Решение № 11078 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2015 г.

Решение № 11078 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. А. И., в качеството й на процесуален представител на "Е. Е. И." ООД, чрез управителя Р. Х. Х., срещу решение № 6076 от 16.10.2014 г. по адм. дело № 7952 по описа за 2013 г. на административния съд - С. град. С решението е била отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 2111207171 от 18.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна политика" - С. при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит по 4 бр. фактури, издадени от "Б. О. П. - 2007" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони и необоснованост, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Иванова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № № 2111207171 от 18.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна политика" - С. при ЦУ на НАП. С него на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит по доставки на строително-монтажни работи (СМР) за данъчни периоди м. 05, м. 06, и м. 09.2008 г. по фактури издадени от "Б. О. П. - 2007" ЕООД. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, съдът е анализирал приложимите разпоредби относно правото на приспадане на данъчен кредит и хипотезите на ограничаване на това право. До този извод съдът е стигнал, след като е приел, че по делото не са представени убедителни доказателства, удостоверяващи факта на реално извършени услуги именно от доставчика "Б. О. П. - 2007" ЕООД. По делото е безспорно обстоятелството, че в обекта са извършвани СМР като фактурираните, а спорът е концентриран в това, дали същите са осъществени от издателя на фактурите. Според съда от страна на жалбоподателя не са представени всички изискани от органа по приходите, а в последствие и от съда в съдебно заседание документи, установяващи реалното осъществяване на доставките. Представените договори за СМР и протоколи за установяване завършването и заплащането на натуралните видове СМР, са определени от съда като недостатъчни, за да се приеме, че доставките са реално осъществени. Намерил е, че липсват доказателства за наличие на материална и кадрова обезпеченост на доставчика "Б. О. П. - 2007" ЕООД, с който ресурс да изпълни договорените довършителни работи. Съдът е обсъдил също така и изготвените заключения по назначените съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като е приел, че с тях не се оборват констатациите на органа по приходите и не се установява извършването на фактурираните услуги именно от "Б. О. П. - 2007" ЕООД. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Съдът при решаването на спора е игнорирал представените доказателства, сочещи към действително осъществени доставки на услуги - строително-монтажни работи от "Б. О. П. - 2007" ЕООД. Още в хода на ревизионното производство пред органа по приходите са били представени договор за извършване на СМР сключен между "Б. О. П. - 2007" ЕООД и ревизираното лице "Е. Е. И." ООД, в едно с приложение № 1 за единичните цени за различните видове дейности, съдържащи мярка, количество, единична и обща цена на услуги и материали и обща единична цена. Представени са били също така процесните фактури, като към всяка една от тях е приложен протокол, съставен между възложител и изпълнител, за установяване на извършваните строително-монтажни работи, които не са били оспорени от ответника по реда на чл. 193 от ГПК. От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че процесните фактури са отразени в счетоводството на ревизираното лице и в това на доставчика според изискванията на ЗДДС и ЗСч, както и че е налице плащане по тях по банков път. От заключението по назначената СТЕ се констатира, че апартаментите предмет на фактурираните довършителни работи, са завършени напълно със замазки, настилки, инсталации, ел. табла и водомери. По основния спорен момент, свързан с кадровата обезпеченост за осъществяване на доставките от "Б. О. П. - 2007" ЕООД, изводите на административния съд не се споделят от настоящата инстанция. На първо място по делото са били налице данни за назначени лица, за които е преценено от органа по приходите и съда, че не са достатъчни като брой, за осъществяване на фактурираните СМР. Не става ясно въз основа на какви обективни критерии е преценено какъв трудов ресурс е необходим за осъществяване на работата, за да се приеме, че наличните работници не са в състояние да я изпълнят. При тези данни необоснован е изводът на административния съд, че в случая не са налице данни за материална и кадрова обезпеченост на доставчиците по процесните фактури. Още повече, че в решение на СЕС по дело С-324/11 (G. T.), изрично е посочено, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът на строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Посочено е още, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама, като е подчертал, че правото на приспадане не може да бъде отказано, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В поставения за разглеждане случай не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама, осъществена между страните по договора. Липсата на кадрова обезпеченост на доставчика може да бъде само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже право на приспадане на данъчен кредит, както е сторено в процесния случай. Относно мотива, че управителят не е подписвал документите ангажирани като доказателства за осъществената доставка, следва да бъде посочено, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 301 от ТЗ действията на лице без представителна власт (в случай, че се приеме, че същите не са подписани от управителя) се считат потвърдени, ако търговецът от чието име се действа не се противопостави веднага след узнаването на тези действия. В случая е налице осчетоводяване на фактурите, плащане на последните по банков път, които действия не само не са противопоставяне по смисъла на закона, но съставляват и изрично приемане на резултатите от сделката. С оглед наличието на доказателства за реалност на доставките по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, необоснован е изводът на съда, че не са налице материално-правните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по отношение на процесните фактури. Неправилно съдът е приел, че процесните фактури не удостоверяват реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, тъй като същите са надлежно документирани с първичен счетоводен документ, респективно данъкът е начислен при настъпило данъчно събитие по см. на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, поради което за получателя е възникнало право на данъчен кредит и постановеният отказ за приспадане данъчния кредит по тях е незаконосъобразен. Въз основа на всички събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, счита, че са налице предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени "Б. О. П. - 2007" ЕООД, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което ревизионният акт в бъде отменен. С оглед изхода на спора, съдът намира, че в полза на касатора следва да бъде присъдена сума в размер на 1 555 лв. представляваща разноски за държавни такси (75 лв.), депозити за вещи лица по ССчЕ и СТЕ (общо 680 лв.) и адвокатски хонорар (800 лв.). Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение