Решение № 3898 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 605/2017 г.

Решение № 3898 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 605/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба Главна дирекция " Изпълнение на наказанията"- С. срещу решение № 537 от 20.10.2016 г., постановено по адм. д. № 167/2016 г. по описа на АС-П. в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на В. Г. Д., понастоящем изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - П. сумата от 2000 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от лоши битови условия в Ареста и затвора - гр. П. за периода 8.01.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба - 23.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сумата от 23.02.2016 г. до окончателното й изплащане.. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановена в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено, а ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Димитров като неоснователна . Редовно призован за съдебно заседание, ГД "Изпълнение на наказанията " не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. Василева по делото е представено писмено становище с подробно развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно - неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Ответникът, В. Г. Д., редовно призован, се явява лично, оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на решението в обжалваната му част по съображения, подробно развити в писмено становище, депозирано от процесуалния му представител адв. В. Стоянов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната част е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- П. е осъдил ГД" Изпълнение на наказанията"- С. да заплати на В. Г. Д. сумата от 2000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста - П. и Затвора -П., изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в тези места за задържане и лишаване от свобода в периода от 8.01.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба -23.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото съдебно решение е отхвърлен искът на В. Г. Д. срещу ГДИН за периода 8.01.2014 г. до пълния предявен размер от 10 000 лв, както и за периода 1.01.2014 г. до 7.01.2014 г. като неоснователен. Отхвърлен е предявеният от В. Д. иск срещу Министерство на правосъдието за сумата от 10 000 лв солидарно с ГДИН. Съдебното решение в отхвърлителните му части не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - П., след подробно обсъждане доводите на страните е заключил, че предявеният иск срещу ГДИН за периода 8.01.2014 г. - 23.02.2016 г. се явява основателен, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът, базирайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че за периода 8.01.2014 г. - 24.11.2014 г. Димитров е пребивавал в Ареста - гр. П. в килии, които са метър и половина под земята, без пряк достъп на естествена светлина и проветрение, без санитарен възел и течаща вода в тях. Дори раздвижването на арестуваните е ставало в стая под земята, а не на открито според разпоредбата на чл. 150 от ППЗИНЗС. В периода от 25.11.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба Димитров е пребивавал в Затвора - П. в килии, които макар разполагат с изискуемата минимална площ, въпреки обратните твърдения на ищеца, са без санитарен възел и течаща вода като няма и доказателства, че за поддържане хигиената в тях, на затворниците са раздавани почистващи препарати. Според административния съд удовлетворяването на физиологични нужди в кофа в присъствие на други лица, липсата на пряк достъп до естествена светлина и проветрение и другите лоши битови условия в Ареста - П. и Затвора - П. съставляват фактическо бездействие да се изпълнят задължения, пряко произтичащи от закон- чл. 3 от ЕКЗПЧОС, чл. 3, ал. 2, т. т. 3 от ЗИНЗС, чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗЗ от ЗИНЗС и водят до неблагоприятно засягане на личността и човешкото достойнство, причинявайки на Димитров твърдените от него негативни изживявания, физически и психически болки и страдания. Предвид приетото за установено и изхождайки от характера на вредите, времетраенето им и интензитета на негативните последици от тях върху ищеца, АС-П. е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лв. Съдебното решение е правилно. Обосновано административният съд е заключил, че по делото са налице при условията на кумулативност всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на администрацията на Ареста - П. и Затвора - П. на задължения, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 128 от ЗИНЗС да осигурят на лишения от свобода нормални битови условия в местата за лишаване от свобода, които не засягат неговото физическо и психическо здраве и не накърняват човешкото му достойнство, от тези фактически бездействия Димитров е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него, които са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия на живот в Ареста - П. и Затвора - П.. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора за непровеждане на пълно и главно доказване на исковата претенция от страна на ищеца, в частност - недоказване самото настъпване на вредите и в какво се изразяват причинените му неудобства, надхвърлящи обичайните, свързани с изтърпяване на мярката "задържане под стража", съответно- наказанието "лишаване от свобода ". Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 4 от ЗИНЗС, приложима с оглед препращащата норма на § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС / ДВ бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. / към настоящото дело, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода се предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса не е доказал, че условията на живот в Ареста - Пазарджик и Затвора - П. за исковия период отговарят на установените стандарти. Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетението, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периода на увреждане - повече от 2 години. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в атакуваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила.