Решение № 12313 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6795/2017 г.

Решение № 12313 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6795/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Р. К., чрез адв. М. като процесуален представител, срещу решение № 115 от 21.04.2017 г., постановено по адм. дело № 577/2016 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 10-00-2354/04.11.2016 г., издадена от заместник кмета на община Стара Загора за налагане на пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП, кв. [квартал], [населено място] в частта относно УПИ [номер], кв. [номер]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени административния акт в оспорената част. Касаторът претендира присъждане на разноски. От ответника – кмета на община Стара Загора, чрез адв. Г. като процесуален представител, е постъпил писмен отговор, в който се излагат доводи за недопустимост на касационната жалба, респ. - за нейната неоснователност. Прави се искане за присъждане на разноски. Ответникът - А. Ц. А. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора против заповедта за налагане на строителна забрана относно собствения му имот. Разгледана по същество в допустимата й част е неоснователна. Производството пред Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на К. Р. К. срещу заповед № 10-00-2354/04.11.2016 г. на заместник кмета на община Стара Загора, издадена на основание чл. 198, ал. 1, т. 1, ал. 2, изр. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ, с която е наложена пълна строителна забрана за времето, необходимо за изменение на ОУП и ПУП, кв. [квартал], [населено място], по отношение на УПИ УПИ [номер], кв. [номер], собственост на жалбоподателя и на А. Ц. А. Съдът е приел, че заповедта за налагане на строителна забрана е издадена от компетентен орган при условията на заместване, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно. Посочил е, че липсата на уведомление до заинтересованите лица за започналото административно производство по чл. 26 АПК е несъществено нарушение на процедурата, тъй като правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и той своевременно е оспорил заповедта. Изложил е съображения за осъществяване на предпоставките по чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Приел е, че не е допуснато нарушение на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Решението е правилно. Законосъобразно съдът е разгледал заповедта като индивидуален административен акт. Като основание за издаването й е посочен чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Според ал. 5 на същата разпоредба заповедите по чл. 198, ал. 1 – ал. 3 се съобщават с обявление, обнародвано в "Държавен вестник" и могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 215 ЗУТ, който предвижда реда за оспорване на индивидуалните административни актове. Разграничението между индивидуален административен акт съгласно чл. 21 АПК и общ административен акт съгласно чл. 65 АПК се определя от кръга на адресатите, засегнати от издаването им. С общия административен акт се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен кръг лица, а при индивидуалния - кръгът от лицата, върху които той разпростира действието си е определен или определяем. В случая с наложената временна строителна забрана кръгът на адресатите, засегнати от нея, е определяем. Това са собствениците на недвижими имоти или носителите на вещни права върху тях, подробно изброени в заповедта и попадащи в посочените квартали на [населено място]. След като обжалваната заповед носи белезите на индивидуален административен акт, то е следвало да бъде проведена процедурата по уведомяване на заинтересованите страни. По делото е установено, че уведомяване съгласно изискването на чл. 26 АПК за започване на административното производство не е направено. Изводът на съда, че констатираното нарушение не е от категорията на съществените, обуславящо отмяна на акта на това основание, се подкрепя от настоящия състав. Неспазването на процедурата не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Той е имал възможност и е изложил своите възражения в направеното оспорване, събрани са всички поискани от него доказателства в съдебното производство и са обсъдени в обжалваното решение. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че заповедта е издадена при наличие на хипотезата по чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Установено е, че с решение № 521 от 29.09.2016 г. на общински съвет – Стара Загора е възложено на кмета на общината да предприеме необходимите действия за изработване на проект за изменение на ОУП и последваща изработка на ПУП за кв. [квартал] в граници съобразно решение № 1069/2003 г. и съгласно техническо задание, неразделна част от решението. Правилно съдът е приел, че техническото задание е с обхват цялата територия на кв. [квартал], като се детайлизират съществуващите озеленени площи, зоните за застрояване и се установи зона за озеленяване в максимална степен от територията. В изпълнение на решението е сключен договор № 2304-18/31.10.2016 г. между община Стара Загора като възложител и [фирма] като изпълнител за услугата "Изменение на общ устройствен план на [населено място] за територията на кв. /парк "[квартал]" и съседните територии и последващо изработване на ПУП-ПРЗ за същата територия" в обхват и със съдържание съгласно изискванията на техническото задание. При тези данни изводът на съда за изпълнение на предпоставките за налагане на строителна забрана в хипотезата на чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗУТ е в съответствие с материалния закон. Започнала е процедура по одобряване изменение на ОУП на кв. [квартал], [населено място] и последващо изработване на ПУП – ПРЗ за същия квартал съобразно обхвата на техническото задание. Установено е, че е предвидена разлика в режима на застрояване по действащия ОУП и ПУП за територията, в която попада имота на жалбоподателя и предстоящото им изменение. Правилно е заключението на съда, че възраженията относно законосъобразността на решението на общински съвет – Стара Загора, техническото задание и неговото съдържание касаят евентуални нарушения в процедурата по създаване на ОУП и ПУП и са извън предмета на спора. Тези доводи могат да бъдат обсъждани при оспорване на административния акт за одобряване изменението на устройствените планове на кв. [квартал]. Решението на общински съвет – Стара Загора и техническото задание по чл. 125 ЗУТ не носят белезите на индивидуален административен акт. Те представляват част от процедурата по издаването на крайния такъв и съгласно чл. 21, ал. 5 АПК не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Отделно от това е недопустим косвен съдебен контрол върху административни актове, които не са предмет на настоящото производство. Изводът за липса на допуснато нарушение на принципа за съразмерност също е законосъобразен. С оглед предвиденото изменение в режима на застрояване на имотите в обхвата на техническото задание, целта на строителната забрана е да не се допусне издаването на разрешения за строеж за тях във времето, необходимо да се изработят устройствените планове съобразно предвижданията за съответната територия. Предвид изложеното обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу строителната забрана по отношение УПИ [номер], кв. [номер] е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Направеното от касатора искане за отмяна на решението в частта за присъдените в полза на ответника разноски поради тяхната прекомерност и липса на предпоставки за дължимостта им, не може да бъде разгледано от касационната инстанция. В тази част касационната жалба има характер на искане по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Процесуална предпоставка за обжалваемостта на акта относно разноските е изчерпването на реда за изменението му, предвиден в чл. 248, ал. 3 във вр. с ал. 1 ГПК. Този ред в случая не е осъществен, поради което касационната жалба в тази й част е недопустима и следва да бъде изпратена на административния съд по подсъдност за разглеждане като искане за изменение на решението в частта за разноските. Претенцията на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция е неоснователна, тъй като не са представени доказателства такива да са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение