Решение № 5735 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7951/2010 г.
ВАСV отделение26.04.2011 г.докладчик т Андрей Икономов
Диспозитив
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна, по жалба на Сабина Йорданова Лазарова от гр. София, Заповед на министъра на отбраната № РД-26-225/25.05.2010 г. Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 5735 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7951/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Сабина Йорданова Лазарова от гр. София, против Заповед на министъра на отбраната (МЗ) № РД-26-225/25.05.2010 г.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваната МЗ министърът, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, във връзка с ПМС № 54/01.04.2010 г. с което е приет Устройствен правилник (УП) на Министерство на отбраната (МО), в сила от 25.05.2010 г., утвърдено ново Длъжностно разписание (ДР) № АМ-242/17.05.2010 г. и поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на Лазарова, на длъжност "началник Отдел "Управление и разпореждане с имоти" (О "УРИ") в Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" (Д "ИО") с ранг I младши, считано от 25.05.2010 г.
Недоволна от МЗ, Лазарова я обжалва. Навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта. Твърди, че фактическо съкращаване на заеманата от нея длъжност няма. Налице е само преименоване на ръководения от нея отдел. Моли за отмяната й.
Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), приема за установена следната фактическа обстановка:
Установено по делото е, че жалбоподателката е заемала длъжността, описана в оспорената заповед. Съгласно отменения УП на МО, в сила до 24.05.2010 г., специализираната администрация на министерството е била структурирана в ГД "ИО" с численост 183 бр. и пет други дирекции. С ПМС 54/01.04.2010 г. е приет нов УП на МО, чл. 26, ал. 1 от който регламентира, че специализираната администрация е организирана в една ГД "ИО" с численост 138 бр. и четири други дирекции. Въз основа на промените в числеността на ГД "ИО", на 17.05.2010 г. министърът е утвърдил ново ДР, в сила от 25.05.2010 г.
Видно от ДР в сила до 24.05.2010 г. (№ 240/01.07.2009 г.) е, че ГД "ИО" се е състояла от шест отдела: "Оперативни анализи", "Държавни имоти", "Инвестиционна политика", "Инвестиции в сигурността", "Регионални дейности и охрана" и О "УРИ", ръководен от Лазарова. Този отдел е бил с 2 сектора, а именно: "Разпореждане" и "Наеми". От представеното ДР в сила от 25.05.2010 г., се установява, че ГД "ИО" се състои от девет отдела, а именно: отдел "Управление на недвижимата държавна собственост" ("УНДС"), "Инвестиционна политика", "Строителство", "Заснемане и кадастър", "Жилищен фонд и общежития", и отдели "Инфраструктура на отбраната"-Пловдив, Плевен, Сливен и Шумен.
Видно от заключението на вещото лице, при съпоставката на служебните функции и задължения, описани в длъжностните характеристики за длъжностите "началник отдел" на О "УРИ" (заемана от Лазарова преди издаването на обжалваната МЗ) и Отдел "УНДС" (съгласно новото ДР) се установява, че 9 от общо 18 предвидени длъжностни задължения са идентични. Същите са от категорията на основните такива. От останалите основни задължения има някои отпаднали, има и добавени. Една от добавените е по охрана на обектите и участие в специализирани съвети. Изискванията за заемане на длъжността са изцяло запазени. Повишено е само необходимото ниво на разрешен достъп до класифицирана информация.
С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд намира жалбата за основателна.
В случая липсва реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. При извършената структурна промяна в администрацията на МО е осъществена трансформация на отдели и сектори чрез закриване на едни и откриване на други, което е в правомощията на министъра с оглед разпоредбите на чл. 11 вр. чл. 4 от Закона за администрацията. В същото време обаче, сравнителният анализ на системата от функции, задължения и изисквания, вменени на изпълняващите длъжността "началник отдел" за отделите "УРИ" и "УНДС" сочи, че основните функции и задължения са идентични. Такива са и мнозинството (с изключение на 1) от минималните изисквания за заемане на тези длъжности. Изложеното сочи, че доводът на Лазарова за липса на съкращаване на длъжността, заемана от нея преди издаването на обжалваната МЗ се явява основателен. Съгласно легалното определение на понятието "длъжност в администрацията", дадено с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилогане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, това е "...нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, ... въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Съкращаването на длъжността изисква комулативното наличие на две условия: заличаването на длъжността като наименование и заличаването и като съвкупност от функции, задължения и изисквания. Съкращение ще има и в случаите, когато броят длъжности с еднакви функции и задължения е намален. В случая длъжността като система от функции, задължения и изисквания за заемането и е запазена, макар и преименована от началник О "УРИ" в началник О "УНДС".
От изложеното следва, че въпреки приемането на нов УП на МО, в сила от 25.05.2010 г., длъжността, заемана до този момент от Лазарова като система от функции, задължения и изисквания за заемането `и, е запазена.
Обжалваната МЗ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за това, но при допуснато нарушение на материалноправните разпоредби. Същата на посоченото основание се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2