Решение № 9334 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7274/2019 г.
ВАСIV отделение13.07.2020 г.докладчик Добринка Андреева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63/18.04.2019 г. по адм. д. № 55/2019 г. на Административен съд - Шумен. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата - гр. София за разноски по делото. ОСЪЖДА Държавна комисия по стоковите борси и тържищата - гр. София, да заплати на Роял-Комерс" ЕООД, гр. Шумен, сумата 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски по настоящото дело. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9334 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7274/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), чрез процесуалния представител юрк. Х. Атанасова, против решение № 63/18.04.2019 г., постановено по адм. д. № 55/2019 г. на Административен съд – Шумен, с което е отменено решение по т. 9 от протокол Протокол № 52 от 19.12.2018 г. на ДКСБТ, за отказано заличаване на вписването в Регистъра на самостоятелните обекти на самостоятелен обект на "Роял-Комерс" ЕООД, гр. Шумен, вписан с Протоколно решение № 39/19.09.2018 г. на ДКСБТ и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с основно твърдение, че съдът неправилно приел, че процесният обект попада в изключението по чл. 3б, ал. 1 от Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ), тъй като е комплексен, защото не са налице кумулативно необходимите елементи на фактическия състав. Касационният жалбоподател настоява, че за да попадне в това изключение обектът следва да представлява магазин или верига от магазини, а приложените по делото скица и нотариален акт за собственост на имота сочели, че е с предназначение "склад". Намира, че съдът неправилно приел, че обектът е на самообслужване, кредитирайки показанията само на свидетелите, посочени от оспорващото дружество и не е съобразил, че те са противоречиви, не отговарят на обективната истина и на снимковия материал по делото. Счита и че, за да попадне в изключението по чл. 3б, ал. 1 от ЗСБТ проверяваният обект е следвало да е "комплексен", като съгласно определението на параграф 2, т. 12 от ЗСБТ такъв е обектът, предназначен за осъществяване на една или повече основни дейности заедно с необходимите спомагателни, обслужващи дейности, като дейностите се осъществяват в самостоятелно обособени подобекти в една или повече сгради и съоръжения, докато в настоящия случай били представени доказателства само за една основна търговска дейност. По изложените в жалбата съображения моли ВАС да отмени решението на административния съд. В откритото съдебно заседание пред ВАС и в писмени бележки касаторът, чрез процесуалния представител юрк. Атанасова поддържа жалбата и претендира присъждане на юрк. възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Роял-Комерс" ЕООД, гр. Шумен, в отговор на касационната жалба и в писмена защита чрез процесуалния представител адв. Б. Борисов, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски, за което представя доказателства по реда на чл. 78 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно, предвид безспорно установеното от доказателствата по делото, че дружеството "Роял – Комерс" ЕООД извършва търговска дейност в стопанисвания от него обект за продажба на храни и нехранителни стоки, находящ се в гр. Шумен на ул. "Калиакра" № 2, който обект обаче не е бил регистриран като стоково тържище, пазар на производителите или вписан самостоятелен обект за търговия на едро по смисъла на ЗСБТ, както и че същият представлява магазин на самообслужване с обособени основна сграда за осъществяване на търговия на едро и дребно с храни и нехранителни стоки, складова дейност и паркинг, в който търговията се извършва от името и за сметка само на едно лице/дружеството/ и сградите и съоръженията представляват комплексен обект. Счита, че обектът на "Роял – Комерс" ЕООД попада в изключенията на чл. 3б, т. 1 от ЗСБТ, поради което за него са били налице основанията за заличаване на вписване в Регистъра на самостоятелните обекти. Намира, че съдът правилно е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен и предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Роял-Комерс" ЕООД, гр. Шумен, срещу Решение на Държавната комисия по стокови борси и тържища – гр. София по т. 9 от Протокол № 52 от 19.12.2018 г., с което на основание чл. 8, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 21в от ЗСБТ не е заличено вписването в Регистъра на самостоятелните обекти на самостоятелен обект на "Роял-Комерс" ЕООД с рег. № РСО-963, вписан с Протоколно решение № 39/19.09.2018 г. на ДКСБТ. От данните по делото съдът установил, че "Роял-Комерс" ЕООД извършва търговска дейност в стопанисвания от него обект за продажба на храни и нехранителни стоки, находящ се в гр. Шумен, ул. "Калиакра" № 2, като при проверка от служители на ДКСБТ на 31.08.2018 г. в обекта е установено /с Акт за установяване на административно нарушение № 05109/31.08.2018 г. /, че дружеството извършва търговски сделки на едро с налични хранителни стоки от обекта си, който не е регистриран като стоково тържище, пазар на производителите или вписан самостоятелен обект за търговия на едро по смисъла на ЗСБТ. Констатирал и че, впоследствие било издадено и Наказателно постановление № 05109 от 27.09.2018 г. на Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата – гр. София, с което на "Роял-Комерс" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева - на основание чл. 65, ал. 2 от ЗСБТ, за нарушение по чл. 3б от ЗСБТ, което НП, по жалба на дружеството, било отменено с решение № 575/04.12.2018 г., постановено по ВНАХД № 2833/2018 г на Шуменския районен съд, оставено в сила с решение на Административен съд – Шумен от 22.03.2019 г., постановено по КАНД № 33/2019 г. Установил и, че с Протоколно решение № 39/19.09.2018 г. на Комисията по стоковите борси и тържищата търговският обект на "Роял-Комерс" ЕООД е вписан в Регистъра на самостоятелните обекти, с рег. № РСО-963, като комисията е приела, че обектът не попада в изключенията на чл. 3б, т. 1 от ЗСБТ. Съдът констатирал, че с Уведомление с вх. № ДКСБТ-3385/03.12.2018 г. управителят на дружеството поискал заличаване на вписването в регистъра на самостоятелните обекти на обект с адрес гр. Шумен, ул. "Калиакра" № 2, с рег. № РСО – 963, вписан с Протоколно решение № 39/19.09.2018 г., защото към месец август и септември, както и към датата на подаване на уведомлението, "Роял-Комерс" ЕООД не следва да бъде вписано като самостоятелен обект, тъй като дейността на обекта попада в изключението на чл. 3б, т. 1 от ЗСБТ. По това уведомление ДКСБТ, по т. 9 от Протокол № 52 от 19.12.2018 г., взела решение, с което на основание чл. 8, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 21в от ЗСБТ не заличила вписването в Регистъра на самостоятелните обекти на процесния обект с мотиви, че към депозираното уведомление не бил представен документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ, че обектът е комплексен и попада в изключенията на чл. 3б, т. 1 от ЗСБТ. От правна страна съдът приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗСБТ, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Във връзка с възраженията на оспорващото дружество съдът преценил, че в случая спорът основно се свежда до това дали обектът представлява комплексен обект по смисъла § 2, т. 12 от ДР на ЗСБТ, съответно дали той попада в изключенията на чл. 3б, т. 1 от ЗСБТ. Посочил, че според разпоредбата на чл. 3б от ЗСБТ не се допуска извършването на търговски сделки на едро с налични храни и цветя на места, различни от тези по чл. 3, ал. 1, чл. 3а, ал. 1 и чл. 3в, с изключение на търговия: 1. в търговски обект, представляващ магазин или вериги от магазини за самообслужване за продажба на едро и дребно на храни и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице и сградите и съоръженията представляват комплексен обект; 2. при директни доставки от и за преработвателно предприятие и 3. при продажби на собствена продукция от мястото на производството. Посочил още, че според чл. 3в от ЗСБТ "самостоятелен обект" е място, което е обособено като склад за търговия на едро с налични храни и цветя, различно от това по чл. 3 и 3а, където търговията с храни се извършва от името и за сметка на лице, регистрирано по чл. 12 от Закона за храните, а търговията с цветя - от името и за сметка на търговеца. След анализ на представените по делото доказателства съдът съобразил, че от приложената скица на поземления имот № 7004/12.08.2010 г. е видно, че в собствения на дружеството "Роял-Комерс" ЕООД ПИ с идентификатор 83510.670.174, находящ се в гр. Шумен на ул. "Калиакра", са разположени три сгради - складова база със ЗП 552 кв. м., сграда за търговия със ЗП 8 кв. м. и сграда за търговия със ЗП 13 кв. м. Установил, че обектът на жалбоподателя представлява магазин за самообслужване с обособени основна сграда за осъществяване на търговия на едро и дребно с храни /в случая търговия с алкохолни напитки/ и нехранителни стоки, складова дейност и паркинг, в който търговията се извършва от името и за сметка само на едно лице /дружеството/ - в какъвто смисъл са и показанията на разпитаните свидетели П. З., Р. Й. и С. И., които сочат, че са купували от магазина съответните продукти на дребно в режим на самообслужване. В подкрепа на горното съдът счел и че са приложените по делото касови бележки и фактури за осъществени продажби, от където извел извод, че в търговския обект са извършвани продажби на едро и дребно. Съобразил също и представеното от дружеството удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни /на заведение за обществено хранене № 2816/06.01.2012 г. на Областната дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен/, с което е удостоверено и наличието на регистриран на "Роял Комерс " ЕООД обект със странична локална и ограничена дейност, с преобладаваща търговия на дребно с храни от животински и неживотински произход с административен адрес гр. Шумен ул. "Калиакра" № 2. С оглед горното приел, че няма основание за отказ по чл. 8, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 21в от ЗСБТ да бъде заличено вписването в Регистъра на самостоятелните обекти на самостоятелен обект на "Роял-Комерс" ЕООД, ЕИК 837056809, с рег. № РСО-963, вписан с Протоколно решение № 39/19.09.2018 г., доколкото обектът на дружеството представлява магазин за самообслужване с обособени основна сграда за осъществяване на търговия на едро и дребно с храни и нехранителни стоки, складова дейност и паркинг, в който търговията се извършва от името и за сметка само на едно лице /дружеството/ и сградите и съоръженията представляват комплексен обект, попадащ в изключенията на чл. 3б, т. 1 от ЗСБТ. С оглед на горното съдът приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати на компетентния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. По основните възражения в касационната жалба досежно наличие на основание за процесния отказ Върховният административен съд намира, че предвид приложените в преписката документи и кредитираните свидетелски показания, съдът правилно е приложил относимите разпоредби на ЗСБТ и стигнал до обоснован извод, че процесният обект представлява "комплексен обект" по смисъла § 2, т. 12 от ДР на ЗСБТ и попада в изключенията на чл. 3б, т. 1 от ЗСБТ. Правилно е приел, че в случая търговският обект на дружеството отговаря на условията по § 2, т. 12 от ДР на ЗСБТ, съобразно идентичната легална дефиниция за "комплексен обект" в § 3, т. 3 от ДР на Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, изд. от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Обоснован е изводът на съда, че приетото от административния орган дали обектът следва да се квалифицира като "комплексен" подлежи на доказване само с писмено доказателство, каквото съставлява удостоверение, издадено от компетентен държавен орган - общината или ДНСК е несъстоятелно, първо - с оглед приложеното писмо № 37-00-016/19.02.2019 г. на община Шумен, по отправено от председателя на ДКСБТ запитване, че община Шумен не извършва регистрация на търговски обекти и второ - защото в Закона за устройство на територията подробно са регламентирани правомощията на ДНСК или на техните регионални дирекции по осъществяване контрол по законосъобразността на изпълнението и ползването на строежите от първа до трета категория, осъществяване контрол по законосъобразността на издадените строителни книжа за всички категории строежи, както и действията на общинските администрации и на участниците в инвестиционния процес за спазването на разпоредбите по устройство на територията за всички категории обекти, без уредени правомощия на ДНСК, респ. на регионалните й дирекции, да издават удостоверения за определянето на даден обект като комплексен по смисъла на § 2, т. 12 от ДР на ЗСБТ, а и защото не е предвиден и специален регистрационен режим, какъвто е предвиден за стоковите тържища, пазари на производителите и самостоятелните обекти по ЗСБТ. Релевираният в тази връзка довод в касационната жалба, че съдът неправилно кредитирал показанията на посочените от дружеството трима свидетели не държи сметка, че съдът е осъществил дължимата преценка на свидетелските показания съобразно чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, вкл. с оглед възможната тяхна заинтересованост и съобразно ал. 2 на чл. 170 ГПК съдът им е напомнил и за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК в случай на лъжесвидетелстване. Приложимата за случая законова разпоредба, свързана с обхвата на изключенията на чл. 3б, т. 1 от ЗСБТ е разгледана правилно от съда, както от гледна точка на чл. 3 от ЗСБТ съдържащ легална дефиниция за стоково тържище - място за търговия на едро с налични храни и цветя, така и от гледна точка на разпоредбата на чл. 3а от ЗСБТ, регламентираща, че "пазарът на производителите" е място и инфраструктура за търговия на едро с налични храни и цветя, където стоката от земеделски производители може да се манипулира, окачествява, етикетира и партидизира за по-нататъшна продажба на вътрешния пазар или за износ, и тази на чл. 3в от ЗСБТ, според която "самостоятелен обект" е място, което е обособено като склад за търговия на едро с налични храни и цветя, различно от това по чл. 3 и 3а, където търговията с храни се извършва от името и за сметка на лице, регистрирано по чл. 12 от Закона за храните, а търговията с цветя - от името и за сметка на търговеца. По следващия довод в касационната жалба следва да се посочи, че ВАС намира за правилна преценката на съда, че приложената скица на поземления имот № 7004/12.08.2010 г. удостоверява, че в собствения на дружеството "Роял-Комерс" ЕООД ПИ с идентификатор 83510.670.174, находящ се в гр. Шумен на ул. "Калиакра" са обособени три сгради - складова база със ЗП 552 кв. м., сграда за търговия със ЗП 8 кв. м. и сграда за търговия със ЗП 13 кв. м., както и че обектът на жалбоподателя представлява магазин за самообслужване с обособени основна сграда за осъществяване на търговия на едро и дребно с храни /в случая търговия с алкохолни напитки/ и нехранителни стоки, складова дейност и паркинг, в който търговията се извършва от името и за сметка само на едно лице. Точно е съобразено и представеното пред съда удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни на заведение за обществено хранене № 2816/06.01.2012 г. на Областната дирекция по безопасност на храните - гр. Шумен, за наличието на регистриран на дружеството обект със странична локална и ограничена дейност, с преобладаваща търговия на дребно с храни от животински и неживотински произход с административен адрес, съвпадащ с този на процесния обект. От приетите по делото доказателства, противно на твърдяното от касатора, е установено изключението, визирано в чл. 3б, т. 1 от ЗСБТ, доколкото обектът на дружеството представлява магазин за самообслужване с обособени основна сграда за осъществяване на търговия на едро и дребно с храни и нехранителни стоки, складова дейност и паркинг, в който търговията се извършва от името и за сметка само на едно лице и сградите и съоръженията представляват комплексен обект, поради което са били налице основанията за заличаване на вписване в регистъра на самостоятелните обекти на СО. Посочените по-горе установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС - Шумен е съобразено с материалния закон, постановено е без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При този изход на спора и чл. 143, ал. 1 от АПК искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представените на л. 18 и л. 19 от делото договор за правна защита и съдействие и фактура от 05.06.2019 г., установяващи действително плащане на договореното в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение, а и възражение за прекомерност не е релевирано. Поради това Държавна комисия по стоковите борси и тържищата - гр. София следва да заплати разноски на ответната страна в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение