Решение № 1812 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4017/2019 г.

Решение № 1812 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4017/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център "Хипоталамус" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Васил Ихчиев" № 56, действащо чрез адвокат Ж. Димова, против решение № 379 от 19.02.2019 г., постановено по административно дело № 1825/2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е: 1) отхвърлил жалбата на лечебното заведение против заповед № РД-09-112 от 7.04.2017 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Пловдив, с която е отказано увеличение на регулативния стандарт до размера над отпуснатите от страна на РЗОК Пловдив на лечебното заведение размер на СМД, МДД и ВСД за трето тримесечие на 2016 г.; 2) осъдил "Медицински център "Хипоталамус" ООД да заплати на РЗОК – Пловдив разноски в размер на 100,00 лева. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, или, след отмяната на съдебния акт да се постанови решение по съществото на спора, с което процесната заповед на директора на РЗОК – Пловдив да бъде отменена. Възвежда и претенция за присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на РЗОК – Пловдив, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Ангелова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и аргументира становище за правилност на атакуваното с нея решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а съдебното решение – потвърдено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт, поради което предлага същият да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е заповед № РД-09-112 от 7.04.2017 г. на директора на РЗОК – Пловдив, с която е отказано увеличение на регулативния стандарт до размера над отпуснатите от страна на РЗОК Пловдив на лечебното заведение размер на СМД, МДД и ВСД за трето тримесечие на 2016 г. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, доколкото е установено, че в подаденото заявление от медицинския център за отпускане на допълнителни бройки и стойности липсват основателни доводи за изменение на параметрите, релевантни за регулацията на броя на СМД и ВСМД и стойността на МДД. Липсват данни, че обемът на регулативния стандарт в значителна степен не отговаря на реалните потребности на пациентите поради допълнителни регистрации по програми (майчино здравеопазване и детско здравеопазване) и диспансерни наблюдения и съответно необходимост от допълнително назначавани СМД, ВСМД и МДД, които не са могли да бъдат предвидени при изготвяне и подписване на протокола за третото тримесечие на 2016 г. Извел е извод, че жалбоподателят не е доказал необходимост от предоставяне на поисканите допълнителни стандарти. Така постановеното решение е правилно. От доказателствата по делото и компетентно изготвеното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, за третото тримесечие на 2016 г. в бюджета на РЗОК – Пловдив не се констатира наличие на неразпределени направления за специализирана медицинска помощ, високоспециализирана медицинска помощ и за медицинска диагностична дейност. Поради това обективно е нямало как да бъде е отпуснат целия поискан размер за медицинските дейности на изпълнителя на специализирана извънболнична медицинска помощ – "Медицински център "Хипоталамус" ООД за третото тримесечие на 2016 година. Освен това увеличението е поискано без посочване от медицинския център на основателни доводи за отпускането на брой направления и средства в по-големи размери. Съответно, касаторът след като не е доказал наличието на остатъци по резерва на РЗОК – Пловдив и не е обосновал необходимост от предоставяне на поисканите стандарти (над вече допълнително отпуснати такива), то не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Извън горното, за пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че наличието на неусвоени стандарти или бюджетен резерв не поражда автоматично задължение за директора на РЗОК да преразпредели средствата от резерва или неусвоените направления между изпълнителите на извънболнична медицинска помощ до пълните заявени от тях обеми. Директорът на РЗОК може да упражни правомощието си да разпредели и преразпредели допълнителен брой на СМД и стойност на МДД на изпълнителите на ПИМП и СИМП при положение, че са заявили необходимост преди изтичането на съответното тримесечие със мотивирано искане от страна на изпълнител на извънболнична медицинска помощ, в т. ч. и по причини, свързани с промяна в обстоятелствата при изпълнение на дейността по индивидуалния договор. При подадено от медицинския център немотивирано искане директорът на РЗОК – Пловдив го е уважил до размерите, установени при служебната преценка на спецификациите и отчетите. Обосновано е преценено от административният съд, че процесната заповед е съобразена със законовата разпоредба на чл. 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. (отм.); за определяне от РЗОК за всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на СИМП броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД, както и с чл. 9 и чл. 10 от Правилата на НЗОК, и указанията, дадени в писмо 20-00-213/1.07.2016 г. на управителя на НЗОК за изчисленията на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД. Материално законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е мотивирана надлежно, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – съдържат се фактически и правни основания за неудовлетворяване изцяло на молбата на касатора за увеличаване на броя и стойностите на медицинските дейности. С оглед на гореизложеното не се установяват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена претенция на касатора за присъждане на сторените деловодни разноски, а се явява основателно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. На основание § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: