Решение № 8724 от 11.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3122/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. И., чрез адв. Е. Димова, против решение 116/05.01.2024 г., постановено по адм. дело 5809/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на жалбата на И.. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията), с писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез юрк. Мутафчийска, излага становище за неоснователност на касационната жалба, поради и което моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Настоящото производство е второ по ред касационно, след като с решение 6394/14.06.2023 г., постановено по адм. дело 11951/2022 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение 4750/11.07.2022 г., постановено по адм. дело 13404/2018 г. по описа на Административен съд София-град, допълнено с решение 5924/17.10.2022 г., постановено по същото дело и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С обжалваното в настоящото производство решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на М. В. И. против Решение 2-1484/20.11.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с писмо вх. 8935/07.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи, е изпратен списък до Комисията за извършване на проверка в архивните масиви на Комисията за лицата, заемали и заемащи публични длъжности в МВР за периода от 08.10.2009 г. до 31.07.2017 г., като в този списък е включен и М. В. И., заемал длъжността началник сектор и началник отдел в Министерство на вътрешните работи. Така след извършена проверка на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 14 от закона е установено, че И. фигурира в отговора, като от 2009 г. до 2017 г. заемал длъжностите Началник на сектор и Началник отдел . Съответно на проведено на 20.11.2018 г. заседание по протокол 42 Комисията е взела решение за установяване и обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА на М. В. И.. За него е прието, че е бил [заличен текст] на Държавна сигурност и Военното контраразузнаване, вербуван от майор И. И. на 28.03.1991 г., регистриран на 11.04.1991 г., с псевдоним [псевдоним], въз основа на собственоръчно написани агентурни сведения, документи на ръководилия го щатен служител, картон обр. 4, лично и работно дело ІА-909, посочена е и заеманата публична длъжност началник сектор от 01.04.2009 г. От страна на М. И. е направено оспорване на представените доказателства по реда на чл. 193 ГПК, във връзка с което съдът е допуснал съдебно-графологическа експертиза /СГЕ/ по определени от жалбоподателя задачи, като също така е изготвено и допълнително заключение по задачи на ответника. Въз основа на анализа на приложените доказателства и възраженията на страните, както и от заключенията на СГЕ, съдът е направил извод, че оспореното решение е прието от компетентен колективен орган, при нужното за това мнозинство, при спазване на процедурата по приемане на решението, в законоустановената писмена форма, с мотиви, фактически и правни основания за издаването му, без допуснати съществени процесуални нарушения. Прието е, че по делото е доказано, че М. В. И. е [заличен текст] по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, което се доказва от представените към преписката доказателства. Отбелязано е, че в процесното административно производство Комисията удостоверява конкретно обстоятелство - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност или извършващо публична дейност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, като също така Комисията упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. По отношение на откритата процедура по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК по оспорване истинността на документи, по отношение на тяхната автентичност и вярност, а именно: картон образец 4, извлечение от архивен дневник, лично дело Iа- 909, съдържащо предложение за вербовка, регистрационна бланка, както и титулна страница, опис на документите и заверителен надпис на делото общо 10 листа; работно дело Iа- 909, съдържащо отчетен лист за проведени срещи, рапорт за среща от 13.05.1991г.; сведение от 25.06.1991г., както и титулна страница, опис на документи и заверителен надпис на делото общо 12 листа, административният съд приел, че И. не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е успял да докаже твърденията си за неистинност на документите. Посочено е, че изброените документи покриват дефиницията на "документ" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, съгласно който документ е всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни. В заключение е посочено, че дори да липсва подписана от страна на И. декларация за сътрудничество, както и каквито и да е било доклади, докладни записки и други подобни писмени документи, доказващи неговата съпричастност към дейността на секретните служби, то самото съставяне на картон образец 4, лично дело, работно дело, регистрационна бланка са достатъчни за обявяване и установяване на принадлежността на М. В. И. към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, още повече че анализът на чл. 25 от закона сочи, че наличието на изброените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Не се споделят и твърденията за необоснованост на съдебното решение, същото е подробно мотивирано. Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че решението на комисията е мотивирано и има съдържанието, каквото изисква ЗДРЗОПБГДСРСБНА. Във встъпителната му част са изложени съображения относно вида на извършената проверка и проверяваните лица, като е уточнено, че принадлежността на лицата към органите по чл.1 ЗДРЗОПБГДСРСБНА се установява въз основа на наличните материали, намерени в централизирания архив на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия. Прегледът на посочените в решението документи обоснова наличието на дейност на М. В. И. в качеството му на [заличен текст] по смисъла на §1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Наред с материалите, представени по делото, преписката съдържа и такива, които доказват наличието на сътрудничество от страна на И., а именно собственоръчно написани агентурни сведения. Административният съд подробно е анализирал основното и допълнителното заключение на допусната по делото съдебно-графологична експертиза, като обосновано е приел, че И. не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е успял да докаже неистинността на оспорените от него документи, въз основа на които е установена принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРЗОПБГДСРСБНА. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за установяване на принадлежност на лице към органите по чл. 1 ЗДРЗОПБГДСРСБНА не се изисква наличието на определени по брой или вид документи. Както е отразено в решение 4 на Конституционния съд от 26.03.2012 г. по конституционно дело 14/2011 г., Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия придава еднаква доказателствена сила на всички документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби, които са годно доказателствено средство за установяване на принадлежността. Отделно от това, при извършване на проверката от Комисията са били намерени документи от вида на предвидените в чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА, въз основа на които органът е установил принадлежността на жалбоподателя към Държавна сигурност, като решението на Комисията установява наличието на конкретен юридически факт - принадлежност на проверяваното лице към съответните държавни служби, посочени в закона. В постоянната практика на съдилищата е прието, че в чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Изброяването не е изчерпателно, т.к. самата разпоредба завършва с израза или други информационни носители , от една страна. От друга, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето Решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а такива са налице в конкретния случай, поради което съдът е направил правилния извод, че Комисията е издала законосъобразно Решение. Следва да се посочи, че изводите на съда са направени въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства и във връзка с възраженията на страните. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност (вж. Решение 4 по КД 14/2011 г. на КС на РБ) без да е необходимо да се изследва въпроса за "активното участие" на лицето. Правомощието на комисията по чл. 4 от Закона е ограничено до установяване, т.е. констатиране принадлежността на лицата към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност на лицето или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при действащия закон Комисията е длъжна да установи принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установена регистрация. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил жалбата на М. В. И. против Решение 2-1484/20.11.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия ю, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА Съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Претенцията на процесуалния представител на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,