Решение № 1410 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2010 г.

Решение № 1410 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Георгиева Златева, Фроска Илиева Филипова и Георги Димитров Филипов, всичките от гр. Пазарджик, подадена от техния процесуален представител по пълномощно адвокат Николай Иванов Божилов от същия град, срещу решение № 1105 от 24.04.2010 г. по адм. дело № 4891/2008 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена по пощата в последния ден на срока по чл. 211, ал. 1 АПК (определен по правилата на чл. 60, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 154, ал. 1 КТ и на чл. 62, ал. 2 ГПК) от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че със заявление вх. № 1194Р-19-02 от 23.01.2001 г. касационните жалбоподатели са поискали кметът на Столична община на основание чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.) да отмени отчуждаването на частта от отчуждения със заповед № РД-34-2002 от 14.08.1981 г. имот пл. № 200а от кв. 10 в ж. к. "Люлин - 7-ми микрорайон", която част била останала незасегната от мероприятието, за което е отчужден имотът. Кметът на Столична община е отказал да уважи искането - издал е "Отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот" рег. № РД-54-81 от 09.05.2001 г. Касационните жалбоподатели са оспорили този отказ по реда на чл. 37 и сл. от Закона за административното производство (ЗАП - сега отменен) във връзка с чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. пред Софийски градски съд. Вероятно те са подали жалбата си в няколко екземпляра, защото Столичната община, в изпълнение на задължението си по чл. 39, ал. 1 ЗАП (отм.), е изпратила на Софийски градски съд на два пъти екземпляр от жалбата с копие от административната преписка, а Софийският градски съд в нарушение на правилото по чл. 95, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. (ГПК - сега също отменен) във връзка с чл. 45 ЗАП (отм.) е образувал две съдебни производства по изпратените му два екземпляра на една и съща жалба срещу един и същ (приравнен) административен акт - а. х. д. № 1343/2001 г. и а. х. д. № 1805/2001 г. Първото от тези две съдебни производства (а. х. д. № 1343 от 2001 г.) е приключило с решение от 07.10.2002 г. на IIIв административно отделение, с което Софийският градски съд отменя отказа (наименован в решението заповед № РД-54-81 от 09.05.2001 г.) на Кмета на Столична община и на основание чл. 4, изречение последно ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. е решил въпроса по същество като е възстановил на касационните жалбоподатели правото на собственост върху следния недвижим имот: "Празно място с площ 336 кв. м. - част от имот пл. № 200А в кв. 10-11 по плана на ж. к."Люлин" 7-ми м. р., оцветена в червено по букви АБВГ на скицата към допълнителното заключение на вещото лице Петър Йорданов Костов, която да се счита неразделна част от решението." Съдебното производство по а. х. д. № 1805/2001 г. е приключило с диаметрално противоположното решение от 31.03.2003 г. на III-Е състав на административната колегия на Софийски градски съд, с което жалбата на касационните жалбоподатели срещу отказа (също наименован в това решение заповед № РД-54-81 от 09.05.2001 г.) на Кмета на Столична община е била отхвърлена като неоснователна. По делото и в информационната система на Върховния административен съд няма данни тези две решения да са били оспорени с касационни жалби. Но по искане на кмета на Столична община (изх. № 94-00-142 от 03.08.2004 г.) за отмяна на първото от тези две решения е било образувано адм. дело № 9806/2004 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, приключило с определение № 3903 от 28.04.2005 г., с което искането на кмета е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо (просрочено). Така в правната действителност и сега продължават да съществуват две съдебни решения между едни и същи страни, за едно и също искане и на едно и също основание, които са противоречиви (взаимно изключващи се). С молба вх. № АГ-94-00-071 от 22.01.2003 г. (навсякъде след това датата е изписвана 22.02.2003 г.), адресирана до кмета на район "Люлин", касационните (сега) жалбоподателки Мария Георгиева Златева и Фроска Илиева Филипова са направили лаконичното искане: "Моля да ни бъде попълнен имота по чл. 32 от ЗПУ." Единственият нормативен акт, който съответства на абревиатурата ЗПУ е Законът за пощенските услуги, но той не е приложим в случая. Въпреки тази неяснота на искането, с писмо изх. № АГ-94-00-071 от 20.02.2003 г. началникът на сектор "Кадастър и регулация" при район "Люлин" е изпратил на ОП "Софийски кадастър" "преписка с вх. № АГ-94-00-071 от 22.01.2003 г. за попълване в кадастъра на основание чл. 32 от ЗТСУ във връзка с § 6, ал. 6 от ЗУТ. "Това административно производство е приключило с процесната заповед № РД-09-217 от 12.04.2007 г., с която кметът на район "Люлин" е приел, че то е по чл. 134, ал. 2, т. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с § 4, ал. 1, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър (ПЗР на ЗКИР) и като се е позовал на постъпили възражения вх. № АГ-94-270 от 12.03.2007 г. и вх. № АГ-94-281 от 14.03.2007 г. е постановил отказ. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели, с която те са оспорили заповед № РД-09-217 от 12.04.2007 г. на кмета на район "Люлин". За да постанови този резултат съдът е приел, че: а) образуваното пред него съдебно производство е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а жалбоподателите не били установили по безпротиворечив начин, че са носители на вещното право на собственост, защото съществуват две противоречиви съдебни решения по въпроса възстановена ли е собствеността върху процесния имот, поради което следва да бъде установено по общия исков гражданскоправен ред със сила на пресъдено нещо кой е действителният собственик на процесния имот; б) оспорената заповед е издадена по реда на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, поради което съществено условие за нейната законосъобразност е дали има надлежно изготвен и подписан от всички заинтересовани лица акт за непълноти и грешки, установени на самото място, а намиращият се поделото такъв акт не е подписан от пряко заинтересованите собственици, които освен това са подали изрични писмени възражения срещу нанасянето на имотните граници на процесния имот в кадастралната карта на местност "Люлин - VII м. р.". Решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон. На първо място следва да се посочи, че между касационните жалбоподатели и Столична община, респ. кмета на тази община, няма спор за собственост. В административната преписка се намира ксероксно фотокопие на заповед № РД-57-178 от 21.07.2006 г., с която кметът на Столична община е наредил: "Да се отпише от актовите книги за общинска собственост част от АОС № 5425/03.10.2000 г. в Район "Люлин" и да се предаде на Мария Георгиева Златева, Фроска Илиева Филипова, Георги Димитров Филипов и Илия Димитров Филипов владението на следния недвижим имот: празно място с площ 336 кв. м. по букви АБВГ - част от имот пл. № 200А в кв. 10-11 по плана на ЖК "Люлин" 7-ми м. р. Скицата към допълнителното заключение на вещото лице по гр. д. № 1343/2001 г. е неразделна част от заповедта." Същественият въпрос е дали съществува спор за материално право между касационните жалбоподатели и етажните собствености на вх. А, вх. Б и вх. Г на жилищен блок 705 (заинтересовани страни по делото на АССГ, а в настоящето касационно производство - ответници по касационната жалба), които още в хода на административното производство са възразили, че процесният имот е разположен върху прилежаща към бл. 705 част от терена. При позитивен (утвърдителен) отговор на този въпрос решението на АССГ ще бъде правилно и обратно - при отрицателен отговор то е неправилно. За да отговори на поставения въпрос настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, взе предвид следните обстоятелства: От датата 22.01.2003 г., на която касационните жалбоподатели са направили неясното свое искане, адресирано до кмета на район "Люлин", до датата 12.04.2007 г., на която кметът на район "Люлин" е издал процесната заповед № РД-09-217, в позитивното право, касаещо както правното, така и реалното възстановяване на одържавената чрез отчуждаване частна собственост, са настъпили съществени изменения, които следва да бъдат обсъдени, защото имат значение за отговора на поставения въпрос. Не се спори между страните, че позитивното за касационните жалбоподатели съдебно решение, според което се възстановява правото им на собственост върху част от отчужден от тяхната наследодателка недвижим имот, е постановено в производство по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Според трайно установената съдебна практика по този закон е допустимо да бъде възстановена собствеността и само върху част от отчуждения недвижим имот, при условие, че тя не е била засегната от мероприятието, за което е отчужден целия имот и че площта на тази част отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи. Според § единствен от допълнителната разпоредба на същия закон решението на кмета за отмяна на отчуждаването е задължително за техническите и другите държавни органи, а собствениците на отчуждени имоти отправят искания за изменение на застроителния и регулационен план по чл. 1, ал. 2 и 3 до общинските съвети. Несъмнено задължително е и съдебното решение, с което съдът на основание чл. 4, изречение последно от този закон (ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.) е решил въпроса по същество като е отменил отчуждаването на имота, т. е. съдебното решение, което замества заповедта на кмета за отмяна на отчуждаването. Но това изменение на застроителния и регулационен план може да бъде направено директно само в случаите, при които собствеността се възстановява върху целия отчужден имот и той съществува като планоснимачен номер в кадастралния план с надлежно отразени стари реални граници. Когато обаче се възстановява собствеността само върху част от отчуждения имот (какъвто е процесния случай), преди да се пристъпи към изменение на регулационния и застроителен план, тази част от имота следва да бъде нанесена в кадастралния план като самостоятелен (нов) имот със съответните кадастрални граници. Този извод следва от правилата на чл. 32, ал. 1, т. 2 от действащия до 2001 г. Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ - сега отменен), според които влезли в сила застроителни и регулационни планове могат да се изменят във връзка с цели и нужди на градоустройството, когато кадастралният план съдържа съществени непълноти, които имат значение за предвижданията по подробния (застроителен и регулационен) план. А според чл. 86а от действащия по същото време (тогава) Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ - сега отменен) разпоредбите на чл. 32, ал. 1, т. 2 от закона се прилагат и за попълване на одобрения кадастрален план с имоти, правото на собственост върху които се възстановява по реда на реституционните закони (един от които несъмнено е ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.). На 02.01.2001 г. в "Държавен вестник" е обнародван новият (тогава) Закон за устройство на територията (ЗУТ), който според § 20, ал. 1 от неговите заключителни разпоредби отменя ЗТСУ от датата на която влиза в сила (а според § 31 тази дата е 31.03.2001 г.), но според § 6, ал. 6 до предаването на кадастралния план и свързаната с него документация от общинската администрация на Агенцията по кадастъра при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър попълването или поправката на кадастралния план се извършват от общинската администрация по досегашния ред. Тези правила са били приложими в процесния случай към датата 22.01.2003 г., на която касационните жалбоподатели са направили неясното свое искане, адресирано до кмета на район "Люлин". Но с оглед на посочените в предходния абзац правила направеното с молба вх. № АГ-94-00-071 от 22.01.2003 г. (навсякъде след това посочвана 22.02.2003 г.) лаконично искане: "Моля да ни бъде попълнен имота по чл. 32 от ЗПУ" най-вероятно следва да бъде разбирано като искане за попълване на кадастралния план на 7-ми микрорайон от ж. к. "Люлин" с нов имот - частта от отчуждения имот, собствеността върху която е възстановена със съдебното решение. Затова съвсем правилно началникът на сектор "Кадастър и регулация" при район "Люлин" е изпратил на ОП "Софийски кадастър" "преписка с вх. № АГ-94-00-071 от 22.01.2003 г. за попълване в кадастъра на основание чл. 32 от ЗТСУ във връзка с § 6, ал. 6 от ЗУТ. " С § 38 от Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, бр. 36 от 30.04.2004 г.) е изменен § 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), чиято нова ал. 1, т. 2 гласи така: "кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство, се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на района" До 13.05.2005 г. наредбата по чл. 31 ЗКИР, към която препраща § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР е Наредба № 14 от 23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (обн., ДВ, бр. 71 от 14.08.2001 г.), а след тази дата - Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (обн., ДВ, бр. 41 от 13.05.2005 г.). Следователно, след 30.04.2004 г. за отстраняване (или попълване) на непълноти в съществуващ кадастрален план вече не се прилага правилото на чл. 86а ППЗТСУ (отм.), а това на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР на ЗКИР, според което настъпили изменения в недвижимите имоти се отразяват в кадастралния план по реда на Наредба № 14 от 23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (до 13.05.2005 г.), респ. по реда на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (след 13.05.2005 г.). Тук следва да се посочат и други относими към процесния случай изменения на ЗУТ. Първото от тях е направено с § 94, т. 2, б. "б" от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г.), с което в чл. 134, ал. 2 ЗУТ е създадена нова точка 8 и така е установено правилото, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят и когато правото на собственост върху поземления имот е възстановено по реда на реституционните закони. Така с това изменение законодателят е създал логическа и правна връзка между този закон (ЗУТ) и § единствен на реституционния ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Независимо от това обаче не е отпаднала необходимостта от допълване на кадастралния план в случаите, при които е отменено отчуждаването (т. е. е възстановено правото на собственост) не върху целия, а само върху част от отчуждения недвижим имот (парцел). И правилата на ППЗТСУ (чл. 86 във връзка с чл. 86а, ал. 2 ), и правилата на действащата вече към датата, на която е била издадена процесната заповед № РД-09-217 от 12.04.2007 г., Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (чл. 57, т. 3, чл. 59, ал. 1, т. 6 и чл. 62 ), съдържат изискване съществуващ спор за материално право да бъде разрешен по общия исков ред от съответния съд, ако този спор има отношение към искано попълване на кадастралния план с нов имот. На въпроса, наистина ли съществува в случая спор за материално право, щом като бл. 705 в 7-ми микрорайон на ж. к. "Люлин" е построен върху общинска земя, а както се посочи по-горе между Столична община и касационните жалбоподатели няма спор за правото на собственост върху процесната реституирана част от отчуждения недвижим имот, по принцип може да бъде даден позитивен отговор, защото според чл. 33 ЗУТ при комплексно застрояване в жилищни комплекси разстоянието между сградите на основното застрояване се определя с наредбата по чл. 13, ал. 1. Тази наредба е Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, чийто чл. 21 регламентира възможността да се образуват и урегулират поземлени имоти за съществуващи жилищни блокове (от прилежащите терени към тези блокове). В процесния случай обаче такъв позитивен отговор не може да бъде даден, защото по делото няма никакви доказателства, че за бл. 705 е образуван поземлен имот от прилежащия към този блок терен, т. е. няма доказателства, че етажните собствености в този блок и отделните собственици на апартаменти в него са собственици на земя (терен). А щом като етажните собствености не са собственици на поземлен имот (прилежащ към блока терен), който да се засяга от исканото от касационните жалбоподатели попълване на кадастралния план с възстановената им от съда собственост, между тях не съществува спор за материално право. Друг би бил въпросът, ако Столична община като собственик на целия поземлен имот, в който е построен бл. 705 и в който се иска да бъде нанесена като самостоятелен имот възстановената част от отчуждения имот, спори дали наистина е възстановено правото на собственост на касационните жалбоподатели върху процесния имот или пък в каква площ и при какви граници е това възстановяване. Но както се каза и по-горе, такъв спор между Столична община и касационните жалбоподатели няма - напротив, със заповед № РД-57-178 от 21.07.2006 г. кметът на Столична община е наредил процесният имот да се отпише от актовите книги за общинска собственост и да се предаде на касационните жалбоподатели владението на този имот. При наличните по делото данни е очевидно, че етажните собствености в бл. 705 не са собственици на земя (терен, поземлен имот, в т. ч. и образуван от прилежащ към блока терен), поради което не са пряко заинтересувани собственици по смисъла на чл. 53, ал. 3 ЗКИР, които трябва да подпишат акта за непълноти и грешки. Друг е въпросът, ако исканото попълване на кадастралния план бъде направено и с него се засягат някакви други (ограничени) вещни права на тези етажни собствености. Но в този случай те ще имат право на жалба по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поради което заповедта за изменение на кадастралния план (ако бъде издадена такава) следва да им бъде съобщена. На л. 151 от делото на Административен съд - София град се намира скица, наименована "Скица с определени граници на прилежащата площ към бл. 705, изработена на осн. чл. 4, ал. 3 от ЗЕС". Вероятно в наименованието е допусната грешка при изписването на абревиатурата "ЗЕС", защото единственият закон, който съответства на такава абревиатура, е Законът за електронните съ общения, но този закон несъмнено не съдържа правила за определяне на прилежаща площ към сгради в комплексно застрояване. Вероятно длъжностните лица, изготвили скицата на л. 151 са имали предвид Закона за управление на етажната собственост, чийто чл. 4 е наименован "Определяне на прилежаща площ". По делото обаче не се намира заповед по чл. 4, ал. 3 от този закон, а без такава заповед скицата няма правно значение. От друга страна и по-същественото в случая е, че законосъобразността на оспорен пред съда административен акт се преценява към момента на неговото издаване (чл. 142, ал. 1 АПК), а както скицата на л. 151 от делото на АССГ, така и самият закон, на който тя се позовава, са издадени през 2009 г., т. е. значително след издаването на оспорената пред АССГ заповед № РД-09-217 от 12.04.2007 г. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в процесния случай не съществува (според наличните по делото доказателства) спор за материално право, който да е пречка за попълването на кадастралния план на 7-ми микрорайон на ж. к. "Люлин" с имота, чиято собственост е възстановена на касационните жалбоподатели и че етажните собствености в бл. 705 на същия микрорайон не са собственици на поземлен имот, който да се засяга от това попълване на кадастралния план, поради което са ирелевантни за законосъобразността на акта за непълноти и грешки направените от тези етажни собствености възражения и отказите им (евентуално) да подпишат този акт. Затова настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че при наличните по делото данни кметът на район "Люлин" незаконосъобразно е отказал да уважи искането на касационните жалбоподатели за попълването на кадастралния план с възстановената им собственост, а като е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели срещу този отказ Административен съд - София град е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 221, ал. 1 АПК вместо него него следва да бъде постановено друго, с което незаконосъобразният отказ на кмета на район "Люлин" се отмени. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да се изпрати като преписка на този административен орган за решаване на въпроса по същество, като съобрази както указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящето решение, така и всички нови факти и обстоятелства, които са се осъществили и реално съществуват след датата 12.04.2007 г. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,