Решение № 10120 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2156/2012 г.

Решение № 10120 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2156/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Димчо Димитров Атанасов, гр. Варна, ул. "Полковник Никола Свещаров" № 15, ет. 1, ап. 1 срещу решение № 2607 от 07.11.2011 г. на Административен съд, гр. Варна, постановено по административно дело № 2858/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Атанасов срещу заповед № 17095 от 14.07.2011 г. на началника на Второ районно управление "Полиция", гр. Варна, с която на основание чл. 213, ал. 1, 2 и 5 от Закона за оръжията, взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия от него са отнети в полза на държавата ловна пушка надцевка марка "ZH-301", калибър 12, № 410206/3-147748; ловна карабина марка "ZKM-611", калибър 22LR, № 551508485; боеприпаси, калибър 22 - 47 броя; боеприпаси калибър 22 LR - 14 броя.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не се произнесъл по допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила като не отчел, че в заповедта не е посочена конкретната законова разпоредба на чл. 155 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), която е нарушена. Това счита, че създава неяснота по отношение на приетото от органа нарушение и нарушава правото му на защита. Съдът не съобразил и приетото в тълкувателно решение № 6 от 06.06.2008 г. на Върховния административен съд относно характера на извършеното нарушение и неотчел, че касаторът не е извършвал никакво нарушение на обществения ред. Съдът не отчел, че в заповедта за отнемането липсва оптиката на леката карабина, марка "ZKM-611", калибър 22LR, която е отразена в протокола за приемане на оръжието. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - началника на Второ районно управление "Полиция", гр. Варна, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите по делото и въз основа на това направил обоснован и верен извод за правилно прилагане от административния орган на разпоредбата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Димчо Атанасов притежавал разрешение № 201 от 27.03.2009 г. за съхранение на огнестрелно оръжие - пистолет "Валтер PPR22", фабричен № 119908 LR и разрешение за носене на ловно оръжие № 337281, валидни до 27.03.2012 г.

1. На 04.02.2010 г. Атанасов съобщил във Второ районно управление "Полиция", че изгубил пистолета си.

1. На същата дата Атанасов подал искане за прехвърляне на наблюдението във Второ районно управление "Полиция" му поради смяна на адреса.

1. На 22.04.2010 г. Атанасов подал искане, вх. № 315, до същия административен орган, да му бъде издадено разрешение за носене и съхраняване на ловно оръжие за ловни цели. Със заповед № 6870 от 20.05.2010 г., издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ отм.), органът отказал издаването на разрешение поради образувано наказателно производство срещу Атанасов за престъпление от общ характер по чл. 338, ал. 1 НК.

1. На 09.06.2010 г. отказът бил връчен на Атанасов и тогава били иззети ловна пушка надцевка марка "ZH-301", калибър 12, № 410206/3-147748; ловна карабина марка "ZKM-611", калибър 22LR, № 551508485 с оптика; боеприпаси, калибър 22 - 47 броя; боеприпаси калибър 22 LR - 14 броя. Атанасов изрично декларирал, че е запознат с чл. 17 ЗКВВООБ (отм.). Отказът не бил обжалван и влязъл в сила на 24.06.2010 г.

1. С решение № 2256 от 14.10.2010 г. по наказателно административен характер дело № 3765/2010 г. районен съд, гр. Варна признал Атанасов за виновен в извършването на престъпление по чл. 338, ал. 1 НК. Решението влязло в сила на 13.11.2010 г.

1. Със заявление, вх. № 737 от 11.07.2011 г. Атанасов отново поискал от началника на Второ районно управление "Полиция" да му бъде издадено разрешение за носене на ловно оръжие, което да използва за ловни цели. Към заявлението били приложени документите по чл. 76, ал. 4 ЗОБВВПИ.

1. Със заповед № 17095 от 14.07.2011 г. началникът на Второ районно управление "Полиция", на основание чл. 213, ал. 1, 2 и 5 ЗОБВВПИ отнел описаните в протокола от 09.06.2010 г. оръжия и боеприпаси от Атанасов в полза на държавата.

1. Със заповед № 17099 от 14.07.2011 г. началникът на Второ районно управление "Полиция", на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ отново отказал издаване на разрешение за съхранение и носене на ловно оръжие.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в искана форма, съдържа предвидените в чл. 59 АПК реквизити и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че заповедта съответства на материалния закон, както на чл. 17 ЗКВВООБ (отм.), който определя началото на релевантните срокове, така и на чл. 213 ЗОБВВПИ, който е правното основание за издаването й. Съдът приел, че с предаването на ловните оръжия на 09.06.2010 г. за Атанасов започнал да тече шестмесечния и едногодишния срок по чл. 17 ЗКВВООБ (отм.) за прехвърляне на собствеността на отнетите боеприпаси и оръжия. Приел, че преди да изтече срока, влиза в сила разпоредбата на чл. 213, ал. 3 ЗОБВВПИ, който определя тримесечен срок за съхранение на отнетите оръжия и боеприпаси след влизане в сила на наказателното постановление, а ал. 4 предвижда нова възможност за собственика - да поиска ново разрешение, съответно - връщане на отнетото. Приел, че срокът по чл. 213, ал. 3 ЗОБВВПИ изтекъл на 14.02.2011 г., както и че в законния срок Атанасов не прехвърлил собствеността на отнетите ловни оръжия и боеприпаси на друго лице и не поискал издаване на ново разрешение. Последното направил едва на 11.07.2011 г., след изтичане на законовия срок. С оглед на това приел, че от 15.02.2011 г. е налице основание за отнемането на оръжията и боеприпасите в полза на държавата. Съдът посочил, че действително в оспорената заповед липсва изрично произнасяне относно оптиката на ловна карабина марка "ZKM-611", калибър 22LR, № 551508485, но това е пропуск, който може да бъде отстранен с нова заповед. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на делото факти и настоящата инстанция ги счита за правилно, пълно и точно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за приложението на закона.

В подкрепа на твърдението си за неправилност на съдебното решение касаторът излага три довода - липса на конкретно правно основание с оглед на разпоредбата на чл. 155 ЗОБВВПИ; несъобразяване с тълкувателно решение на Върховния административен съд; непроизнасяне по отношение на част от отнетите вещи. Първите два довода са неотносими към предмета на настоящото дело. Те биха били релевантни за съдебното решение по проверка на законосъобразността на заповед № 17099 от 14.07.2011 г. на началника на Второ районно управление "Полиция", с която на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за съхранение и носене на ловно оръжие. Именно тази заповед би могла да има връзка с разпоредбата на чл. 155 ЗОБВВПИ, макар тя да е издадена на основание т. 10 от чл. 58 ЗОБВВПИ, което изключва приложението на чл. 155 ЗОБВВПИ. Заповедта, предмет на настоящото съдебно производство нито се позовава, нито трябва да се позовава на чл. 58 ЗОБВВПИ чрез препращането на която норма касаторът обосновава неконкретизиране на обстоятелствата по чл. 155 ЗОБВВПИ. По същата причина е неоснователно и позоваването на тълкувателното решение. Заповедта, предмет на настоящото производство, не визира отказ да се издаде разрешение, за което има значение извършването на нарушения на обществения ред с оглед на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 7 ЗОБВВПИ, а отнемане в полза на държавата на оръжия и боеприпаси.

Третият поддържан от касатора довод е за непроизнасяне по целия предмет на извършеното с протокола от 09.06.2010 г. предаване на оръжия и боеприпаси. Както правилно и обосновано посочил в мотивите си съдът налице е непроизнасяне от страна на административния орган по целия предмет, подлежащ на отнемане. Това не прави акта незаконосъобразен, а е само основание за издаване на нов акт с оглед на разпоредбата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ.

Тъй като касаторът не сочи други отменителни основания съдът, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК следва да провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, поради което не е нищожно. Постановено е по допустима жалба, при наличие на изискуемите положителни процесуални предпоставки за разглеждане на делото и при липса на отрицателни, поради което е допустимо. Решението е и в съответствие с материалния закон. Съдът правилно определил приложимия материален закон като отчел настъпилата промяна в законодателството и нейното влияние за отчитането на започналите да текат срокове за упражняване на субективните права, предмет на регламентация с оспорената заповед. Като преценил правилно всички събрани по делото доказателства съдът направил обосновани фактически изводи и ги подвел под вярната правна норма. Така той направил правилния извод, че към датата на издаване на оспорената заповед правото на касатора да прехвърли собствеността върху отнетите оръжия и боеприпаси на друго лице или да поиска издаването на ново разрешение се е погасило, което прави издадената заповед за отнемане на оръжията и боеприпасите в полза на държавата законосъобразна.

Видно от изложеното инвокираното от касатора отменително основание е неоснователно. Съдът не е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Същото е правилно, допустимо и валидно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд