Решение № 4988 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 261/2014 г.

Решение № 4988 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 261/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, представлявана от директора д-р Кънчо Райчев, чрез пълномощника юрисконсулт Ева Александрова, против решение № 6617/01.11.2013 г., постановено по адм. дело № 1906/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено експертно решение /ЕР/ № 49 от заседание № 14 от 25.01.2012 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по вътрешни болести и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против ЕР на НЕЛК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Десислава Василева Василева от гр. София оспорва жалбата по съображения за правилност на решението, изложени в писмен отговор, както и в съдебно заседание чрез пълномощника Благовеста Михайлова Василева - майка. Претендира присъждане на направените разноски по първоинстанционното производство. Ответната страна - Районно управление "Социално осигуряване" - гр. София, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменено по жалба на Десислава Василева Василева експертно решение № 49 от заседание № 14 от 25.01.2012 г. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по вътрешни болести и преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне, съобразно указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него ЕР на НЕЛК е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни норми и с целта на закона. Според съда, решаващият състав на НЕЛК не е изпълнил задължението си по чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ да снеме подробна клинико-експертна анамнеза и да извърши задълбочен анализ на данните от представените медицински документи, поради което и необосновано е възприел заключението на Териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ за водещото заболяване "добавъчен бъбрек". Предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице - нефролог, съдът е приел, че тази диагноза не съответства на медицинската документация, от която се установява, че водещото заболяване е "вродена хидронефроза" с код Q62.1 по МКБ-10. Според същото заключение, при освидетелстването не е взето предвид съществуващото друго заболяване на жалбоподателката - "хроничен пиелонефрит" с периоди на обостряне, което е независимо от съществуващите аномалии на уретера и в проходимостта на бъбречното легенче и обуславя функционален дефицит, за който следва да бъде определена трайно намалена работоспособност /ТНР/ в размер на максималните 30 %, съгласно част /ч./ девета, раздел /р./ ХIХ, точка /т./ 3.2 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ. Наред с това съдът е приел въз основа на комплексната съдебно-медицинска експертиза, изслушана по делото, че НЕЛК неправилно е отнесла установеното при жалбоподателката заболяване "тежко чуване" към отправна точка 2.1.1, ч. трета, р. III и са определени 15 % ТНР, тъй като предвид наличните данни в медицинската документация е налице пълна загуба на слуха, която не може да бъде компенсирана със слухово протезиране и поради което следва да бъдат определени 50 % ТНР, съгласно ч. трета, р. I, т. 2.1.3. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР № 2353 от заседание № 165 от 07.11.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при "IV МБАЛ - София" ЕАД, втори състав, на Десислава Василева Василева е определена 51 % трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза - "добавъчен бъбрек" с код Q63.0. Това решение е обжалвано от освидетелстваното лице Десислава Василева пред НЕЛК, която се е произнесла с решението, което е оспорено пред Административния съд - решение № 49 от заседание № 14 от 25.01.2012 г. на специализиран състав по вътрешни болести. С това ЕР на НЕЛК решението на ТЕЛК е потвърдено по всички поводи, като водещо заболяване е посочено "други вродени аномалии /пороци на развитието/ на бъбрека" с код Q63.0 и общо заболяване - вродена аномалия на бъбреците, двоен бъбрек в ляво; хидронефроза в дясно I ст.; лекостепенна дясноконвексна сколиоза на Л2 със спина бифида ЕС1; двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на тежко чуване; хроничен максиларен синуит; радикулопатия по Л5 и ЕС1 коренчета вляво. В мотивите на експертното решение на НЕЛК, в частта, касаеща заключението на НЕЛК - вътрешни болести, е прието следното: вродена аномалия на отделителната система /двоен пиелон вляво/, изявила се в ранна детска възраст с клиниката на уросепсис с ехографски данни за паренхимен мост вляво и лекостепенно дренажно нарушение вдясно от I ст. с умерена честота на уроинфекциите при компенсирана бъбречна функция и хемопоеза, обуславя 10 % ТНР по ч. девета, р. ХIХ, т. 9.2.1. В частта от ЕР на НЕЛК - нервни болести, е посочено, че радикулопатия по Л5 и ЕС1 коренчета вляво се следват 20 % ТНР по ч. седма, т. 15. В частта по ортопедични болести е прието, че за лекостепенна десноконвексна сколиоза на Л2 със спина бифида ЕС1 се следват 10 % по ч. първа, р. IV, т. 5.1. В частта по УНГ /уши, нос и гърло/ е прието, че е налице централна перфорация на двете тъпанчета; слух /аудиометрия/ ДУ-60 дц /децибела/; ЛУ-69 дц; двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит в степен на тежко чуване и съгласно ч. трета, р. I, т. 2.11 се следват 15 % ТРН с корекция на КПД. Наред с това е прието, че е налице затруднено носно дишане; в средния носов ход - гноевиден секрет; Rо данни за хроничен максиларен синуит, съгласно ч. трета, р. III, т. 6 се следват 10 % ТНР. Крайният процент ТНР е определен на 51 %, изчислен по Методиката. В изслушаното по делото заключение на комплексна съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Димитър Людмилов Каменов, съдебен експерт телесно здраве, ортопед травматолог и доц. д-р Цоло Радолов Цолов, специалист УНГ, е дадено заключение, че към датата на оспореното експертно решение на НЕЛК, жалбоподателката Десислава Василева /ответник в настоящото производство/ е страдала от: 1/ вродени аномалии на отделителната система, изразяващи се в допълнителен бъбрек /двоен пиелон/, което води след себе си чести уроинфекции, хидронефроза /задържане на урина в бъбрека/ и известни отклонения в нейния състав; за вродената аномалия на отделителната системи с всички налични усложнения от чести инфекции, задръжка и т. н. се следват определените от НЕЛК 40 % ТНР по ч. девета, р. ХIХ, т. 2.3; 2/ вродена аномалия на поясния отдел на гръбначния стълб, изразен в спина бифида /частично незатваряне на гръбначно-мозъчния канал/ и налично гръбначно изкривяване /сколиоза/, придружено с частична нервна коренчева увреда на левия нерв /н./ ишиадикус на ниво Л5-ЕС1, изразяващи се в затруднение и болезнени движения в областта; за тези заболявания се следват 30 % ТНР по р. IV, т. 2.3; 3/ тежко чуване ДУ-60 дц и ЛУ-65 дц, което представлява практическа глухота и дори при протезиране на слуха, възстановяването е недостатъчно; за това състояние се следват 50 % ТНР съгласно ч. трета, т. 2.1.3; 4/ хроничен синуит с наличие на гноевиден секрет в средния носен ход, за което се следват 10 % ТНР съгласно ч. трета, р. III, т. 6. Според заключението крайният процент ТНР е в границите между 58 и 66 % в зависимост от добавения процент от останалите заболявания. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Христо Стефанов Шиваров, специалист нефролог, в представената по делото медицинска документация няма данни, които да посочват наличието на добавъчен бъбрек при жалбоподателката, има данни за налични нарушения в проходимостта на бъбречното легенче и вродени аномалии на уретера. Установеното състояние се отнася към клас ХVII "Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации", според МКБ, Х-та ревизия; в този клас заболявания с кодове Q60 - Q64 са диференцирани вродени аномалии на отделителната система. С код Q62.1 е обозначена вродена хидронефроза, която е налична при жалбоподателката, поради което този код коректно отразява заболяването й, посочено като водещо. Наред с това, вещото лице е дало заключение, че според представената медицинска документация освидетелстваната има съпътстващо заболяване хроничен пиелонефрит с периоди на обостряне, за което съгласно ч. девета, р. ХIХ, т. 3.2 се предвижда ТНР в диапазон 20-30%. За вродените аномалии на отделителната система при компенсирана бъбречна функция в т. 9.2.1 се предвижда ТНР в диапазон 20-40%. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняването е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд правилно е назначил съдебно-медицински експертизи и е формулирал задачите им, като е взел предвид и доказателствените искания на страните, а вещите лица са определени със специалности в областите, към които се отнасят заболяванията на освидетелстваното лице. От съдържанието на заключенията на комплексната медицинска експертиза, изготвена от вещи лица със специалности по ортопедия и травматология и по УНГ, и на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице със специалност по нефрология, обсъдени в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК с останалите доказателства по делото, се налага извода, че съществените изводи на вещите лица, са обосновани. В двете посочени заключения подробно са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещите лица /амбулаторни листи, епикризи, изследвания, експертни решения и др./, заключенията са дадени по поставените въпроси, изводите са мотивирани. Неоснователно е поддържаното в касационната жалба твърдение, че съдът неправилно се е позовал на изводите на вещото лице по едноличната съдебно-медицинска експертиза относно определения процент ТНР за хронични бъбречни инфекции / по ч. девета, р. ХIХ, т. 3.2/, тъй като това заключение противоречало на заключението на комплексната експертиза, според което процентът ТНР на освидетелстваното лице за нефрологичните заболявания е правилно определен в размер на 40 % само по т. 9.2.1 - за вродени аномалии на отделителната система. Такова несъответствие действително е налице в двете заключения, но съдът не е допуснал процесуално нарушение или необоснованост на изводите си като се е позовал на изводите на вещото лице по едноличната експертиза, тъй като именно това заключение е изготвено от вещо лице специалист - нефролог, което по общо правило следва да има по-задълбочени познания в областта на нефрологията, отколкото вещите лица със специалности по ортопедия и травматология и УНГ, а наред с това, заключението на вещото лице - нефролог е изготвено по въпросите, които са поставени допълнително от жалбоподателката Десислава Василева във връзка с оспорването на изводите на комплексната експертиза относно нефрологичните заболявания, като едно от основанията за това несъгласие е обстоятелството, че в състава на комплексната експертиза не е било включено вещо лице със специалност по нефрология. Затова, в съответствие с процесуалните правила за преценка на доказателствената сила на доказателствата и доказателствените средства, при формиране на изводите си относно степента на ТНР за нефрологичните заболявания, първоинстанционният съд правилно е възприел изводите на едноличната експертиза, изготвена от вещо лице специалист - нефролог. Наред с това, същественият за делото извод по коя отправна точка от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза следва да се отнесат установените нефрологични заболявания на Десислава Василева и в частност дали за заболяването хроничен пиелонефрит с периоди на обостряне, се следва отделен процент ТНР, касае въпрос от областта на медицината, с каквито по правило съдът не разполага, поради което при липсата на очевидно основание за игнориране на заключението на вещото лице - нефролог по едноличната съдебно-медицинска експертиза, от една страна, а от друга - липсата на обосновано оспорване на заключението и опровергаване на изводите на това вещо лице с друго заключение на вещи лица със съответна специалност и в съответния числен състав /тричленна или друг вид разширена експертиза/, първоинстанционният състав на съда правилно е възприел изводите, направени в посоченото заключение. Изложеното се отнася и за изводите във връзка със заболяванията на слуховия анализатор - по част трета, раздел I от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ. От страна на НЕЛК не е направено надлежно оспорване на заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза в частта, касаеща заболяването на слуховия апарат, изразяващо се в намаляване на слуха, съответно - относно квалифицирането на наличното заболяване по конкретна отправна точка от приложението и относно степента на увреждането. В съдебното заседание на 24.09.2013 г. пред административния съд е присъствал процесуален представител на НЕЛК и от съдържанието на протокола от заседанието е видно, че от същия нито е направено ясно и изрично изявление за оспорване на заключението, нито е направено искане за назначаване на друга експертиза. Изложеното в касационната жалба становище относно начина, по който следва да се осъществи оценката на функционалния дефицит на слуховия анализатор и да се определи процента ТНР по ч. трета, р. I, т. 2 - "Намаление или загуба на слуха", както и твърдението на касатора, че вещото лице не е приложило правилно забележката към т. 2, представлява по своето естество оспорване на заключението. Това оспорване обаче е несвоевременно и доколкото в заключението не съществува очевидно вътрешно противоречие или несъответствие с писмените доказателства, нито са налице данни за очевидна /за съда/ некомпетентност, то касационната инстанция няма основание да приеме, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение или необоснованост на изводите си, като се е позовал на заключението на вещото лице - специалист по УНГ. Възражението на касатора във връзка с изводите на съда за неправилно определяне на кода на водещото нефрологично заболяване на освидетелстваното лице, е неоснователно. В съответствие на заключението на вещото лице - нефролог първоинстанционният съд правилно е приел, че водещото заболяване на Десислава Василева - "вродени аномалии на бъбрека" следва да се определени по код Q62.1 по Международния статистически класификатор на болестите и проблемите, 10-та ревизия /МКБ-10/, а не както е посочено в ЕР на НЕЛК - код Q63.0. Както в заключението, така и в съдебното решение изрично е посочено, че словесното изражение на водещото заболяване е правилен, но означеният код не съответства на това заболяване. Доколкото в експертното решение на НЕЛК в съответната графа следва да се посочи код на заболяването по МКБ, то първоинстанционният съд правилно е отразил констатираното от него несъответствие и е дал указания да бъде отстранено при новото произнасяне на НЕЛК, като се посочи верния код на заболяването. С оглед изложените съображения настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на изискванията по чл. 62 НМЕР при произнасянето на НЕЛК, което е довело до незаконосъобразно определяне на степента на трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски за първата инстанция е неоснователно, тъй като направените от страната разноски пред първата инстанция вече са присъдени с постановеното решение по делото. За касационната инстанция не са представени доказателства за направени разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение