Решение № 310 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9798/2008 г.

Решение № 310 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9798/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Генади Кръстев моли да бъде отменено Решение № 38/ 23.06.2008 г. по адм. д. № 137/2008 г. на Русенския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ППСПДВ № 7477 (Е)7.5.2007 г. на началника на Митница - Видин, потвърдено с Решение № У-44-05-0164/ 28.06.2007 г. на РМД - Русе като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли постановлението да бъде отменено със законните последици. Ответниците по касационната жалба Началник Митница - Видин и РМД - Русе, редовно призовани не изпращат представител. В дадения от съда срок не са подали възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, първо отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата против ППСПДВ № 7477 (Е)7.5.2007 г. на началника на Митница-Видин, потвърдено с Решение № У-44-05-0164/28.6.2007 г. на РМД - Русе, като в мотивите си съдът е приел, че Кръстев е внесъл лек автомобил "Форд" с ЕАД № 4100/4-537/28.3.2002 г. и е представил договор от 23.2.2002 г. и декларация на износителя от същата дата за установяване на преференциален произход по чл. 24 от Протокол № 4 към ЕСА и автомобилът е обмитен по декларираната преференция. Била е извършена проверка на достоверността на представената декларация на износителя по искане на ЦМД от 21.07.2003 г. С писмо от 8.03.2005 г. на Главна митническа служба Кьолн е отговорено, че внесената стока не е с произход по смисъла на споразумението на ЕО с България, тъй като посоченият в договора продавач Ханс-Петер Шефер не е попълвал и подписвал договора за продажба на автомобила и декларацията за произход. След поканата за доброволно плащане на допълнително определените митни сборове жалбоподателят представил впоследствие издаден сертификат за произход ЕUR 1 № D030267*11.10.2005 г. Било е направено ново запитване за редовността му, на което е отговорел с писмо от 30.3.2006 г. на Главна митническа служба Нюрнберг, че сертификатът е издаден формално и неправилно, без да са налице условията на чл. 18 от Протокол № 4 за издаването му и произходът на стоката не може да бъде потвърден. Съдът е приел, че представеното писмо от германските митници е официален документ по чл. 143, ал. 1 ГПК, има съдържание по чл. 32, ал. 5 от Протокол № 4 и има доказателствена сила. Съдът е открил производство по чл. 154 ГПК по оспорването на писмата от германските митници и е приел, че доказателствената сила на писмата не е оборена. Лицата подписали писмата са тези, посочени в тях. Липсата на печат съдът е приел, че не е необходим реквизит от формата на документа. Документите са съставени от длъжностни лица в кръга на службата им по установения ред и форма, и са годно доказателство за установените в тях факти. За да обори доказателствената сила на писмата жалбоподателят следвало да представи документ изходящ от германските митници с обратно съдържание относно произхода на автомобила. Приел е също, че по чл. 18, § 1 от Протокол № 4 сертификат за произход може да се издава впоследствие, ако такъв не е бил издаден по време на износа поради грешка, пропуск или специални обстоятелства, които хипотези в случая не са налице. Съдът е отхвърлил възражението за изтекла погасителна давност по чл. 206 ал. 3 ЗМ по съображенията на ВАС в отменителното решение, с което първото решение по спора е било отменено, а делото е било върнато за ново разглеждане от съда. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. Законосъобразно е прието, че касаторът не е доказал, че внесеният автомобил е стока с произход по смисъла на Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране, тъй като не е представил доказателства за произход съставени по изискванията на същия протокол. Правилно съдът е приел, че писмото от 8.3.2006 г. е официален отговор на германските митническите органи в Кьолн, което е съставено от длъжностно лице в митниците, има печат на същите и установява, че договорът, и декларацията не са подписани от посочения в тях продавач - износител. Второто оспорено писмо от 30.6.2006 г. на Главна митническа служба в Нюрнберг няма печат и съдържа констатация, че сертификатът издаден впоследствие от 30.11.2005 г. е издаден неправилно, без да са налице условията на чл. 18 от Протокол № 4 към ЕСА. Към писмото е приложен сертификатът, в чиято графа 14 е отразен резултатът от допълнителната проверка - сертификатът за произход не отговаря на изискванията за истинност и вярност на отразените в него данни. Забележката е подписана от същия митнически служител, подписал писмото от 30.6.2006 г. и има печат на митническата служба в Нюрнберг, поради което доводът на касатора, че писмото от 30.6.2006 г. не представлява официален документ, и няма доказателствена сила е неоснователен, и правилно е отхвърлен от съда. Независимо от това, правилно съдът е констатирал, че сертификатът не е издаден по искане на износителя, каквото изискване се съдържа в чл. 17 от Протокол № 4 към ЕСА и като съставен в нарушение на изискванията на протокола няма доказателствена стойност. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение