Решение № 8566 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2019 г.

Решение № 8566 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез пълномощника му юрк. Бучкова срещу решение № 373/22.10.2019 г., постановено по адм. дело № 359/2019 г. от Административен съд Смолян. В касационната жалба се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Е. В., чрез пълномощника си адв. Марков, представя становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице сочените от касатора отменителни основания. С изменението на чл. 232 ЗМВР е отпаднало изискването "другата длъжност" да е равностойна на заеманата до прекратяването на служебното правоотношение и единствено условие, за да се извърши възстановяване, е тази "друга длъжност" да е в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от с. з. Съгласно чл. 143, ал. 1, видовете длъжности са: висши ръководни; ръководни, каквато е заемал ответника по касация; изпълнителски и младши изпълнителски и са посочени изчерпателно в Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121 з-140 от 24.01.2017 г. При тази нормативна уредба изводите на административният съд са неправилни, тъй като по делото не е изследвано дали освен адресатите на писмото на директора на дирекция "Човешки ресурси" с дата 26.06.2019 г., с което е изискана информация за вакантни ръководни длъжности за държавни служители съгласно Приложение № 6 към посочената министерска заповед, такава е следвало да бъде събрана и от други структури в МВР. Това е довело до постановяване на съдебното решение при неизяснена фактическа обстановка, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо от своя страна до нарушение на материалния закон и съответно до неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд-Смолян е заповед № 8121 К-11194 от 12.07.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 226, ал. 1, т. 6 вр. чл. 232 ЗМВР, чл. 7, ал. 1, т. 5, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 8121 з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и протокол рег. № 8121 р-12610/11.07.2019 г. е прекратено служебното правоотношение на старши комисар Е. В. – директор ІІІ степен на ОД на МВР – Смолян, поради незаемане на длъжността, на която е възстановен с влязло в сила решение № 9132/17.06.2019 г. на ВАС, 5- чл. с-в, ІІ колегия, с което е оставено в сила решение № 212/08.01.2019 г., постановено по адм. дело № 12334/2017 г. на тричленен състав на пето отделение на ВАС, считано от датата на връчване на заповедта. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт, като в мотивите си е приел, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон – чл. 232 ЗМВР. Съгласно текста на нормата при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1. По спорните въпроси - относно прилагането на чл. 232, изр. второ вр. чл. 143, ал. 1 ЗМВР съдът е приел, че предложената на жалбоподателя длъжност следва да бъде със същия ранг, съобразена с изпълняваните отпреди функции, притежаваната квалификация, професионалния опит и образование. Анализирайки съдържанието на протокол от 11.07.2019 г. съдът е стигнал до извода, че от предложените на жалбоподателя 38 длъжности нито една не е от съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР и не е равностойна на заеманата отпреди уволнението длъжност "директор ІІІ степен", на придобития ранг и професионален опит на жалбоподателя. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Постановено е при неправилно приложение на материалния закон. Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно. Съдът е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, които е обсъдил, но въз основа на това е дал неправилно тълкуване на материалния закон, което не се споделя от настоящата инстанция. Цитираната по-горе разпоредба на чл. 232 от ЗМВР изисква при невъзможност служителя да бъде възстановен на предишната длъжност, другата длъжност, която му е предложена да е в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1, в случая –ръководна. Не се спори между страните по делото, че към датата на възстановяване на служителя длъжността, заемана от него преди прекратяване на служебното му правоотношение не е вакантна. Ето защо органът по назначаване събира доказателства към тази дата за наличието на свободни ръководни длъжности в отделните структури на МВР. Именно такива "ръководни" вакантни длъжности са предложени на жалбоподателя, т. е. длъжности от същия вид съгласно заповед № 8121 з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР. Ето защо, обратно на приетото от административния съд за приложението на разпоредбата на чл. 232 ЗМВР настоящата инстанция намира, че е достатъчно да се предложи на лицето длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР, което е сторено от министъра на вътрешните работи. Сред отказа на Е. В. да заеме която и да е от тях, законосъобразно при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон е произнесена заповед № 8121 К-11194/12.07.2019 г. за прекратяване на служебното правоотношение на старши комисар Е. В.-директор ІІІ степен на Областна дирекция на МВР-Смолян поради незаемане на длъжността, на която е възстановен с влязло в сила решение. Необосновано е прието в първоинстанционното решение, че предлаганата длъжност, следва да е равностойна по смисъла на чл. 7, ал. 6, в редакцията към ДВ бр. 29 от 2015 г. от Наредба № 8121 з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, което от своя страна означава да бъде със същия ранг, с професионалния опит и с изискването за образование. Действително понятието "равностойна длъжност" не е дефинирано от законодателя, но в него не могат да бъдат вложени смисъл и съдържание, които да доведат до разширяване на приложното поле на подзаконовия нормативен акт в противоречие със закона. Ето защо след промяната на чл. 232 - ДВ бр. 97 от 2017 г. изискването длъжността да е "равностойна" е отпаднало, поради което за правилното прилагане на закона условието за възстановяване е "другата длъжност" да е в рамките на съответния вид" по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР. По изложените съображения обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон- чл. 232 от ЗМВР следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на Е. В. от [населено място] против заповед № 8121 К-11194/12.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи като неоснователна бъде отхвърлена. Предвид изхода на правния спор В. следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи разноски по делото за двете инстанции в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, ВАС, пето отделение