Решение № 17328 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12578/2013 г.

Решение № 17328 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12578/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - София, чрез процесуален представител, против решение № 4357 от 01.07.2013 г., постановено по адм. д. № 4223/2013 г. на Административен съд София - град. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Евгений Георгиев Щерев, чрез пълномощника си - адв. Цанов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил по жалба на Евгений Георгиев Щерев срещу заповед № ЧР082/09.04.2013 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Същият е бил назначен на държавна служба със заповед № ЧР111/02.03.2012 г., на длъжността "младши инспектор РК" по заместване, в сектор "Рибарство и контрол" Перник, в отдел "Регионален център "Рибарство и контрол - Централна България", в Главна дирекция "Рибарство и контрол" към ИАРА, считано от 05.03.2012 г. и на основание чл. 15 и във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. С последвала заповед № ЧР 119/08.03.2012 г., на основание чл. 16 от ЗДСл и изразено съгласие от Щерев, на същият е наредено да изпълнява по вътрешно съвместителство задълженията на главен директор на Главна дирекция "Рибарство и контрол" в ИАРА, за срок до назначаване на титуляр, но не повече от 6 месеца, считано от 09.03.2012 г. С нова заповед № ЧР146/15.03.2012 г. ответника по касация, на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл е преназначен на длъжността "главен експерт" в отдел "Управление на собствеността", в Дирекция "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността", считано от 19.03.2012 г. и със срок на изпитване, считано от 05.03.2012 г. Съда е констатирал, че със заповед № ЧР215/02.05.2012 г., служебното правоотношение с Щерев за длъжността "главен експерт" в отдел "Управление на собствеността", в Дирекция "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността" е било прекратено, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл. На същата дата - със Заповед № ЧР216/2012 г., издадена на основание чл. 9, и чл. 10, ал. 1, във връзка с чл. 12 ЗДСл жалбоподателят е назначен на длъжност "главен директор" в Главна дирекция "Рибарство и контрол" в ИАРА, считано от 02.05.2012 г. и срок за изпитване една година, считано от 05.03.2012 г. С последвала заповед от 08.11.2012 г., на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл - Щерев е преназначен на длъжност - "Началник на сектор", с място на изпълнение на работата сектор "РК" - София в РЦ "Рибарство и контрол - Централна България" в Главна дирекция "Рибарство и контрол". Именно тази длъжност е заемал до 09.04.2013 г., когато с оспорената заповед е прекратено служебното му правоотношение, считано от 10.04.2013 г. При така събраните доказателства, АССГ е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно производствените правила но в разрез с материално правните разпоредби. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Приложимата правна норма е разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл. Според цитираната норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба в едногодишен срок, считано от встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на една позитивна предпоставка - назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и една отрицателна предпоставка - да не е изминала една година от датата, на която държавния служител е встъпил в длъжност. Първата от двете предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл по отношение на жалбоподателя не е била налице. Първоинстанционният съд е констатирал, че Щерев, има прослужено време в структурите на МВР на длъжности за държавен служител, в периода от 06.11.1986 до 30.11.1991 г., като служебното му правоотношение е прекратено по реда и условията на чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗВВС, считано от 01.12.1991 г./констатирано въз основа на прието по делото удостоверение за класиране и пенсия № х31у/06.03.2012 - МВР. Въз основа на друго удостоверение за класиране и пенсия - № 163/06.02.2012 г. - СДВР-ФО към МВР - се установява, че Щерев е работил по служебно правоотношение като държавен служител - гражданско лице в структурите на МВР - като служебното правоотношение е прекратено със заповед от 10.04.2001 г., при условията и по реда на чл. 253, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Решаващия извод на съда е, че след като Щерев не е назначен за първи път на държавна служба в ИАРА, а е заемал такава в структурите на МВР - този факт препятства възможността за прекратяване служебното правоотношение на соченото основание - чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Правилен и обоснован извод. Ирелевантно за спора е дали фактите по предходното служебно правоотношение, са били известни на органа по назначаването към момента на постъпване на Щерев на държавна служба в ИАРА, респективно към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Задължение именно на органа по назначаването е да установи наличието на материално правните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване на разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора - касатора следва да заплати на ответника сумата 600 лева разноски за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение