 г. и е обвързан от постановеното по делото решение, с което е прието, че правото на собственост върху процесния имот не е придобито на основание 10-годишен давностен срок на владение. Като взема предвид отреченото със съдебното решение придобивно основание за спорния имот - придобивна давност, изтекла през време на брака между молителя и ищцата съдът намира, за същият се прилагат разпоредбите на чл. 19, ал. 3 СК (отм.) - т. е. имот представляващ съпружеска имуществена общност. Следователно касае се за спор с вещноправен характер относно недвижим имот, който според заявеното основание е в режим на съпружеска имуществена общност. При настоящата хипотеза искът с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е следвало да бъде предявен от двамата съпрузи. В процеса те имат качеството на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.) и спорното правоотношение следва да се разреши еднакво за тях. Участието на молителя И. М. в процеса като необходим другар е задължително и след като не е бил конституиран като страна, същият на основание чл. 304 от ГПК може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, силата на пресъдено нещо на което го обвързва. Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че молбата за отмяна по чл. 304 от ГПК е основателна. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение