Решение № 8561 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6551/2017 г.

Решение № 8561 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6551/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "А. М." ЕООД, представлявано от управителя Х. И. Т., против Решение № 111/23.03.2017 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 980/2016 г., по описа на съда. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От съда се иска да бъде отменен оспореният съдебен акт изцяло и да бъде уважена жалбата на дружеството срещу оспорената пред първоинстанционния съд заповед на Кмета на О. П.. Излагат се доводи по същество. ОтветникътКметът на О. П., в депозиран писмен отговор твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена, като първоинстанционното решение бъде оставено в сила. Излагат се доводи по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за допустима и неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "А. М." ЕООД срещу Заповед № РД-12-521/18.10.2016 г. на Кмета на О. П., с която е прекратен Договор за наем с № 20/22.03.2013 г., с който на дружеството е предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя- пасище, мера в землището на с. Б., като предоставените имоти са с кадастрални номера 000464, 000484, 000485, 000486, 000487, 000488, 000492,00493, с обща площ 363, 345 дка. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, правилно е установена от първостепенния съд, съобразена е със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Правоотношенията свързани със сключването и прекратяването на договорите /включващо и сключените такива преди 1.02.2015 г. съгласно преходната разпоредба на § 15 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ / по отдаване под наем на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд са детайлно уредени в чл. 37, чл. 37м ЗСПЗЗ и § 15 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ . От анализът на съдържащите се в тях правила може да се изведе извод, че предоставянето под наем на земеделска земя - общинска собственост, се осъществява за определена категория стопани. Безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател е уведомено с писмо РД-26-3394-7 от 24.02.2016 г. за извършената проверка на договорите за наем на пасища и мери, т. е. поканено е да представи доказателства за изпълнение изискванията на закона, свързани с възможността му да ползва под аренда земи от държавния или общинският поземлен фонд. В хода на производството пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция не се оспорва обстоятелството, че съобразно информацията публикувана на сайта на НАБХ дружеството не е разполагало с необходимия и изискуем по закон брой животни, с които да покрие изискванията на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ за предоставените му площи. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд не е взел предвид отправеното към него възражение за неприложимост на описаните в заповедта разпоредби, тъй като същите били приети след сключване на договора, предмет на същата. Съобразно § 15 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 61 от 2015 г./ ползвателите сключили договор за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24.02.2015 г. са длъжни в срок до 01.02.2016 г. да приведат договорите в съответствие и с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ. Тази разпоредба неоснователно се игнорира напълно от жалбоподателя, въпреки, че изрично го задължава да предприеме действия по изпълнение на изискванията на закона свързани със съобразяване на броя животни с предоставената му под аренда площ. След като е налице пълно бездействие и неангажираност от страна на арендатора в хода на административното производство, административният орган е взел правилно и обосновано решение за прекратяване на договор за аренда върху имот, намиращ се най-далеч от мястото, на което е декларирано разположението на животните, собственост на дружеството. Поради описаното решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно, като съобразено с всички събрани в хода на производството и неоспорени от страните доказателства. В хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да могат да бъдат квалифицирани като съществени и да водят до незаконосъобразност на постановения краен акт. Неоснователни са и доводите за липса на мотиви в протокола от протокол от 09.02.2016 г. Предмет на оспорване е заповед № РД-12-521/18.10.2016 г. на кмет на община П.. Протоколът е част от процедурата по издаване на обжалваната заповед по реда на чл. 37и от ЗСПЗЗ и в този смисъл няма характер на административен акт. Съдът счита искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно до размерите, визирани в чл. 78, ал. 8 от ГПК, а именно в размер на 100 лв. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, трето отделение