Решение № 8346 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13474/2018 г.

Решение № 8346 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13474/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на община Пловдив, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 1826/13.08.2018 г. по адм. д. № 999/2018 г. на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив и "ЕМКО-М" ООД не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 18-1501/21.02.2018 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастъра - Пловдив, с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и регистър, одобрени със заповед № РД-13-15/27.01.2015 г. на изп. директор на АГКК, изразяващо се в: нанасяне на нов обект в кадастъра - поземлен имот с идентификатор 56784.522.534 с площ 6482 кв. м.; промяна в границите на съществуващ обект – поземлен имот с идентификатор 56784.522.2334, площ преди промяната 331904 кв. м., площ след промяната 331884 кв. м.; заличен обект – поземлен имот с идентификатор 56784.522.952; промяна в данните за собственост и собственици за поземлен имот с идентификатор 56784.522.534. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателят не е представил документи относно вещни права върху поземлен имот с идентификатор 56784.522.534, а одобреното с процесната заповед изменение отговаря на действителното състояние на имотите. При липса на ангажирани доказателства от община Пловдив в тази насока е прието, че не е налице конкретен спор за материално право и че жалбата срещу заповедта се явява неоснователна. Така постановеното решение е материално незаконосъобразно. Безспорно е установено по делото, че с изменението на кадастралната карта се променя и границата между двата имота с идентификатор 56784.522.2334 (вписан като общинска собственост в КККР) и 56784.522.534 (нов обект в КККР, представляващ заличен поземлен имот с идентификатор 56784.522.952 и 20 кв. м. от имот с идентификатор 56784.522.2334), като се придава площ от имота на жалбоподателя към съседния имот. След като се отнема площ, то очевидно е налице спор за материално право, в какъвто смисъл са всички твърдения на жалбоподателя. С оглед посоченото в заповедта правно основание, не се споделя от настоящата инстанция изводът за приложимостта му, направен от първоинстанционния съд. Независимо дали е налице грешка или непълнота, наличието на спор за материално право, какъвто е настоящият случай, е пречка за издаване на заповед със съдържание като оспорената. При наличието на спор за материално право претендираното отстраняване на твърдяната грешка или непълнота в кадастралната карта не може да бъде удовлетворено. Когато такъв спор бъде повдигнат, СГКК след решаване на спора за материално право отстранява непълнотата и грешката в КККР съобразно установените със съдебното решение граници и въз основа на скицата, придружаваща съдебното решение. Административният орган следва да изпълни вменените му по закон задължения и да нанесе или откаже да нанесе исканите промени след решаване на спора. В случая това не е сторено, поради което изводът на съда за законосъобразност на обжалваната заповед е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора за неяснота на мотивите на обжалваната заповед. Оспореният акт съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. Неправилно посочената отменена наредба е във връзка с изброяване на изисканите от заявителя документи и материали за допускане на изменението, като същото не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Въпреки това, предвид изложените по-рано мотиви, решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова в смисъл на отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,