Решение № 14377 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4867/2019 г.

Решение № 14377 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4867/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 151/19.03.2019 г., постановено по адм. дело № 946/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отменен ревизионен акт /РА/ №Р-16002617007165-091-001 от 13.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 507/03.09.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението поради необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. В условията на евентуалност в случай на оставяне в сила на решението моли присъденото адвокатско възнаграждение пред първата инстанция да бъде намалено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 471 лв. за всяка инстанция, както и сторените разноски за държавна такса. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – М. Мерджанова, в дадения от съда срок не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред АС – Хасково е бил Ревизионен акт №Р-16002617007165-091-001 от 13.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 507/03.09.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за установените задължения за: данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 200 лв., и лихва в размер на 63, 37 лв., данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 754 лв. и лихва в размер на 162, 14 лв., данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 528 лв. и лихва в размер на 59, 99 лв., както и за установени задължения за здравни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за 2011 г. в размер на 184,80 лв. и лихва в размер на 130,47 лв., за 2015 г. в размер на 491,82 лв. и лихва 105,76 лв. и за 2016 г. в размер на 134,44 лв. и 15,28 лихва. АС - Хасково е приел процесния РА за издаден от компетентен орган. Независимо от това първоинстанционният съд е счел оспорения акт за издаден в нарушение на материалния закон. За да отмени РА, съдът е обосновал извод за неправилно определяне на данъчна основа по механизма на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, без да е проведена ревизия при особени случаи и при установяване на доходи, произтичащи от други източници, вследствие установено несъответствие между доходи и разходи на ревизираното лице за ревизираните периоди. Касационната жалба срещу първоинстанционното решение е основателна в частта, в която е отменен РА в частта на установените задължения за здравни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за 2011 г. в размер на 184, 80 лв. и лихва в размер на 130, 47 лв. Задълженията за здравни вноски за 2011 г. не са формирани в резултат на установените с РА доходи от неустановен произход. В хода на ревизията е било установено, че за периода 01.01.2011 г. -31.12.2015 г. М. Мерджанова е била безработна. Считано от 01.01.2010 г. задължително се подава декларация № 7 в компетентната ТД на НАП. М. Мерджанова е подала такава декларация в качеството ? на задължено лице през 2017 г. От ревизираното лице са били внесени на 10.07.2017 г. дължимите авансови здравноосигурителни вноски за периода 01.12.2011 г. до 30.09.2016 г. заедно с дължимите лихви. В нарушение на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО не са внесени дължимите здравноосигурителни вноски за периода 01.01.2011 г. - 30.11.2011 г. С оглед на горното решението в частта, в която е отменен РА в частта на установените задължения за здравни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за 2011 г. в размер на 184, 80 лв. и лихва в размер на 130, 47 лв., следва да бъде отменено и вместо това да бъде отхвърлена жалбата на ревизираното лице в същата част. В останалата си част касационната жалба е неоснователна. Според разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. При прилагане на оборимата презумпция на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, не се изисква установяване на източник на дохода, а се презюмира извън тези обстоятелства. В случая обаче ревизионното производство не е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Правилен е изводът на административния съд, че констатацията за получени суми по банковата сметка на ревизираното лице, на самостоятелно основание не води до извода, че същите тези суми представляват доход. Наличие на последното обстоятелство следва да бъде доказано от данъчните органи с установяване на правоотношението, по което посочената сума е постъпила. Обратно на твърдяното от касатора, неустановеността на средствата, вкл. на съществуването на източник на доход, не съставлява доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Първоинстанционният съд е направил анализ на понятието, който касационният съд намира за законосъобразен и обоснован. М. Мерджанова е представила също така писмени доказателства относно предоставяне в заем на посочените суми на лицата П. Борисов и А. Борисов, както и писмени обяснения от същите лица, че са получили посочените по заемните договори суми, както и че същите са връщали по банков път, чрез преводи по банковата сметка на Мерджанова в ЦКБ. След като не са установени и доказани от приходната администрация по надлежния ред недекларирани от ревизираното лице облагаеми доходи, които следва да бъдат включени в облагаемата основа, то така издадения РА правилно е отменен като незаконосъобразен с решението на АС - Хасково в останалата му част. Решението в останалата част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Относно искането да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение. Производството за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е по реда на чл. 248 от ГПК и искането е следвало да бъде отправено до съда, постановил решението. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Разноски не се присъждат и за ответника, за когото няма данни да е сторил такива в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,