Решение № 10067 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16040/2010 г.

Решение № 10067 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16040/2010 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по оспорване, обективирано в жалба на Милен Дончев Даскалов, с ЕГН: *********** от с. Песнопой, ул. "14-та", № 12, община Калояново, област Пловдив, съдържаща искане за отмяна на чл. 20, ал. 1, т. 2 и т. 4, чл. 21 от Наредба № 9/03.04.2008 г. на Министерство на земеделието и продоволствието за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

С молба от 07.02.2011 г. М. Даскалов е посочил, че в Наредба № 9 (Наредбата) са смесени принципите на администриране с тези, приложими при договаряне между равнопоставени субекти; съгласно Наредбата едната страна винаги може да откаже изплащане на финансова помощ; Взаимоотношенията между страните трябва да се регулират само по административен ред, а евентуалният договор да се сключва най - накрая за да има сигурност за стопанството на младия фермер; трябва да се прецизира чл. 10 от Наредбата, тъй като понятието съсобственост се правело произволно от чиновниците; необходимо е да се въведат санкции за ДФ "Земеделие" за хипотезите, когато не се спазват сроковете за разплащане; налице е смесица между договор и административен акт.

Ответникът по оспорването - Министърът на земеделието и храните го счита за частично недопустимо и частично неоснователно по аргументи, изложени от юрисконсулт С. Цончовска в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Наредбата е подзаконов нормативен акт, издаден на основание § 35, ал. 3 ПЗР за ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители. Заповедта се издава във връзка с определяне допустимостта на съответния кандидат за подпомагане, докато договорът урежда правата, задълженията и отговорността на страните във връзка с изпълнение на проекта и изплащане на финансовата помощ. Член 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 1975/06 г. е действал към момента на обнародване на наредбата в ДВ, бр. 42 от 25.04.2008 г. С чл. 10 от Наредбата са въведени норми, съответстващи на изискванията на европейското законодателство. Липсват ясни оплаквания за незаконосъобразност на чл. 20, ал. 1, т. 2 и т. 4 от наредбата. Сроковете, регламентирани в Наредбата са инструктивни.

Ответникът моли за отхвърляне на оспорването.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на оспорването по жалбата. В случая липсва противоконституционност на текстове, чрез Наредбата се уреждат правила за отпускане на помощ, актът е издаден на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗПЗП. Допустимо е да се регламентира сключването на един гражданско - правен договор при осъществяване на сложен фактически състав. Член 10 от Наредбата не противоречи на текстове от Закона за собствеността, текстовете на чл. 20, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредбата не противоречат на нормативен акт от по - висока степен. Неоснователно е оплакването на оспорващият във връзка с чл. 21 от Наредбата, защото кандидатът за подпомагане разполага с възможността да сключи или не договора. Основанието за прекратяване на договора е регламентирано и в самата Наредба, която не е в противоречие с чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. Спазена е процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт.

Преценявайки допустимостта и основателността на оспорването, Върховният административен съд, състав на VIII отделение, в настоящия си тричленен състав прие за установено следното:

Оспорването на Наредбата в частта относно чл. 10 от подзаконовия нормативен акт е неконкретизирано въпреки дадените указания, същото трябва да бъде оставено без разглеждане и да се прекрати производството по него.

Оспорването на Наредбата в частта относно чл. 20, ал. 1, т. 2 и т. 4, чл. 21 е редовно, отговаря по форма и съдържание на изискванията, предвидени в чл. 150, ал. 1 и чл. 151 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК правото да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая М. Даскалов е представил договор, сключен между него и ДФ "Земеделие", който не е прекратен, тоест съставът на ВАС, VIII отделение приема, че за Даскалов е налице пряк и непосредствен правен интерес да претендира отмяната на подзаконовия административен акт в цитираната му част.

Разгледано по същество оспорването в допустимата му част е неоснователно.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. заявлението за подпомагане може да получи отказ за финансиране в случаите на:

1. несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба;

1. недостатъчен бюджет по мярката.

В разпоредбата пък на чл. 21 от Наредбата е предвидено следното:

ал. (1) Изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане.

ал. (2) В срок до 15 работни дни от получаване на писмено уведомление за одобрение на проекта кандидатът следва да подпише договор за отпускане на финансова помощ.

ал. (3) Договорът по ал. 2 урежда правата, задълженията и отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на финансова помощ.

ал. (4) След изтичане на срока по ал. 2 кандидатът губи право на подпомагане и може да кандидатства отново за финансиране на същата дейност по реда на тази наредба.

Наредбата е издадена от министъра на земеделието и продоволствието, на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗПЗП. Поради това тричленният състав на ВАС, VIII отделение приема за доказано, че Наредбата е издадена от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на административните правила. Последното обстоятелство се установява чрез писмените доказателства, представени по опис с молбата на юрисконсулт Цончовска, (заверени копия от доклада за приемане на Наредбата, писмото до главния секретар на МЗХ, копие от проекта за изменение и допълнение на доклада и Наредбата, копие на получените становища при съгласуване на изменението и допълнението, копие на таблицата с отразени становища).

ДФ "земеделие" представлява юридическо лице на бюджетна издръжка, което в същността си е орган на изпълнителната власт, упражняващ властнически правомощия. Той извършва действия въз основа и в изпълнение на закона. Отношенията по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2010 г. възникват и се развиват между ДФ "Земеделие" и заявителят - физическо лице, в настоящия казус това е М. Даскалов. В текста на чл. 20, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредбата са уредени две хипотези на отказ на финансиране. Даскалов не е доказал твърдението си за наличието на противоречие между основанията за отказ съгласно цитираните норми с други норми. Двете основания представляват несъответствие с целите, дейността и изискванията, определени с Наредбата и недостатъчен бюджет по мярката.

Неоснователни са доводите на оспорващият във връзка с чл. 21 от Наредбата. Изпълнителният директор на ДФ "земеделие" се произнася със заповед за одобрение или отхвърляне на заявлението за подпомагане. При одобрение на заявлението кандидатът подписва договор за отпускане на предвидената финансова помощ. Видно е, че на заповедта по ал. 1 и договора по ал. 2 са определени различни функции - заповедта се отнася до определяне допустимостта на кандидата за подпомагане, докато договорът регламентира правата, задълженията и отговорностите на страните по правоотношението във връзка с изпълнението на проекта, съответно изплащане на финансовата помощ. В чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП е регламентирано отношенията между ДФ "Земеделие" и лицата, получатели на субсидии, да се уреждат с договори. Текстът практически е възпроизведен в нормата на чл. 21 от Наредбата, респективно не е налице противоречие между тях.

Регулираните с оспорената Наредба отношенията включват административен елемент, характеризират се с обстоятелството, че от едната им страна стои държавния орган. Другата страна е физическо лице. Напълно допустимо е тези отношения да се уреждат въз основа на сложен фактически състав. Настоящият тричленен състав на ВАС, VIII отделение не споделя оплакването на Даскалов за недопустимо смесване на принципи в оспорените разпоредби. Изцяло във волята и преценката на одобрения каддидат е да сключи или не последващия договор в която процедура държавата вече участва като равнопоставен субект.

Искането на М. Даскалов за въвеждане на санкции в Наредбата не касае конкретно противоречие с други норми. В допълнение може да се посочи, че сроковете за разплащане са инструктивни и неспазването им не може да има твърдяните от оспорващия правни последици.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 158, ал. 3, 193, ал. 1, предложение последно АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на VIII отделение