Решение № 3415 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9210/2020 г.

Решение № 3415 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9210/2020 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Видин срещу решение № 109 от 3.07.2020 г. по адм. д. № 235/2019 г. на Административен съд – Видин. Изложени са аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – И. Д., в писмен отговор оспорва касационната жалба, като моли съда да остави решението в сила. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 0025-1/17.01.2018 г., издаден от Главен специалист "Ревизии" в отдел "Местни данъци и такси" при община Видин, потвърден с решение № РД-02-06-1816/17.07.2019 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Видин, с който на И. Д. са определени задължения за заплащане на ДНИ и ТБО по две партиди, съответно с номера 4506156681003 и 5504 Н42188, за периода от 2012 г. до 2017 г. Съдът е установил, че И. Д. притежава два самостоятелни недвижими имота, находящи се на административен адрес: гр. Видин, [улица], а именно: в УПИ парцел I-2567, кв. 515 а по плана на гр. Видин, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, пристройка и стопански сгради (НА № 113, том VI, нот. дело № 1799/13.09.1996 г.), и в УПИ IV-2566, кв. 515 а по плана на гр. Видин, ведно с построена двуетажна масивна сграда за магазини, кафе-аператив и жилище на две нива - констативен НА № 108, том II, рег. № 2024, нот. дело № 288/8.06.2007 г. /л. 89 и удостоверение № 47/12.11.2009 г. на Гл. архитект на община Видин за въвеждане на имота в експлоатация. По делото са представени декларациите по чл. 14 от ЗМДТ подадени от жалбоподателя, които са послужили като основание за определяне на дължимите от него ДНИ и ТБО - вх. № 1764/28.06.2017 г.; вх. № 1866/12.07.2017 г., вх. № 38561/31.03.1998 г. за обект № 550411347, партида 4506156681003. Твърди се, че лицето е подало още една декларация по чл. 14 от ЗМДТ през 2007 г., но такава не е представена по делото. Представен е и АПВ № 22/29.05.2019 г. на гл. специалист "Публичен изпълнител" в отдел МДТ при община Видин, с което са прихванати недължимо платени и събрани суми за ДНИ и ТБО от И. Д. по партида № 4506156681003 в размер съответно на 155. 30 лева и 415. 78 лева, съответно за периода 2014-2017 г. По делото, по искане на жалбоподателя е назначена СИЕ, която дава заключение по отношение начина и методиката на определяне на ДНИ и ТБО върху имотите на жалбоподателя, относно наличието на декларации по чл. 14 от ЗМДТ, подадени от собственика през последните 10 години, както и въз основа на какви данни е извършено прихващане по партида № 4506156681003. По искане на жалбоподателя е назначена допълнителна експертиза, която дава заключение за момента, в който община Видин е преминала към нов програмен продукт за обработка на данните, свързани с ДНИ и ТБО (26.11.2012 г.), както и че за периода от 18.10.2006 г. до 24.04.2015 г. лицето Б. Б. е бил задължено лице за УПИ IV-2566, кв. 515 а по плана на община Видин /легитимиращ се като собственик с НА № 119, н. д. № 1154/2006 г. /л. 87/, като за 2007-2009 г. му е начислен и заплатен дължимият данък за имота, а от 1.01.2010 г. до 24.04.2015 г. само са му начислени, но не са заплатени ДНИ и ТБО от същия. С решение № 60 от 24.04.2015 г. на Окръжен съд Монтана по гр. д. № 213/2014 г. /л. 26-35 са отхвърлени исковете предявени от Б. Б. с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС спрямо жалбоподателя И. Д. касаещ недвижимите имоти, във връзка с които е издаден процесния АУЗД. По делото е приета и СТЕ, която установява конкретните имоти, притежавани от оспорващия на адрес в гр. Видин, [улица], вкл. техните идентификатори и предназначение. По поставени допълнителни задачи вещо лице е изготвило допълнителна техническа експертиза, според която действителното положение на самостоятелните обекти в сграда с идентификатор 10971.501.275. 1, описани в нотариалния акт и в списък на СГКК-Видин не съответстват на действителното положение, с изключение на три от тях. По делото е приета комплексна техническа експертиза, като експертите установяват, че през 1998 г. община Видин е започнала да води електронна база данни за имотите на населението в общината, под операционна система "DOS". Партидите са водени по съответния собственик, набирани са от хартиен носител в електронен вид, без да се отразява информация за длъжностното лице, извършило въвеждането на данните. Впоследствие по инициатива на Министерство на финансите е започнало въвеждане на нов софтуерен продукт "Матеус" (от 26.11.2012 г.), като този продукт се осъвременява постоянно. Прието е и заключение на графическа експертиза, която установява, че в декларация вх. № 1764/28.06.2017 г. и в декларация вх. № 1866/12.07.2017 г. на жалбоподателя текст "вт. постр. ", числата "1970", "1975", "1970" и "1" в таблица 3, както и числото "427" в таблица 7. 3 не са изпълнени от И. Д.. Вещото лице посочва, че не може да даде заключение дали лицето, извършило изписването на входящия номер и датата на декларациите е същото, което е извършило зачеркванията изписването на датите "1970" и 1975", както и дали това е станало с идентично пишещо средство. По делото са ангажирани и разпитани в качеството на свидетели лицата И. Х. - главен специалист "Ревизии" в отдел "Местни данъци и такси" при община Видин и Н. Н. – гл. специалист "Публичен изпълнител" в същия отдел. Свидетелите установяват начина на установяване на задълженията за ДНИ и ТБО в община Видин, при подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от съответния собственик. Потвърждават, че оспорващият не е спазил двумесечния срок за деклариране на процесните имоти по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, което е наложило издаване на процесния АУЗД за минал период (2012-2017 г.). За да отмени оспорения АУЗД, решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. Според решаващия състав както в самия акт, така и в цялата административна преписка във връзка с издаването му липсват изложени правни и фактически съображения, позволяващи да бъде извършено проследяване за кои конкретни имоти какви точно данъци и такси са начислени. Посочени са обобщени суми както за данък недвижими имоти, така и за такса битови отпадъци, като не се разбира по какъв начин администрацията е достигнала до тези суми, което е довело до нарушаване процесуалните права на адресата на акта, и до невъзможност за съда да осъществи контрол по законосъобразност на същия. От преписката, както и от проведено съдебно производство и събраните в него доказателства не може да се установи как и защо е формирана нова партида на И. Д. (№ 5504 Н42188), кое е наложило това, както и дали съществуващата по-рано партида № 4506156681003 е закрита и поради какви причини или не е. Прието е, че органите на отдел МДТ при община Видин не са изпълнили правомощията си по чл. 18 от ЗМДТ при подаване на декларациите по чл. 14 от ЗМДТ от И. Д., като не са извършили дължимата проверка на посочените от декларатора данни, въпреки че са били длъжни да установят действителното фактическо положение, както и предназначението на имотите, тъй като размерът на дължимия данък зависи и от функционалното предназначение на всеки от притежаваните от жалбоподателя обекти (жилище, търговски обект, гараж). Това е довело до произволно начисляване на ДНИ и ТБО. Начисляването на такса за минало време е лишило собственика от възможността да се възползва от правото си да декларира своевременно неползването на съответните имоти, за да бъде освободен от ТБО, каквато възможност му дава разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата на общински съвет Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Видин. Решението е неправилно. Предмет на спора пред АС – Видин е АУЗД, с който на И. Д. са установени задължения за ТБО за 2017 г. – 0, 02 лева по партида № 4506156681003 и задължения за ДНИ и ТБО за периода от 2012 г. до 2017 г. по партида с № 5504 Н42188 общо в размер на 19087, 13 лева. От доказателствата по делото се установява, че И. Д. притежава два самостоятелни недвижими имота, находящи се на административен адрес: гр. Видин, [улица], а именно: в УПИ в парцел I-2567, кв. 515 а по плана на гр. Видин с площ около 336 кв. м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ – 85 кв. м., с пристройка, стопански сгради и други подобрения (НА № 113, том VI, нот. дело № 1799/13.09.1996 г. л. 92), относно който е подадена декларация по ЗМДТ с вх. № 38561/31.03.1998 г. за обект № 550411347 и е открита партида 4506156681003. Подадена е и коригираща декларация с вх. № 1764/28.06.2017 г. И. Д. е придобил ограничено вещно право на строеж в парцел УПИ IV-2566, кв. 515 а по плана на гр. Видин по силата на НА № 179, том III, рег. № 5874, нот. дело № 569/29.11.2002 г. /л. 88/, като впоследствие е издаден констативен НА № 108, том II, рег. № 2024, нот. дело № 288/8.06.2007 г. /л. 89/, с който същият е признат за собственик на следния недвижим имот: двуетажна масивна сграда за магазини, кафе-аператив и жилище на две нива, завършена в груб строеж, представляваща комплекс от самостоятелни обекти, с административен адрес гр. Видин, [улица], построена в ПИ 358 в к-с Калето, урегулиран съгласно ПУП на гр. Видин в УПИ IV-2566, кв. 515 а, която сграда се състои от: кафе – аперитив – 166, 80 кв. м. разположено на две нива, към което има построена открита тераса с площ – 202, 19 кв. м.; първи етаж, състоящ се от осем магазина – магазин № 7 – с площ – 31, 20 кв. м., магазин 10 – с площ – 19, 80 кв. м., магазин № 13 с площ – 25, 30 кв. м., магазин № 16 – с площ от 27, 10 кв. м., магазин № 18 с площ – 26, 71 кв. м., магазин № 21 с площ – 26, 71 кв. м., магазин № 24 - с площ – 26, 71 кв. м., магазин № 27 – 16, 84 кв. м.; жилище разположено на втори етаж с площ 96, 88 кв. м., към което принадлежи половината от откритата Тераса, която е с площ 101, 09 кв. м. Именно за този втори имот е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 5504001866/12.07.2017 г. /л. 74 -81/, в която като основание за деклариране е посочен НА № 108, том II, рег. № 2024, нот. дело № 288/08.06.2007 г. /л. 89 и удостоверение № 47/12.11.2009 г. за въвеждане в експлоатация на обекта, и е създадена партида № 5504 Н42188, посочена и в процесния АУЗД. Настоящият касационен състав не споделя изводите на съда, че оспореният АУЗД е постановен при допуснати съществени нарушения, обуславящи неговата незаконосъобразност. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В конкретния случай данъчните задължения са установени с акт за установяване на задължения (чл. 107 ДОПК). В глава ХV от ДОПК "Данъчно-осигурителен контрол" е посочено изрично съдържанието на ревизионния доклад и на ревизионния акт, но по отношение на актовете за установяване на задължения по декларации по чл. 106 и чл. 107 ДОПК няма предвидено такова и съгласно § 2 от ДР на ДОПК следва да се прилагат разпоредбите на АПК. Оспореният АУЗД е издаден в писмена форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа фактически и правни основания за постановяването му, а именно чл. 107, ал. 3 ДОПК, като задълженията се определени въз основа на подадени от И. Д. данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ, чиито номера са посочени в акта. По отношение на размера на задълженията за ТБО действително липсва разграничение по видове услуги, но същото в случая няма характера на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е основание за формална и процесуалноправна незаконосъобразност на оспорения акт. Конкретният казус касае публично общинско вземане, чийто размер е определяем, доколкото базата за определяне на ТБО е данъчната оценка на имота, съобразно подадените от собственика данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ. Задължението за отделните услуги по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е определено в промили с наредба на общинския съвет (Наредба на Общински съвет Видин) по чл. 9 ЗМДТ. В тази връзка следва да се посочи, че когато с един акт се установяват публични задължения за данък и за такса съдът следва да отчита факта, че макар липсата на фактически и правни основания да е порок на акта, който е основание за неговата отмяна, не винаги отмяната на акта поради липсата на мотиви изчерпва правомощията на съда. Установяването на незаконосъобразността на акта, обусловена от допуснатото нарушение на изискването за форма, е само едно от правомощията на съда. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ във вр. с чл. 144, ал. 1 във вр. с ДОПК съдът решава делото по същество. Това значи, че когато установи допуснато от органа нарушение, което не води до нищожност на акта, а само до неговата унищожаемост, съдът след като констатира нарушението следва сам да определи дължимостта и размера на задълженията. Задълженията за ДНИ и ТБО не зависят от дискреционната преценка на органа, а елементите на тези задължения са установени в закона, в актове на общинския съвет и на кмета, което значи в публично известни актове. Единствено данъчната оценка на имота се определя от общинската администрация, но и тя е въз основа на нормативно установени правила – чл. 20 ЗМДТ. Този характер на задълженията за ДНИ и ТБО е и причината органът по приходите, с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, да не определя задълженията, а да ги установява. За това, когато установи допуснато от органа нарушение на формата или на административнопроизводствените правила или на материалния закон съдът следва да реши спора по същество, т. е. да определи задължено лице ли е жалбоподателят и ако да, то какъв е размерът на задължението. Само когато, съдът установи, че адресатът на акта не е задължено за установените задължения лице той отменя акта и с това се изчерпват неговите правомощия. Единствено когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона – чл. 160, ал. 3 ДОПК. Следователно, въз основа на съдържащите се в акта фактически и правни основания първоинстанционният съд може да провери неговата материална законосъобразност. В този смисъл неправилно Административен съд – Видин е приел, че оспореният АУЗД е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви и е отменил акта като незаконосъобразен. Това налага извод, че при разглеждане на делото е допуснато и нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да прецени следното: дали И. Д. се явява задължено лице на основание чл. 11 ЗМДТ, като определи и началния момент на облагане по чл. 15, ал. 1 ЗМДТ и обсъди направеното в тази връзка възражение на лицето за намаляване на дължимите ДНИ и ТБО от момента на признаване на правото му на собственост с решение № 60 от 24.04.2015 г. на Окръжен съд Монтана по гр. д. № 213/2014 г.; на следващо място следва да прецени дали И. Д. се явява задължено лице по см. на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ за ТБО, респ. намира ли се имота в район, в който през процесните периоди община Видин е организирала и реално е извършвала предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. С оглед изхода на спора при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по искането за разноски пред настоящата инстанция на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение