Решение № 14938 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2014 г.

Решение № 14938 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Борба с градушките" (ИАБГ) против Решение № 385/22.01.2014 г., постановено по а. д. № 7985/2013 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед на изпълнителния директор на ИАБГ № ДС 170/15.07.2013 г. с която, на основание чл. 89, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Михаил Ангелов Войнов на длъжност "главен директор" ПТИО в ИАБГ. Недоволен от решението, директорът на ИАБГ го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му. По повод процесуалната съдба на първоначалната жалба на Войнов (многократно и погрешно наименован в касационната жалба като Варадинов), не взема становище. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Михаил Ангелов Войнов, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на обжалваното решение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Доводите за допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението са твърдяни от касатора, но не са мотивирани и обосновани, в нарушение на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК. При липсата на конкретност относно тези доводи, ВАС не е в състояние да ги провери и да се произнесе по тях. При запознаването с представените доказателства по делото, касационната инстанция не установи случаи на необоснованост - приети за установени фактически елементи или фактическа обстановка в цялост, които да са в противоречие с конкретно доказателство. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон също е неоснователен. Приложените по делото множество служебни писма и документи, изходящи от името на изпълнителния директор и подписани от ответника сочат, че той действително е извършвал тези действия в изпълнение на устно нареждане/ния от страна на директора. Приложените на л. 65 - 83 такива са изготвяни и подписвани от ответника по касационната жалба през един доста продължителен период - от 03.01.2012 до 28.02.2013 г. Ако това е ставало без изрично устно оправомощаване и въпреки волята на изпълнителния директор, той неминуемо би узнал за тези действия на Войнов. Косвено този извод се подкрепя от обстоятелството, че за периодите в които директорът е отсъствал от работа поради командировка или ползване на отпуск (вж. докладна записка на Севдалина Николчовска на л. 61 - 63), липсва издадена и представена по делото негова заповед, с която той да възлага заместването му от друг служител на ИАБГ. В конкретния случай, дал повод и основание на директора да образува дисциплинарно производство против Войнов и да му наложи най-тежкото наказание, очевидно е било необходимо да се действа оперативно и своевременно. Последното, предвид установената в агенцията практика, го е мотивирало да подпише изготвения на 01.10.2012 г. график за предаване на обектите, охранявани от "Асо Сириус" ЕООД. Впрочем, верен е и фактическият извод на АССГ, че в оспорената от Войнов Заповед на изпълнителния директор № ДС 170/15.07.2013 г. (л. 8) липсва посочване на конкретното деяние на служителя, за което е преценено от директора, че той е нарушил служебните си задължения. Посочено е най-общо, че служителят "... се е подписал върху документ вместо изпълнителния директор, без да има изрична заповед на изпълнителния директор, с която да го упълномощава да го замества...". Това описание на дисциплинарното нарушение не отговаря на изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, поради липсата на задължителните негови елементи: датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. По изложените съображения, предвид неоснователността на касационната жалба, следва да се остави в сила обжалваното решение. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение