Решение № 13996 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10724/2010 г.

Решение № 13996 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10724/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Ясин Ибрахим Мохаммед, гражданин на Ирак, подадена срещу решение № 372/17.08.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87, ал. 1 ЗУБ и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е приел, че не са налице обстоятелства, налагащи извода за наличие на основателен страх от преследване, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на посочения материален закон. От данните по делото се установява, че Ясин Ибрахим Мохаммед, гражданин на Ирак, е пристигнал в Република България нелегално, през месец декември 2009 г. Мотивира молбата си за закрила със заплаха от страна на ислямисти заради продажба на алкохол в мини маркет, собственост на приятеля му Адел. Молителят твърди, че на 10.11.2009 г. вечерта е разбрал, че двамата с Адел са включени в списък на ислямистите за ликвидиране и на следващия ден е напуснал града. Настоящата съдебна инстанция, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и твърденията на кандидата, намира че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Този извод кореспондира и с приложената по делото справка на Дирекция "Международно дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Съгласно чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се направи извода, че завръщането му в Ирак би представлявало заплаха за него. Доводите на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалвания административен акт, поради това, че административният орган не се е произнесъл по всички факти и обстоятелства за положението в страната му произход, а формално е приел, че липсват нови обстоятелства, са неоснователни. В обобщеното становище на експерт в РПЦ - София са изложени подробни мотиви, че по отношение на чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В този смисъл, издаденият индивидуален административен акт е мотивиран. Поради това, обжалваният административен акт е законосъобразен, а жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,