Решение № 5765 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11276/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник Сектор Проверки към Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Варна, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Н. Танкова, срещу Решение 30 от 17.10.2022 г., постановено по адм. д. 202 по описа на Административен съд - Русе (АС - Русе) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Дунав плаза ООД, с [ЕИК], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) BG16RFOP002-2.095-7915 от 30.03.2022 г., издаден от настоящия касационен жалбоподател, с който на основание чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП) и Заповед ЗЦУ-3473 от 01.12.2021 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, на Дунав плаза ООД е установено публично държавно вземане в общ размер на 9465,24 лв. С обжалваното съдебно решение НАП е осъдена да заплати на Дунав плаза ООД разноски за производството в размер на 853,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съображенията на административния съд относно приложението на одобрените от НАП и влезли в сила Условия за кандидатстване по схема за подкрепа BG16RFOP002-2.095 са неправилни. Мотивира становище, че прилагането на принципа по чл. 6 АПК следва да е в синхрон с принципа за прилагане на нормативен акт от по-висока степен съгласно чл. 5 АПК. В този смисъл поддържа становище, че разпоредбата на т. 11.1 - 4 от Условията за кандидатстване и условия за изпълнение на програмата за подпомагане на микро, малки и средни предприятия, не може да бъде основание за различно тълкуване на чл. 26б, ал. 1 ЗМДВИППП, доколкото последният е по-висок по степен акт. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването на АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за внесената държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Преди съдебното заседание представя писмено становище, с което заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, ведно с искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Дунав плаза ООД, чрез адв. Н. Терзиева, оспорва касационната жалба в представен по делото неин писмен отговор и в писмена молба, в които по същество на оспорването моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. За обосноваване на поддържаната от дружеството теза и правилността на обжалваното съдебно решение се позовава на същата съдебна практика на Върховния административен съд, на която се позовава и касационният жалбоподател, но предлага друг неин прочит. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 803,00 лв. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба не се представлява. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Дунав плаза ООД срещу АУПДВ BG16RFOP002-2.095-7915 от 30.03.2022 г., издаден от началник Сектор Проверки към ТД на НАП Варна, с който на настоящия ответник по касация е установено публично държавно вземане в размер на 8463,63 лв. главница, определена като недължимо платени или надплатени суми във връзка с предоставена безвъзмездна финансова помощ (БФП) по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 на НАП, както и 1001,61 лв. законна лихва за забава за периода от 29.01.2021 г. до 30.03.2022 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните не се формира, от правна страна първоинстанционният съд приел, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 59 АПК писмена форма и съдържа задължително изискуемите реквизити. Направил извод обаче, че актът е материално незаконосъобразен и издаден в нарушение на целта на закона. Изводите си административният съд формирал в резултат на извършеното тълкуване на приложимите Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020, по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки (Условия/та за кандидатстване). Съдът приел, че съгласно т. 11.1 - 4 от Условията за кандидатстване, предпоставка за получаване на БФП е получилият помощта да е бил засегнат от Заповеди на МЗ - РД-01-626 от 27.10.2020 г., РД-01-655 от 13.11.2020 г., РД-01-677 от 25.11.2020 г., РД-01-718 от 18.12.2020 г., РД-01-20 от 15.01.2021 г., РД-01-52 от 26.01.2021 г. и РД-01-132 от 26.02.2021 г., като следва да е преустановил или ограничил дейността си в търговския обект, за който кандидатства. Мотивирал се, че доколкото в Условията за кандидатстване не е дадено разяснение какво се има предвид под израза "ограничаване на дейността", същият следва да се разбира съгласно еднозначната практика на Върховния административен съд. Направил извод, че дейността на ресторант Дунав плаза безспорно е била засегната от въведените противоепидемични мерки, тъй като е била ограничена по отношение на възможния за използване капацитет, кръга на потенциални клиенти и работното време за периода от 21.12.2020 г. до 31.01.2021 г. Счел, че предвид задължителния характер на посочените в Условията за кандидатстване критерии за подпомагане и доколкото същите са влезли в сила, неправилно в оспорения АУПДВ било прието, че заплатената за периода 21.12.2020 г. 31.01.2021 г. на ограничаване на дейността финансова помощ се явява недължимо платена. Съдът изложил и съображения за противоречие на спорния акт с целта на закона. По тези мотиви отменил АУПДВ като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и в противоречие с целта на закона. Разпределил отговорността за разноските съобразно изхода на спора като присъдил такива на настоящия ответник по касация. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти и въз основа на тях е формирал обосновани фактически и правни изводи, които са съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Тези изводи се споделят от настоящия съдебен състав. Установено е, че Дунав плаза ООД е подало заявление за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по посочената процедура Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки, с код на процедурите BG16RFOP002 2.095 и BG16RFOP002 2.097. Отпусната му е била безвъзмездна финансова помощ общо в размер на 23826,48 лв. Впоследствие при извършена проверка е прието, че с оглед разпоредбата на чл. 26б, ал. 1 ЗМДВИППП дружеството следва да бъде подпомогнато само в размер на 15362,85 лв, по първата фаза. Това е било основание при действието на чл. 26б, ал. 5 ЗМДВИППП да бъде издаден спорният АУПДВ за сумата от 8463,63 лв., представляваща надплатена сума, ведно с лихвата. Касационният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 26б, ал. 1 ЗМДВИППП, за да обоснове тезата си. С Решение 947 от 18.12.2020 г. на Министерския съвет на Република България, на основание чл. 26б ЗМДВИПП е дадено съгласие Министерството на икономиката със средства по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" в размер на 156000000,00 лв. да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициер - НАП. Със същото решение НАП е определена за администратор на помощта по мярка "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки". Според приложението към т. 3 от посоченото решение подробни критерии и ред, по които се предоставят средствата ще бъдат заложени в схема за набиране на заявления за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки. Изпълнителният директор на НАП е одобрил Условия за кандидатстване, в подточка 4 на т. 11.1 "Критерии за допустимост на кандидатите" от които е предвидено, че кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с РД-01-626 от 27.10.2020 г., РД-01-677 от 25.11.2020 г., РД-0718 от 18.12.2020 г., РД-01-20 от 15.01.2021 г., РД-01-52 от 26.01.2021 г. и РД-01-132 от 26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност съгласно данни за последната отчетна финансова година след 2019 г. в един от посочените кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности - КИД - 2008 - Приложение 3 към Условията за кандидатстване, един от които - 56 "Ресторантьорство". В съответствие с гореизложеното във формуляра за кандидатстване за помощта Дунав плаза ООД е поискал предоставяне на безвъзмездна помощ в размер на 20% по отношение на обект ресторант в хотелски комплект Дунав плаза. Дейността, която извършва дружеството съгласно КИД - 2008 е 55.10 - Хотели и подобни места за настаняване и допълнителна икономическа дейност съгласно КИД - 2008 на бенефициента е 56.10 Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване. Заявената дейност попада в код 56 "Ресторантьорство", посочен в подточка 4 на т. 11. 1 "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условия за кандидатстване и включва както дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, така и други дейности по приготвяне и доставяне на храна." Спорният въпрос между страните е бил дали настоящият ответник по касация има право на подпомагане за периодите, през които дейността му в процесния обект не е преустановена, а само ограничена предвид намаляване на местата за сядане в заведението и ограничаване на работното време на същото, какъвто се явява периода 21.12.2020 г. - 31.01.2021 г. За да отговори на този въпрос, правилно първоинстанционният съд е приел, че Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по програмата, са влезли в сила и са задължителни както за кандидатите, така и за административния орган. По тази причина съдът счел, че при извършване на преценка относно референтния период за установяване на размера на БФП е дължимо съобразяване с критериите, въведени с Условията за кандидатстване. Последните допускат до участие за помощта кандидати, чиято дейност е била ограничена от посочените министерски заповеди, а не само такива, чиято дейност е била единствено преустановена. В тази насока съдът се позовал на съображенията, изложени в цитираните от съда решения на Върховния административен съд. Правилно е прието в решението, че "засягане" е налице във всеки случай, в който има неблагоприятно въздействие върху правната сфера на адресат на въведените противоепидемични мерки. Водещо за предоставяне на БФП по този ред е засягането на дейността на търговците, което включва както преустановяване на дейността, така и ограничаването й. Освен това съгласно т. 11 от Заповед РД-01-677/25.11.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването е преустановено посещението на всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закон за туризма, какъвто е и процесният посочен по горе обект, тоест той е неблагоприятно засегнат от въведените мерки. Условията за кандидатстване и условията за изпълнение, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСEФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), са влезли в сила. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях кандидатът е бил предварително и надлежно запознат, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. След като горните условия са влезли в сила, те са задължителни както за кандидатите, така и за административния орган, пред който се развива административното производство. Той е длъжен да ги приложи, а съдът - да извърши проверка дали административният орган е спазил тези условия при постановяване на спорния АУПДВ. Предвид това, с издаването на АУПДВ е нарушен и основен принцип по чл.6, ал.1 АПК. Отделно от това за ограничаване на дейността на настоящия ответник по касация пред административния орган са представени редица доказателства. Налице са данни за значителен спад в оборота на обекта, заявен за подпомагане. В оспорения акт, административният орган не отрича този спад в оборота, а единствено констатира липса на преустановяване на дейността за периода от 21.12.2020 г. - 31.01.2021 г. В случая обаче дружеството не твърди преустановяване на дейността, а ограничаването за този период, в която връзка административният орган е изложил, че за посочения период дружеството не е отговаряло на изискванията на чл. 26б ЗМИДВИППП. В този смисъл, в нарушение на закона и в противоречие с целта му административният орган е издал оспорения АУПДВ, поради което като го е отменил, съдът е постановил правилно съдебно решение, което като валидно и допустимо, следва да остане в сила. Предвид изхода на спора и своевременна направеното искане НАП следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 803,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение