Решение № 13697 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9704/2010 г.

Решение № 13697 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9704/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимир Стефанов Инков против решение № 8207 от 17.06.2010 г., постановено по адм. дело № 10507/2009 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е жалбата му против заповед № П-314/02.07.2009 г. на министъра на финансите за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 и чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано, тъй като не е взето предвид допуснатото при постановяване на административния акт нарушение на административнопроизводствените правила, както и факта, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на цитираните в заповедта норми. Моли решението да бъде отменено изцяло и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена, а евентуално - делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - министърът на финансите оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съдебен състав да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, пето отделение е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед № П -314/02.07.2009 г. на министъра на финансите. Административният акт е издаден от компетентния орган (министърът на финансите е орган по назначаването), в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Възражението на нарушение на процедурата по издаване на заповедта, тъй като служебното правоотношение е прекратено без съгласуване със заместник - министъра на финансите е неоснователно. Жалбоподателят изпълнява служебните си функции в дирекция "Централно звено за финансиране и договаряне" (ЦЗФД) на Министерство на финансите. Дирекцията е едно от звената, на които през 2007 е възложено управлението на проектите по програма ФАР (решение на Европейската комисия от 26.06.2007 г.). С последващо решение от 23.07.2008 г. на Европейската комисия правата на дирекцията във връзка с програма ФАР са отнети. С отнемането на функциите по посочената програма, към дирекцията отпадат и изискванията на предходното решение на Европейската комисия, включително тези относно предприемането на промени в системата, засягащи човешкия ресурс. Поради това настоящата инстанция, така както и тричленният състав, приема, че при прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя съгласуване с националния ръководител по програма ФАР, или в случая със заместник - министъра на финансите не се изисква, това съгласуване не е елемент от фактическия състав по прекратяване на служебното правоотношение и липсата му не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена в съответствие със закона, тъй като условията на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя са осъществени. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението, т. е. законът изисква несъвместимостта да съществува през цялото действие на служебното правоотношение между страните. С разпоредбата и на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗДСл е установена забрана да бъде назначавано за държавен служител лице, което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик (т. 2) В случая правилно е преценено, че изброените по - горе елементи, чието кумулативно наличие е предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на уволнение, са осъществени. Жалбоподателят е назначен като държавен служител първоначално на длъжност "старши експерт" в отдел "Търгове и договори" на дирекция "ЦЗФД" на Министерство на финансите със заповед № 2101 от 16.06.2003 г., въпреки че към посочената дата е регистриран като едноличен търговец с фирма "Ина - инж. Владимир Инков", гр. София (удостоверение по ф. дело № 20621/1993 г. на Софийския градски съд) и е управител на "Тера България - консултанти" ЕООД, гр. София, регистрирано по ф. дело № 11745/1999 г. на Софийския градски съд - обстоятелства, обосноваващи начална несъвместимост със заемането на държавна служба. Жалбоподателят е заличен като управител на посоченото по- горе търговско дружество през 2008 г., но качеството му на едноличен търговец се запазва през целия период на действие на служебното правоотношение (с последващи заповеди жалбоподателят е преназначаван на различни длъжности във ведомството). Към момента на прекратяване на служебното правоотношение - 02.07.2009 г. със заповед № П - 314/02.07.2009 г., предмет на обжалване, посочената несъвместимост продължава да съществува (доказателства за заличаване на търговеца не са ангажирани). Представеното заявление до агенцията по вписванията за заличаване на търговеца не може да обоснове различен извод. На първо място липсват доказателства за датата на представянето му в агенцията. На второ място заличаването на търговеца съгласно чл. 60а от Търговския закон подлежи на вписване, като правният ефект на заличаването следва да настъпи от вписването (арг. от чл. 8 от Закона за търговския регистър). При тези данни законосъобразно тричленният приема, че предвидените в закона предпоставки са изпълнени, поради което за административния орган са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на служителя съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. Поради това като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Възражението, че след като жалбоподателят не извършва търговска дейност, като едноличен търговец, предпоставките за прекратяване на служебното му правоотношение не са осъществени, е неоснователно. Разпоредбата на 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл въвежда ограничения за заемане на държавна служба, като предвижда, че такава не могат да изпълняват лица, които са еднолични търговци, управители или изпълнителни членове на търговски дружества. Смисълът на разпоредбата е с посочените ограничения да гарантира добросъвестното изпълнение на служебните задължения и да предотврати конфликт, дори и потенциален, между държавния или друг интерес. С това се постига и целта на закона - действията на държавния служител да са насочени единствено към осъществяване на държавните интереси. Поради това следва да се приеме, че изискванията на цитирания текст са формални, т. е. регистрацията на лицето като едноличен търговец или вписването му като лице, натоварено с управителни функции в търговско дружество, са достатъчни да обосноват несъвместимост със заеманата държавна служба, респ. да обосноват правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, ако несъвместимостта съществува както при възникване на правоотношението, така и към датата на неговото прекратяване. Касационният довод за необоснованост на атакувания съдебен акт също е неоснователен. Изводите на тричленния състав се обосновават от събраните по делото доказателства. Липсата на нарушения на административнопроизводствените правила се обоснова от доказателствата за отпадане на функциите на дирекция "ЦЗФД" по програма ФАР и съответно на процедурните изисквания, регламентиращи управлението на програмата. Въз основа на събраните доказателства е направен и извода на за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. При установяване на начална несъвместимост със заеманата държавна служба, която към момента на издаване на акта продължава да съществува, съдът стига до правилното заключение, че са налице условията за прекратяване на служебното правоотношение на Инков на посоченото в административния акт основание. Съображенията на съда в тази насока са изградени върху верен и точен анализ на всички факти и обстоятелства по делото, включително на удостоверението за регистрация на служителя като търговец преди възникване на служебното правоотношение и липсата на данни за заличаване от търговския регистър към датата на постановяване на процесната заповед. Събраните доказателства налагат извода за изпълнение на елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, чието кумулативно осъществяване е предпоставка за законосъобразност на обжалвания административен акт. Това мотивира и крайният извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като административният акт не е постановен при пороци, обосноваващи отмяната му. Поради горното настоящата инстанция приема, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд,