Решение № 12459 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4709/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Велико Търново в дирекция Оперативни дейности към Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт Д. Манушева, срещу Решение 85 от 17.03.2021 г., постановено по адм. дело 537/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Враца, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 10861/25.09.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности в Дирекция Оперативни дейности" в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, и НАП е осъдена да заплати на СКАТ ЕООД сумата от 450,00 лева, представляваща разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се убеждение, че преценката на административния орган относно срока за налагане на ПАМ е изцяло в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение, с целта на закона и при съобразяване с принципа за съразмерност. Излагат се доводи, че съдът не е взел предвид всички установени по делото факти и обстоятелства, а именно установената отрицателна разлика между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата наличност, представляваща нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., имащо пряко отношение към при избора за продължителността на срока, за който е наложена мярката. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът - Скат ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], чрез процесуалния си представител адв. М. Сибинов, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмена молба. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на АС - Враца, както и да присъди разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, АС - Враца е отменил Заповед за налагане на ПАМ 10861/25.09.2020 г. на Началник отдел Оперативни дейности в Дирекция Оперативни дейности" в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Скат ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект хранителни стоки, находящ се в гр. Козлодуй, ул. Васил Коларов, стопанисван от Скат ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на действащите материалноправни разпоредби. На първо място АС Враца е приел за безспорно установено, че на 15.09.2020 г., в 14:15 ч., при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - хранителни стоки, находящ се в гр. Козлодуй, ул. Васил Коларов, стопанисван от Скат ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно, че при извършена контролна покупка на 2 броя пълнозърнести сандвича с единична цена от 1,80 лева и обща стойност на покупката от 3,60 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на услугата, като след легитимацията на проверяващия от ФУ е отпечатан междинен дневен финансов отчет, а на МОЛ - Б. Станкулова е предоставен за попълване опис на паричните средства, при което е установена отрицателна разлика в размер на минус 445,98 лева. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Първоинстанционният съд е приел, обаче, че липсват изложени мотиви досежно продължителността на срока, като е счел, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил и принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. В тази връзка е прието, че с налагането на ПАМ се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ в сравнение с охранявания обществен интерес. Според съда административният орган не е съобразил безспорно установените факти, а именно - че констатираното нарушение е за първи път и че липсват констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, както и че не са констатирани други нарушения на данъчното законодателство. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 15.09.2020 г., в 14:15 ч. контролна покупка на 2 броя пълнозърнести сандвича с единична цена от 1,80 лева и обща стойност на покупката от 3,60 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на услугата обстоятелство, установено с издаден междинен дневен отчет, Z отчет 0532/15.09.2020 г., както и запис на Контролна лента на електронен носител (КЛЕН), видно от която последната фискална касова бележка е издадена на 15.09.2020 г., в 14:01 ч., като след този час няма издавани ФКБ. В резултат на проверката е установена и отрицателна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 445,98 лева. Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА 0282249/15.09.2020 г. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящият касационен състав, обаче, не споделя изводите на АС Враца, че липсват изложени мотиви досежно продължителността на срока, както и че така определеният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. На първо място следва да бъде посочено, че при съобразяване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 ал. 5 от АПК, правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, тежестта на нарушението, вида на извършваната дейност, както и вида на предлаганите стоки. Съобразено е и обстоятелството, че при проверката е установена отрицателна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 445,98 лева. В случая, макар установената касова разлика да е отрицателна, е налице неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. Според цитираната разпоредба извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите служебно въведени или служебно изведени суми. В хода на проверката е установено, че в касата служебно не е била извеждана сумата на въпросната разлика. Разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13. 12. 2006 г. на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Изложеното налага извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 3,60 лева, тъй като предвид установената отрицателна касова разлика, неиздаването на съответния документ за продажба не е единственото нарушение на Наредба Н-18 от 13. 12. 2006 г., поради което обосновано разликата е била отчетена при определяне на срока на продължителност на мярката. При тези обстоятелства настоящият състав счита изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват налагането на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като в тази връзка намира оспореният административен акт за надлежно мотивиран. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Скат ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка 10861/25.09.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности в Дирекция Оперативни дейности" в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Национална агенция за приходите. Предвид на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касация Скат ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП гр. София разноски за държавна такса в размер на 70,00 лева и за юрисконсулт в размер на 100,00 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,