Решение № 7706 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8080/2019 г.

Решение № 7706 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8080/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Манолов против решение № 3452 от 21.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1595/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлен предявения от него иск, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си представител юрисконсулт Маринова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалби и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Д. Манолов иск за обявяване нищожността на определение № 5500 от 07.09.2018 г., постановено по адм. дело № 9045/2018 г. по описа на Административен съд София град, с което производството по делото е прекратено. За да постанови този резултата административният съд е приел, че определението е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата се от закона писмена форма, подписано е от постановилия го съдия. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на касационния жалбоподател в съдебното производство не е нарушено по никакъв начин, то съдържа и изискуемите се от закона мотиви. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. Според чл. 128 а, ал. 1 и 2 АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно, като се подават пред съответния административен съд. В случая Административен съд София град е сезиран с иск за обявяване на нищожност на определение, което прегражда по-нататъшното развитие на производството, постановено по административен съд, поради което обжалваното съдебно решение е постановено от компетентен съд. Първоинстанционният съд е разгледал всички възможни хипотези, при които се приема, че съдебният акт е нищожен и правилно е приел, че те в случая не са налице. Мотивиран е изводът на решаващия съд, че определението, предмет на иска е действителен съдебен акт и при постановяването му не са допуснати нарушения, основаващи неговата нищожност. Доводите на касационния жалбоподател за необсъждане на въведени с исковата молба обстоятелства са неоснователни. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, те съставляват съображения за наличие на касационни основания за отмяна поради незаконосъобразност – чл. 209, т. 3 АПК, но не са такива, водещи до нищожност на определението, чиято нищожност се претендира. Против определението не е подадена частна жалба и то е влязло в сила като необжалван съдебен акт. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при този изход на спора е основателно за сума в размер от 100 лева, определена при приложението на чл. 24 от наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,