Решение № 8559 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3572/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя доц. д-р И. Иванов, за отмяна на решение 6699 от 08.11.2019 год., постановено по адм. д. 6301/2019 год. на Административен съд София-град, както и решение 14898 от 02.12.2020 г. по административно дело 101/2020 год. на Върховния административен съд.

В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т.1 и т. 4 АПК.

Ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК, според молителя, е решение от 22 декември 2010 год. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което и по специално т. 53 и т. 54 от тях, е видно, че "Електроразпределение Север" АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. д. 6301/2019 год. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т. 56 от мотивите на цитираното решение, националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Аналогични съображения са изложени и в мотивите на определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 год. по дело F-55/08 DEP- т. 37 и т. 38.

Според молителя е налице и основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото с влязло в сила решение 1349 от 31.01.2019 год. по адм. д. 12433 от 2018 год. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено решение 5064 от 27.07.2018 год. по адм. д. 6455 от 2017 год. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС), представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление НП-202 от 30.01.2015 год. и е отхвърлен изцяло предявеният иск за обезщетение. Следователно, решение 1349 от 31.01.2019 год. на ВАС и решението на ВАС, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешават по различен начин идентични случаи. Поддържа се, че диспозитивът на Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 год. на ВАС по тълкувателно дело 4 от 2010 год., не следва да се прилага в настоящия случай, но следва да се съобразят мотивите му по отношение на предпоставките за приложението на отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Изразяват становище, че според Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. пълен идентитет между две влезли в сила съдебни решения на една инстанция ще е налице, когато страните, предметът и основанието са еднакви, като в случая е налице такава идентичност. Идентичността на предмета на двете съдебни производства се обосновава с твърдението, че това е спорното материално право, в случая правото на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление във връзка с обжалването му пред съответния районен и административен съд.

Твърди се, че неправилното от двете решения е процесното, чиято отмяна се иска по следните съображения: правилно в мотивите на решение 1349 от 31.01.2019 год. по адм. д. 12433 от 2018 год. на ВАС, състав на трето отделение, е прието, че предявеният иск за обезщетение е неоснователен, защото доказателства за заплащането на разноски в процеса по оспорване на отмененото наказателно постановление са представени едва в процеса за обезщетение по ЗОДОВ. Това поставя под въпрос и причинната връзка между претендираните вреди и отмененото НП. На следващо място се твърди, че е недопустимо един и същ юридически факт да има различни правни последици по аргумент и по аналогия с мотивите на решение на СЕС от 3 септември 2009 год. по дело С-2/08. На последно място, неправилно в решенията, чиято отмяна се иска, КЕВР е осъдена да заплати разноски за адвокатски хонорар, заедно с начисления върху хонорара ДДС. Това разрешение противоречи на мотивите на решение на СЕС от 23.11.2017 год. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Както дружеството получател на адвокатската услуга, така и адвокатското дружество-доставчик са регистрирани по ЗДДС лица и за 226 лв. ДДС електроразпределителното дружество е имало право на приспадане на данъчен кредит, като тази сума не следва да се присъжда като съдебни разноски. (В същия смисъл определение 8004 от 5.06.2012 год. по адм. д. 6861 от 2012 год. на ВАС и определение 4677 от 22.04.2020 год. по адм. д. 10701/2019 год. на ВАС).

Иска се на основание чл. 239, т. 1 АПК отмяна на решението по адм. д. 6301/2019 год. по описа на АССГ, както и на решение по адм. д. 101/2020 год. по описа на ВАС, като се върне делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ. Алтернативно, на основание чл. 239, т. 4 АПК се иска отмяна на решението по адм. д. 6301/2019 год. по описа на АССГ и решение по адм. д. 101/2020 год. по описа на ВАС като неправилни.

В проведено о.с.з. на 13.05.2021 год., страната се представлява от ст.юрисконсулт Дуевски, който поддържа искането за отмяна и претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по молбата за отмяна "Електроразпределение Север" АД, намира молбата за отмяна за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 239 т. 1 и т. 4 от АПК. Твърди, че решението на СЕС не може да служи като основание за отмяна. Липсвал идентитет между сочените от молителя съдебни актове, както от обективна, така и от субективна страна.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата за процесуално допустима в една част по следните съображения:

С решението 6699 от 08.11.2019 год., постановено по адм. дело 6301/2019 год. по описа на Административен съд София-град, са уважени в цялост предявените от Електроразпределение Север АД две искови претенции с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, за заплащане на имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-331 от 17.12.2014 год., издадено от председателя на ДКЕВР (сега КЕВР), представляващи адвокатско възнаграждение по НАХД 520/2015 год. на Районен съд Габрово и по КНАХД 247/2015 год. на Административен съд Габрово. КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от оспорването по НАХД 520/2015 год. на Районен съд Габрово, и сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от оспорването по КНАХД 247/2015 год. на Административен съд Габрово, ведно със законната лихва от 25.12.2015 г. до окончателното им изплащане. По адм. дело 6301/2019 г. на АССГ КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сумата от 842 лв., представляваща съдебни разноски по делото.

С решение 14898/02.12.2020 год. по адм.д. 101/2020 год. на Върховен административен съд, оспореният съдебен акт е отменен в частта, в която КЕВР е осъдена да заплати съдебни разноски по адм. дело 6301/2019 г. на АССГ над размера от 553,81 лв до пълния размер на сумата от 842,00 лв., като искането на Електроразпределение Север АД за тази сума е оставено без уважение.

В останалата си част решение 6699/08.11.2019 год. по адм. дело 6301/2019 год., т.е. за присъдените имуществени вреди в размер на 1356 лв. за всяко от производствата пред Районен съд Габрово и Административен съд Габрово по оспорване на НП-331 от 17.12.2014 год. на председателя на ДКЕВР, ведно със законната лихва, е оставено в сила.

Следователно, молбата за отмяна, подадена от КЕВР, е недопустима в частта, с която се иска отмяна на решение 14898/02.12.2020 год. по адм.д. 101/2020 год. на ВАС в частта за разноските по делото в размер на горницата над 553,81 лв до пълния размер на сумата от 842,00 лв. В посочената част крайният съдебен акт, постановен от касационната инстанция, е благоприятен за страната, поискала отмяна по редал на чл. 237 и сл. от АПК, което означава, че за нея не е налице правен интерес да иска отмяна на посоченото решение по адм. дело 101/2020 год. по описа на ВАС, трето отделение, в описаната отменителна част.

В останалата си част искането за отмяна от КЕВР, насочено срещу решение 6699/08.11.2019 год. по адм. дело 6301/2019 год. на АССГ и решение 14898/02.12.2020 год. по адм.д. 101/2020 год. на ВАС, е допустимо, тъй като е насочено срещу неблагоприятен за страната влязъл в сила съдебен акт. Разгледано по същество, искането за отмяна в тази част се явява неоснователно по следните съображения:

Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания.

1. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Изложеното в молбата за отмяна не попада в хипотезата на нормата. Решение от 22 декември 2010 год. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не е "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. (В същия смисъл решение 14362 от 1.11.2013 год. по адм. д. 5290/2013 год., решение 1234 от 29.01.2014 год. по адм. д. 16054/2013 год. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия и др.).

Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, настоящият съдебен състав намира следното:

С решение от 22.12.2010 год. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз, съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица.

Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 т. 6 от АПК.

Съдът на Европейския съюз е изтъкнал в мотивите на решение от 30.09.2003 год. по дело Kobler С-224/2001 год., т. 38, значението на принципа за силата на пресъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. Там е казано, че "за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани. "

С решение от 16.03.2006 год. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право. "

1. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

Съгласно решение 6699 от 08.11.2019 год., постановено по адм. дело 6301/2019 год. по описа на АССГ, в частта в която е оставено в сила с решение 14898/02.12.2020 год. по адм.д. 101/2020 год. по описа на ВАС, трето отделение, КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на НП-331 от 17.12.2014 год. на председателя на ДКЕВР, както следва в размер на 1356 лв. по НАХД 520/2015 год. на Районен съд Габрово и в размер на 1356 лв. по КНАХД 247/2015 год. на Административен съд Габрово, ведно със законната лихва върху тези суми. За да осъди КЕВР да заплати на Електроразпределение Север АД тези имуществени вреди, съдът е приел, че ищецът е надлежно представляван в производството по обжалване на наказателно постановление НП-331 от 17.12.2014 год. на председателя на КЕВР и адвокатският хонорар за оказаната в това производство правна защита и съдействие е реално заплатен от ищеца.

От друга страна, с решение 1349 от 31.01.2019 год. по адм. д. 12433 от 2018 год. на ВАС, състав на трето отделение, с което молителят обосновава искането си за отмяна по т. 4 на чл. 239 от АПК, е отменено решение 5064 от 27.07.2018 год., постановено по административно дело 6455/202017 год. на Административен съд-София град, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС), представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление 202 от 30.01.2015 год., издадено от председателя на КЕВР, и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение. В решението си по съществото на правния спор след отмяната на първоинстанционното решение ВАС е отхвърлил предявения иск не защото не следва да се присъждат направените разноски за процесуално представителство на ищеца от адвокат в производствата по оспорване на отмененото впоследствие наказателно постановление, а защото не е доказано такива разноски да са направени във въпросните производства.

Самият молител поддържа в молбата си, че предмет на двете дела на АС, за едното от които се иска отмяна, са обезщетения за вреди, които са причинени при оспорването на различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015 год. и НП-331 от 17.12.2014 год.). Самото това твърдение, което е и доказано, е достатъчно, за да обоснове извод за липса на пълна идентичност в предметите на двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна.

Такова е и разрешението на Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 год. на ВАС по т. д. 4/2010 год. по тълкуването на чл. 239, т. 4 АПК и съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК (доколкото става дума за искови производства).

В случая, не е налице и противоречива практика при решаването на един и същ казус, която да е основание за образуване на тълкувателно дело във ВАС, защото съгласно мотивите на двете касационни решения на състави на трето отделение, решенията са постановени при разлика в установените от първоинстанционните съдилища факти.

На последно място, извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят 600 лв. разноски за производството, съгласно представения списък и доказателства за извършването им. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия