Решение № 409 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2009 г.

Решение № 409 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10258/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Началника на РДНСК - Благоевград, против Решение № 358/19.06.2009 год., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 229/2009 год., с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № ДК-09-8/16.01.2009 год., със забрана ползването на неприетия по установения ред обект: "магазин за промишлени стоки", находящ се в имот с идентификатор 04279.612.196 по КК на гр. Благоевград, УПИ III-2775, кв. 116 ЦГЧ, с административен адрес гр. Благоевград, ул. "Тодор Александров" № 49, с ползувател ЕТ "Ели - Теменужка Валеова - Венка Янчева", гр. Благоевград. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответните страни - ЕТ "Ели - Теменужка Валеова - Венка Янчева", гр. Благоевград и "Ай - Кепитъл" ООД - Благоевград, не се представляват. От пълномощник на дружеството е представена писмена защита, с доводи за правилност на решението и искане същото да се остави в сила, която обаче не може да бъде съобразявана, включително и по отношение на претенцията за разноски, тъй като е депозирана несвоевременно - след приключването на съдебното заседание по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е постъпила в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, твърдяните за решението отменителни основания не са налице. За да постанови горепосочения правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед неправилно е издадена с адресат ЕТ "Ели - Теменужка Валеова - Венка Янчева", който към датата на издаването на заповедта няма качеството на възложител на строежа, а действителният му собственик "Ай - Кепитъл" ООД - Благоевград не е бил уведомен за започналото производство, поради което е неправен изводът, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Освен това е посочено в мотивите на решението, че не са били събрани и обсъдени всички относими по спора доказателства, за да се приеме, че са налице основанията за издаването на акта - процесният магазин се намира в партерния етаж на жилищен блок "Щастие", по отношение на който вещото лице е установило наличие на всички изискуеми строителни книжа, издадени през 1963/1965 год., а в обекта не са правени каквито и да било преустройства и СМР - магазинът съществува във вида, в който е изграден по проекта и договора за закупуването му от ЕТ, поради което и изложените в констативния акт констатации са неправилни и опровергани по надлежен ред. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Безспорно е установено от доказателствата по делото, преценени обективно и в пълнота в касираното решение, че адресатът на процесната заповед за забрана ползването на обект, неприет по установения ред, не е нито собственик, нито ползвател на обекта. Без значение е, че констативният акт № 34/12.05.2008 год. е издаден по отношение на ЕТ, след като заповедта носи дата 16.01.2009 год. и през този почти осем месечен период магазинът е продаден на процесното дружество. Правилно решаващият съд е приел и разгледал и двете жалби, обоснована е преценката, че административното производство се е развило по отношение на ненадлежна страна, в резултат на което е постановен незаконосъобразен индивидуален административен акт. След като не е бил оспорен фактът на приемането на жилищния блок, по действащите към момента на изграждането му правила и норми, следва да се считат за въведени в експлоатация и отделните му обособени обекти, какъвто именно е процесният магазин, за който е надлежно потвърдена липсата на преустройства и каквито и да било СМР. Изложените в констативния акт констатации са оборени, а заповедта, издадена въз основа на него с основание е преценена като незаконосъобразна. Затова и решението, с което същият е отменен, е правилно, не са налице релевантните касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,