Решение № 11652 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10021/2022 г.

Производството е по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК. Образувано е по молба на В. С. Ш., чрез адв. К. Михайлова, с която иска съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение 8018 от 20.07.2023 г. по настоящото дело, като в диспозитива на същото да сe укаже на Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания ЕАД начина, по който научното жури следва да изпълни задължението си за произнасяне относно кандидатурата на д-р В. С. Ш. за заемане на академична длъжност професор. Ответната страна по молбата Комисия към СБАЛХЗ ЕАД не взема становище по искането за поправка на очевидна фактическа грешка. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: В разпоредбата на чл.153, ал.1 АПК изрично се посочва, че страни по делото са оспорващият, органът, издал акта, както и всички заинтересовани лица. Ответник е органът, издал акта и законът не поставя никакви други изисквания, за да придобие органът качеството ответник, освен да е издал акта. В конкретния случай главни страни, конституирани от първоинстанционния съд са В. С. Ш. и Комисия към СБАЛХЗ ЕАД, поради което в касационното производство процесуално легитимирани са същите страни, участвали в първоинстанционното производство. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, се е произнесъл по предмета на спора, с който е сезиран и е обективирана ясната му воля му в мотивите и в диспозитива на решението, че протоколно решение от 12.05.2021 г. на комисия, назначена със заповед 3-65/ 5.05.2021 г. на ИД на СБАЛХЗ ЕАД София, за недопускане до участие в конкурса на д-р В. С. Ш., е нищожно, защото е издадено от материално некомпетентен орган. В мотивите на решението съдът посочва, че научното жури като компетентен орган дължи произнасянето по чл. 26, ал. 3 от ЗРАСРБ относно кандидатурата на В. С. Ш. за участие в конкурса за академична длъжност "професор". В мотивите няма съображения, че преписката следва да се изпрати на научното жури, поради което и в диспозитива няма такова волеизявление. Очевидната фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. За наличието на очевидна фактическа грешка трябва да е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В случая не е налице такова несъответствие. Съдът е мотивирал ясно и недвусмислено волята си и същата е обективирана в мотивите и диспозитива на решението с обявяване на решението на комисията за нищожно. В случая молбата от 2.09.2024 г. не представлява молба за допълване на решение от 20.07.2013 г., защото няма такова искане и вероятно такова не е формулирано, поради подаването му след повече от година след постановяване на касационното решение, предвид срока по чл.176, ал.1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение