Решение № 8190 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9359/2015 г.

Решение № 8190 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9359/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Р. С. К., против решение № 3429 от 18.05.2015 г. по адм. д. № 3339/2014 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура намира изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил иска на Р. С. К. ГД "Изпълнение на наказанията", в размер на 14 400 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконни бездействия на затворническата администрация на Централен затвор - С. за периода от 9.09.2013 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Решенето на съда е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти, като е приел, че ищецът е постъпил в Централен затвор С. на 31.07.2012 г., за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в размер на 5 години, при първоначално определен строг режим, със зачетен предварителен арест. От изготвения доклад от 25.03.2014 г. до началника на затвора се установява, че от 9.09.2013 г. ищецът е бил настанен на територията на 12 гр. О. заповед № P-246/25.04.2013 г., издадена от началника на затвора е видно, че е бил назначен на работа, като работник в кухненския блок, считано от 25.04.2013 г. От заповед № P-457/25.09.2013 г. издадена от началника на затвора е видно, че е бил освободен от работа, въз основа на решение на разпределителната комисия, поради установени нарушения на вътрешния ред - опит за изнасяне на хранителни продукти от кухненски блок. От заповед № 351/9.09.2013 г., издадена от началника на затвора, се установява, че му е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС - "лишаване от хранителна пратка за срок от 2 месеца". От заповед № 62/7.02.2014 г., издадена от началника на затвора, се установява, че му е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 107, т. 7 от ЗИНЗС - "изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия". От показанията на свидетеля М. съдът е установил, че ищецът е работил в кухнята на затвора, но поради някакво наказание е бил спрян от работа и са го върнали в 17 спално помещение, където е бил и той. Свидетелят свидетлства за това, че на ищеца не са били наложени други наказания, за влошени отношение със съпругата му от това че са го спрели от работа и по този начин се е увеличил престоят му в затвора. Освен това е имал и здравословни проблеми и постоянно е посещавал лекар, взимал е лекарства, че след връщането на ищеца в 12 гр., същият е бил наказван многократно и че поведението е било целенасочено /лично спрямо него/ без да е имало провокация от страна на ищеца. Въз основа на установените факти съдът е направил обосновани и правилни изводи за липса на основания за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия по см. на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на ищеца. Основанието, от което същият претендира настъпване на вреди, свързано с прекратяване на трудовия му договор като работник в кухнята на затвора не влиза в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Възникването и прекратяването на трудовите правоотношения, доколкото същите са частноправни отношения, се извършва по реда на КТ. В случая не е налице административна дейност, ето защо оплакването за вреди не може да се наведе по реда на ЗОДОВ. Съдът в мотивите си обосновано е посочил, че Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като искът се предявява срещу органите по чл. 1 и чл. 2, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите - чл. 7 ЗОДОВ. Обезщетението е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице - чл. 4 ЗОДОВ. За да възникне правото на обезщетение, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. вреда - имуществена или морална (реално причинена или пропусната полза); 2. незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (или общината); 3. изпълнение на административна дейност, т.е. вредата да е настъпила от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна дейност и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети и пропуснати ползи, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и бездействие и настъпилата вреда. Във връзка с оплакването за нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, следва да се вземе предвид, че правото на труд не е сред основните права, уредени в ЕКПЧ. Ето защо от факта на прекратяване на трудовия договор на ищеца като работник в кухнята не може да се направи директен извод за нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, тъй като не може да се приеме, че прекратяването на договора само по себе си представлява унизително или нечовешко отнасяне спрямо него от страна на затворническата администрация. Ищецът не твърди други факти и обстоятелства, а и по делото не се установят такива, които да сочат, че ищецът е бил подложен на изтезание, на нечовешко или унизително отнасяне по см. на чл. 3 ЕКПЧ. Правилно в становището на представителя на ВАП се сочи, че наложените дисциплинарни наказания на затворника също сами по себе си не сочат на нечовешко или унизително отнасяне. Това са наказания, които се налагат по съответния предвиден в закона ред с акт на началника на затвора, който подлежи на съдебен контрол. Липсват данни наказанията да са обжалвани, респ. отменени от районния съд. Извън тези съображения, свързани с неосъществен контрол за законност върху тези актове, както и извън принципно установената за ищците по делата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствена тежест, за целите на прилагане на ЕКПЧ, на която се позовава ищецът, следва да се отбележи, че в исковата молба и по делото не се сочат никакви други обстоятелства за това, че във връзка с дисциплинарното наказване ищецът е бил подложен на изтезание, на унизително или нечовешко отнасяне, за да може съдът да приложи стандартите за доказване при нарушаване на основни права установени от практиката на ЕСПЧ, възлагайки доказателствената тежест на ответника по иска. Съобразно трайно установената практика на ЕСПЧ за да се позове на нарушение на чл. 3 ЕКПЧ ищецът следва да твърди, че спрямо него е налице малтретиране, което да е достигнало до определна степен на суровост, а малтретирането а причинява действиетлно телесно увреждане или интензивно физическо или психическо страдание /Kudla v. Poland/, причиненото страдание "да излиза извън неизбежния елемент на страдание" в резултат от "определена форма на законно отношение или наказание". Същите съображения следва да се изложат и по отношение на оплакването за вреди от проведената процедура пред Комисията по изпълнение на наказанията по чл. 74 ЗИНЗС. Д., при прилагане на Конвенцията, за целите на компенсаторното средство, каквото е това по чл. 1 ЗОДОВ, доказателствената тежест, съобразно практиката и стандартите на ЕСПЧ е разместена и ищецът следва да посочи и установи фактите на които се позовава, което сочи на нарушение на основно право по ЕСПЧ, а държавата следва да даде разумно обяснение за извършеното нарушение. В случая обаче не се твърдят такива обстоятелства и по тази причина не може да се приеме, че по отношеине на ищеца е налице нарушение по чл. 3 ЕКПЧ. С оглед изложеното решението на АССГ като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд