Решение № 7968 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4223/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Станчев от гр. София срещу решение 1068/22.02.2021 г., постановено по адм. д. 5514/2020 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което заповедта на началникът на РДНСК - София да бъде отменена. В с.з. касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от адв. Колев, който моли оспореното решение да бъде отменено и претендира разноски. Ответната страна - началникът на РДНСК - София в писмен отговор и в проведеното съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Младенова развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, в настоящия си състав, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Административен съд София-град е сезиран с жалба от Д. Станчев срещу заповед ДК-02-С-5/21.05.2020 г., издадена от началник на РДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж, трета категория, съставляващ Преустройство на апартамент [номер] с промяна на предназначението на общо помещение и приобщаване на същото към апартамент [номер] с конструктивна намеса", находящо се в гр. София,[жк], [жилищен адрес] като изпълнено без строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 56 ЗТСУ (отм.). С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта като е приел, че е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По оплакванията в жалбата са изложени подробни мотиви за тяхната неоснователност. По съществото на спора е прието, че извършеното преустройство съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който според характеристиките си е от трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. в ЗУТ - жилищна сграда високоетажно застрояване, извършено без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Обосновани са изводи за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване, поради отсъствие на предпоставките за търпимост по § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Извършеното преустройство представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 и ал. 4, изр. първо ЗУТ строежите се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, след издаване на разрешение за строеж въз основа на одобрен инвестиционен проект. Констатираното строителство представлява изпълнен отвор с размери 0,80/2,00 м в носещ конструктивен елемент между помещението за сметосъбиране с балкон и апартамент [номер], като вратата на това помещение е зазидана и е премахната стена между помещението за сметосъбиране и прилежащия балкон, и на мястото на парапета на балкона е изградена тухлена стена с прозорец. Приобщеното към жилището помещение е обща етажна собственост, като за извършването на преустройството липсва съгласие на етажната собственост или издавани строителни книжа. При това положение е осъществен съставът на посочената в заповедта за премахване като правно основание разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразен е изводът на съда, че строежът не е търпим. От доказателствата по делото е установено, че е извършен през 2000 г., което обстоятелство е от значение за определяне на приложимата хипотеза, свързана с евентуална търпимост на строежа. При това установяване, правилен е изводът за приложимост на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, който определя незаконен изграден в периода 30.06.1998 г. до 02.01. 2001 г. за търпим, при условие, че е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъде деклариран от собственика пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. В конкретния случай, не е твърдяно и не е доказано деклариране на строежа пред одобряващите органи, поради което разпоредбата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ е неприложима и строежът не може да се квалифицира като търпим. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение