Решение № 5058 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9711/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Л. М. Л., чрез процесуален представител адвокат Г. Цветанова против Решение 319/13.03.2024 г. по адм. дело 1338/2023 г. по описа на Административен съд София област с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Претендира се отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София област, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Р. Брусева оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество е основателна, по причини различни от изложените в нея. С Решение 319/13.03.2024 г. АССО е отхвърлил жалбата на Л. Л. против Разпореждане 1012-22-150/15.09.2023 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ София област. Решението е недопустимо. На основание чл. 99, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) от Кодекса за социално осигуряване влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера - когато същият представи посочените в тази разпоредба доказателства. В чл. 117 , ал. 1, т. 2, б.а КСО е предвидено изрично, че на обжалване пред по-горестоящия административен орган подлежат и разпорежданията за отказ за изменение на пенсия. А съгласно чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване предмет на съдебно оспорване пред административния съд е решението на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, а не разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. В случая жалбата на Л. Л. от гр. Етрополе е била насочена срещу Разпореждане 1012-22-150/15.09.2023 г., издадено от ръководителя на ПО при ТП на НОИ - София област, което не подлежи на пряк съдебен контрол. Съдът е бил длъжен да следи за допустимостта на оспорването на Л. Л., като даде указания на страната да уточни кой административен акт оспорва и на основание чл.150, ал.1, т. 5 АПК. Това задължение не е изпълнено, като съдът се е произнесъл по отношение на административен акт (Разпореждане 1012-22-150/15.09.2023 г., издадено от ръководителя на ПО при ТП на НОИ - София област), който не подлежи на пряк съдебен контрол по реда на АПК. При тази констатация се приема, че първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено (така и Решение 5824/14.05.2024 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело 9890/2023 г., VI отд.). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение