Решение № 6066 от 7.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Марчева, срещу решение 226 от 16.06.2022г., постановено по административно дело 83/2021г. от Административен съд Добрич, с което е обявена нищожността на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013г. за кампания 2014г. с изх. 02 - 080 -6500/7269 от 06.08.2019г. на заместник изпълнителния директор на ДФ " Земеделие" и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на АС за неизпълнени указания на съда, дадени в решение по адм. дело 699/2015г., оставено в сила с решение 6979/29.05.2018г. по адм. дело 7579/2016г. по описа на ВАС. Твърди се противоречие на решението с ТР 8/11.12.2015г. по т. д 1/2015г. на ВАС. Навежда доводи, че в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение са извършени допълнителни проверки като е изпратено запитване до МЗХГ и е получен отговор, който е съобразен при постановяване на второто уведомително писмо. Подробни съображения излага в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС. Претендират се разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Н. Михайлова, чрез процесуален представител адв. Калинчев в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък. Подадена е и частна жалба от Н. Михайлова, чрез адв. Калинчев срещу определение 339 от 10.08.2022г. по адм. дело 83/2021г., с което е оставено без уважение искането и за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. С доводи за неправилност и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на определение по същество, с което се измени решението в частта за разноските. Ответната страна - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Варчева в писмено възражение оспорва частната жалба и моли определението като правилно да остане в сила. Прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба и предлага отмяна на съдебното решение, частната жалба намира за неоснователна, а оспореното определение правилно . Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред АС - Добрич е образувано, след решение 2518 от 23.02.2021г. по адм. дело 8252/2020г. по описа на ВАС, с което е отменено решение 32 от 13.02.2020г. по адм. дело 616/2019г. на АС - Добрич и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. С оспореното решение 226 от 16.06.2022г. по адм. дело 83/2021г., съдът е обявил нищожността на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013г. за кампания 2014г. с изх. 02 - 080 -6500/7269 от 06.08.2019г. на заместник изпълнителния директор на ДФ " Земеделие" и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но в противоречие с влязлото в сила решение по адм. дело 699/2015г. по описа на АС - Добрич и адм. дело 7959/2016г. по описа на ВАС, с които е прието, че предходния административен акт е незаконосъобразен като постановен при неизяснени факти и обстоятелства и непълни мотиви. Сравнявайки двете уведомителни писма и тяхното съдържание, съдът е установил, че основанието за отказ за подпомагане и в двата случая е едно и също и на същото правно основание за отказ. Според съда и в двете съдебни решение са дадени указания на административния орган не само да допълни мотивите си, излагайки конкретни причини за попадане на спорните площи извън допустимия слой, но и да събере служебно доказателства, с които да го обоснове, което не е сторено при новото разглеждане, а единствено са допълнени мотивите при повторно издаденото писмо. Съдът е счел, че това неизпълнение има за последица неизпълнение на съдебно решение и наличие на хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК за обявяването за нищожно на оспореното уведомително писмо. Решение е неправилно. Изводите на съда за нищожност на оспореното уведомително писмо на основание чл. 177, ал. 2 АПК са незаконосъобразни и необосновани. Цитираната разпоредба предвижда, че актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. По делото няма спор, че оспореното уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадено, след като с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 699/2015 г. е отменено предходно уведомително писмо изх. 02 - 080 -6500 от 15.10.2015г. и преписката по Общо заявление за подпомагане на Н. Михайлова е върната за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт. Съдът неправилно е приел, че с влязлото в сила решение са дадени указания на административния орган за извършване на допълнителни проверки, включително и проверки на място, с които да установи обективно, всестранно и пълно относимите факти и като не е сторил това, органа фактически е отказал да изпълни указанията на съда, с което е допуснал нарушение на чл.177, ал.2 АПК, водещо до нищожност на оспореното УП, както в частта на постановения отказ за финансово подпомагане, така й в частта на наложените санкции за бъдещ период. В мотивите на решение 96 от 12.04.2016г. по адм. дело 699/2015г. по описа на АС -Добрич липсват конкретни указания до административния орган, които да не са изпълнени. В същото са налице единствено констатации, че оспорения административен акт е издаден при неизяснени факти и обстоятелства и при липсата на необходимата пълнота в мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. Прието е, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения на чл.35 и чл.36 от АПК, а именно без да са изследвани фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са събрани доказателства в тази насока. Именно тези нарушения са определени като съществени нарушения във формата на акта и на административнопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което уведомителното писмо е отменено и преписката е върната на органа за ново произнасяне. В оставящото го в сила решение на касационната инстанция е прието, че констатираната липса на мотиви в оспореното писмо от първоинстанционния съд винаги се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е основание за отмяна на оспорения акт - т. 2 от ТР 4 от 22.04.2004г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълкувателно дело 4/2002г. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал само на част от съображенията, изложени в мотивите на влязлото в сила решение, като ги е интерпретирал в смисъл, че представляват конкретни указания до административния орган. Указания да се извършат допълнителни проверки и проверки на място, както и по отношение на кои факти и обстоятелства не се съдържат нито в диспозитива на влязлото в сила съдебно решение, нито в мотивите му, доколкото предходното писмо е отменено поради неспазване на изискванията за форма по чл. 59 АПК и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да бъде посочено, че неизпълнение на указания на съда по тълкуване и прилагане на закона при решаване на преписката след връщането й за ново разглеждане представлява нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя отмяната на акта, а не обявяването му за нищожен. На следващо място не съответства на доказателствата по делото извода на съда, че административният орган при новото произнасяне не е извършил каквито и да е проверки и на практика е постановил повторният акт при неизпълнение указанията на съда и идентична фактическа обстановка. От представеното по делото писмо изх. 02 - 080 -6500/72.69 от 05.07.2019г.на заместник изпълнителен директор на ДФ" Земеделие" до заместник министъра на земеделието и храните и полученият отговор вх. 02 -080 -6500/7269#9 от 19.07.2019г. е видно, че в изпълнение на влязлото в сила решение по адм. дело 699/2015г. на АС - Добрич са изискани и получени в ДФ" Земеделие" таблица със заявените за подпомагане площи за кампания 2014г. и причините за изключване на части от тях от "допустимия слой". Така изисканата от органа информация е именно в съответствие с мотивите на влязлото в сила решение, макар че липсват указания, че в приложените по делото протоколи от извършени теренни проверки, не се съдържат констатации за причините, поради които спорните площи, заети с трайни насаждения - орехи са недопустими за подпомагане и излизат извън одобрения специализиран слой площи. В издаденото повторно уведомително писмо тези причини са посочени в таблица - недопустими площи и причини за изключването им от "допустимия слой" като срещу всеки идентификатор на парцел са посочени конкретните причини за изключване на площи от слоя ПДЗС. В този смисъл оспореното писмо е мотивирано и отговаря на изискванията за форма и съдържание в сравнение с предходното уведомително писмо в което такива причини и съображения на органа липсват. Предвид изложеното заключението на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения пред него акт по чл. 177, ал. 2 АПК поради противоречието му с решение 96 от 12.04.2016г. по адм. дело 699/2015г. на АС - Добрич, оставено в сила с решение 6979 от 29.05.2018г. по адм. дело 7959/2016г. по описа на Върховен административен съд е неправилно. Актът на заместник изпълнителния директор на ДФ " Земеделие" не е издаден при несъобразяване с указанията на съда, дадени в отменителното решение, както неправилно е приел съдът. Указанията по тълкуването и прилагането на закона в съдебното решение задължават органа да се съобрази с тях, но в случая такива липсват, но й неизпълнението им представлява нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя отмяна на акта, а не обявяването му за нищожен. В оспореното решение са налице фактически установявания и относно законосъобразността на оспореното уведомително писмо, като в мотивите си съдът е приел, че основанието за отказ за финансово подпомагане е, че от заявените за подпомагане 13 бр. парцели с площ 37,61 дка ката недопустима е определена площ от 18,15 ха, тъй като не попада в специализирания слой "ПДП", одобрен със заповед РД - 46 -287/06.03.2015г. на министъра на земеделието и храните и не отговаря на базовите изисквания за направление АЕП (0,13 ха), като наддекларираната площ надхвърля 50% установената площ - чл.16а, ал.6 от Наредба 105/22.08.2006г. вр. с чл.43, ал.3, т.4 и т.6 ЗПЗП. При новото разглеждане на делото съдът е приел заключение на съдебно - техническа експертиза, което е кредитирал като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, което заключение е възпроизведено като съдържание в оспореното решение, но не са изведени правни изводи въз основа на него, както отделно така и в съвкупност с останалите по делото доказателства. Идентично е подходено от страна на съда и с показанията на разпитаните свидетели Ж. Желев, изслушан при първото разглеждане на делото и свидетелят М. Кулев, вещо лице по адм. д. 555/2014г. и адм. дело 720/2015г. и двете по описа на АС - Добрич. Показанията на свидетелите са кредитирани от съдът като обективни и достоверни, но не са обсъдени в съвкупност с останалите по делото доказателства и не са формирани правни изводи въз основа на тях. Административния съд е достигнал до извода, че актуализираният специализиран слой е основният, но не и единственият факт за вземане на решенията за отказ или плащане на площ, което следва и от целта на самия слой да отразява реалното състояние и ползване на площите въз основа на методическите указания. При наличието на факти и обстоятелства, опровергаващи истинността/коректността на данните в одобрения специализиран слой, няма пречка те да бъдат съобразени, както от Разплащателната агенция при извършване на окончателната оторизация и плащания на площ за съответната година, така и от съда при осъществяване на контрол за законосъобразност на актовете на РА. Правилно административният съд е приел, че процесното уведомително писмо съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Няма отклонение от изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013г. за кампания 2014г., както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Отказа за финансово подпомагане в оспореното УП, видно от мотивите му е на основание чл.43, ал.3, т.4 и т.6 от ЗПЗП /кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой "ПДП" за 2014г. По отношение на основанието по чл.43, ал.3, т.4 и т.6 от ЗПЗП се установява, от заключението на вещото лице, че на земеделският стопанин е извършена първа проверка при подаване на заявлението при, която в 12 броя от заявените парцели са установени недопустими площи в размер на 16.82415ха, жалбоподателят е уведомен и е подписал заключението от проверката. Извършени са и теренни проверки - измервания и оглед ня място от служители на ОС "Земеделие" - Каолиново и съставени 2 броя протоколи от 20.10.2014г. и 17.10.2014г. Извършена е и административна проверка при одобряване на жалбоподателката за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" и същата представлява проверка за одобрение и неодобрение за участие по площи. Обективирани са площите на заявените за подпомагане имоти, като след комплексна проверка са одобрени 37. 61ха и са отказани 0,63ха. Видно от заключението на вещото лице, установената като недопустима площ за подпомагане по АЕП на база одобрения специализиран слой след извършените теренни проверки е 18.16 ха, а допустима 19.45ха. Съгласно определените норми за подпомагане, установеният процент на наддеклариране по схемата АЕП според вещото лице е: 18.16ха : 19.45ха = 93.37% като санкционираната площ, съгласно чл.16 от Регламент 65/2011г. при процентно съотношение над 50% е равна на установената площ, не се изплаща субсидия и се налага санкция за бъдещ период от 3 години до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ /наддекларираната площ/ . В съдебно заседание на 21.06.2021г. вещото лице е било изслушано и видно от обясненията му, заявлението за 2014г. е разглеждано върху цифровата ортофотокарта, създадена чрез самолетно заснемане през 2011г., което е допълвано през годините от 2011 - 2014г. с други данни от теренни проверки и от сателитни изображения, като според вещото лице този метод е легитимен, защото през този период съгласно наредбата, картата се одобрява през 5 години. Изключването на тези площи е извършено въз основа на теренните проверки, допустимият слой е променен на основание тези теренни проверки като са изчислени така описаните необработени площи, които са санкционирани тъй като не попадат в допустимия слой. Вещото лице изрично е заявило, че установената от него недопустима площ на базата на всички проверки е 18, 16ха. като данните от теренните проверки и данните от уведомителното писмо съвпадат, а вещото лице не може да даде данни за изсъхнали или живи дървета, тъй като разполага само с данни от самолетни и сателитни заснемания . Относно основанието по чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП за недопустимост за подпомагане на процесните парцели действително се установява, че касаторът не е могъл да обжалва заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой ПДЗС" за 2014г. тъй като заповедта на министъра е издадена преди приемане на Тълкувателно решение 8 от 11.12.2015г. по т.д.1/2015г. на ВАС, с което е прието, че е допустим съдебен контрол на тази заповед. При тези данни следва да бъде признато право на оспорващия да докаже, че процесните парцели са допустими за подпомагане, от което същият се е възползвал чрез исканите съдебно - технически експертизи и изслушаните свидетели. Както беше посочено по - горе, заключението на вещото лице категорично потвърждава констатациите на органа за изключване на площите въз основа на извършените теренни проверки и данните в тях , както и заявява, че установената от него недопустима площ на базата на всички проверки е 18, 16 ха., както и че данните от теренните проверки и тези в уведомителното писмо съвпадат. От събраните по делото доказателства относно основанието по чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП /обсъдени по-горе/ безспорно се установява, че тези парцели, описани подробно в таблицата в УП с недопустими площи и причините за изключването им от допустимия слой не са били в добро земеделско състояние - по - голяма част от тях са неземеделски площи, непригодни за извършване на земеделска дейност, пустеещи или не е извършвана земеделска дейност през съответната стопанска година и не са включени в специализирания слой. Наличието на основанието по чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП е достатъчно за недопустимост за подпомагане на съответните парцели. Тези констатации както беше посочено не са опровергани както от заключението на приетата СТЕ, неоспорено от страните по делото, така и от показанията на разпитаните свидетели. Както от показанията на разпитаните свидетели, така и от допълнително представените от жалбоподателката доказателства - договор за контрол и сертификация не може да се установи каква от площта на парцелите са били засети с орехи, респективно годни за обработка, за да се приеме, че незаконосъобразно са били изключени от специализирания слой площи, допустими за подпомагане. Не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на органа от извършените три проверки, че съответните насаждения са с нормативно определената гъстота на орехови насаждения на декар и каква е площта им и каквито и да е доказателства, които да опровергават данните от приложените снимки и съставените протоколи. Доказателствената тежест е била разпределена правилно и на страните е дадена възможност да ангажират доказателства, което са сторили в пълнота. Въз основа на установеното по делото се налага извода, че законосъобразността на действията на административния орган не е била оборена надлежно от земеделският стопанин. От правна страна съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2, т.4 , б"а" от Наредба 5/10.03.2010г. (отм.), критериите и условията за допустимост по чл.1, ал.1 се прилагат и по мярката за подпомагане по Наредба 11 от 2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013г. Съгласно чл. 11 от Наредба 5/2010г., за да са допустими за подпомагане трайни насаждения, каквито са процесните орехови насаждения, трябва да се поддържат в добро земеделско състояние - най - малко 70% от дръвчетата при спазване на средната гъстота на засаждане да са живи и почвената повърхност да се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи. Това условие за допустимост на съответните орехови насаждения не е установено от земеделският производител с относимите по делото доказателства и не се установява както от приетото по делото заключение, така и от показанията на изслушаните свидетели. Ето защо неопровергани са констатациите, както в протоколите от извършените проверки, които са официални свидетелстващи документи, така и констатациите за всеки един конкретен парцел, изложени в таблицата към уведомителното писмо, че площите са недопустими за подпомагане на основание чл. 2 и чл.9 от Наредба 5 от 10.03.2010г. , тъй като върху тях не е извършвана земеделска дейност или са пустеещи през съответната стопанска година. По изложените съображения са налице твърдяните в касационната жалба нарушения на материалния закон, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него жалбата се отхвърли като неоснователна. Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган при спазване на административно производствените правила и съответно на материалния закон и не са налице основания за неговата отмяна. Подадената частна жалба от Н. Михайлова, чрез адв. Калинчев срещу определение 339 от 10.08.2022г. по адм. дело 83/2021г., с което е оставено без уважение искането и за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е неоснователна. Предвид изхода на спора в настоящото производство, което приключва с окончателно решение и отхвърляне на жалбата на Михайлова срещу оспореното уведомително писмо, същата няма право на разноски и искането й за отмяна на определението, постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, с което е оставено без уважение искането и за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно. С оглед изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на направените в производството разноски в размер на 1136лв. от които 636лв. заплатена държавна такса за касационното производство, 300лв. за възнаграждение на вещо за СТЕ в първоинстанционното производство и по 100лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, които следва да бъдат заплатени от ответника по касация. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, пето отделение