Решение № 2440 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 650/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по Искане, подадено от Л. С. Л., чрез пълномощника му адв. С. Петкова, за отмяна на влязло в сила Решение от 26.02.2024 г. на Софийски районен съд /СРС/, постановено по НАХД 1847/2024 г., на основание чл. 239, т. 1, предложение 2 - ро от АПК. В искането се сочи, че са налице основанията за отмяна, предвидени в чл. 239, т. 1, предложение 2-ро от АПК налице е ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е съществувало, а именно: съдебна химико - токсилогична експертиза с рег. И-8770/2024 г. по досъдебно производство /ДП/ 128/2024 г. по описа на 01 Районно управление /РУ/ Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/ пр. пр. 2542/2024 г. по описа на Софийска районна прокуратура/СРП/. Сочи се, че в предоставената от молителя кръвна проба не се установява наличие на наркотични вещества или техни аналози. Л. узнал за това ново обстоятелство на 19.11.2024 г., когато му било връчено постановление от 04.11.2024 г., издадено от прокурор при СРП, с което горецитираното досъдебно производство се прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от Наказателно - процесуалния кодекс/НПК/, поради липса на престъпление. Сочи, че със Заповед за задържане на лице рег. 225зз-66/20.01.2024 г., издадена от полицейски орган Командир на отделение при 01 РУ СДВР, Л. Л. е задържан за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи/ЗМВР/. Основанието за задържане, посочено в заповедта, е във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс/НК/, по което е образувано ДП 128/2024 г. по описа на 01 РУ СДВР. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че от новото доказателство - съдебна химико - токсилогична експертиза с рег. И-8770/2024 г. се установяват основания за отмяна на влязлото в сила решение на СРС. Моли Решение от 26.02.2024 г. на СРС, постановено по НАХД 1847/2024 г. да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Представя писмени доказателства. Претендира разноски. Подателят на искането в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът по искането полицейски орган в Първо районно управление СДВР, чрез юриск. Иванова, депозира писмени бележки по съществото на искането. Претендира юриск. възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК, срещу съдебен акт, който може да бъде предмет на искането за отмяна. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В съдебната практика константно се приема, че основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Отменително основание са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. С Решение от 26.04.2024 г. на СРС, постановено по НАХД 1847/2024 г., е оставена без уважение жалбата на Л. С. Л. за отмяна на Заповед за задържане на лице рег. 225зз-66/20.01.2024 г., издадена от полицейски орган при 01-во РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на Л., в помещение за временно задържане. За да остави без уважение жалбата, съдът е установил, че на 20.01.2024 г., около 10:20 ч. Л. Л., при управление на лекия си автомобил, е бил спрян за проверка от служители на 01 РУ СДВР. В хода на проверката на Л. е направен тест с техническо средство Drug Test 5000, като пробата била положителна и отчела показател Бензодиазепини. Л. е бил отведен във ВМА за даване на кръв и урина за медицинско изследване за наличие на наркотични вещества и техни аналози в тях, като последният дал кръвна проба, но отказал да даде урина. Образувано е било и досъдебно производство, в хода на което е назначена химико - токсикологична експертиза за установяване дали има наличие на наркотични вещества във взетия биологичен материал от Л.. Със Заповед за задържане на лице рег. 225зз-66/20.01.2024 г., издадена от полицейски орган Командир на отделение към 01 РУ СДВР, Л. Л. е задържан за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техни аналози, което било отразено в заповедта престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В мотивите си СРС е посочил, че към момента на задържането полицейските служители са имали данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и е следвало да бъде обезпечена възможността задържаното лице да даде кръвна проба в законовия срок, на база на която да задържат лицето. В случая се иска отмяна на влязлото в сила Решение от 26.02.2024 г. на СРС, постановено по НАХД 1847/2024 г., оставено в сила с Решение 5715/20.05.2024 г. по КАД 2694/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Искането се обосновава с наличието на новосъздаден документ относно факти, които са били твърдени в хода на висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на документа, който да ги установи. Като ново писмено доказателство се сочи Съдебна химико - токсилогична експертиза с рег. И-8770/2024 г. по досъдебно производство 128/2024 г. по описа на 01 РУ СДВР. Резултатът от експертизата е отрицателен не се установява наличието на наркотични вещества и техни аналози в дадената от Л. Л. проба от кръв. Представеното по делото доказателство, макар и новосъздадено, и отразяващо факт, който е бил твърдян през висящността на спора, но не е могъл да бъде доказан поради липса на документ, няма съществено значение за приключилия правен спор за законосъобразността на заповедта за задържане. Това писмено доказателство не обосновава извод за отмяна на влязлото в сила решение на СРС. Представеното доказателство, от което се установява, че Л. не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, не води до извод, че към момента на задържането му от полицейските органи е нямало данни, че същият управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Към момента на задържането е имало достатъчно данни, които да обосноват прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Законовата формулировка данни, че е извършило престъпление не изисква сигурност и убеденост в извършването на престъпление. За реализиране на основанието, предвидено в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е наличието на данни за извършено престъпление, от които да може да се направи предположение за възможна съпричастност на задържаното лице към конкретно противоправно деяние. Не е необходимо тези данни да са пълни или да уличават категорично лицето в извършено престъпление. Достатъчно е да сочат на обстоятелства, обосноваващи подозрение срещу лицето. По горните съображения Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира, че искането на Л. С. Л. за отмяна на Решение от 26.02.2024 г. на СРС, постановено по НАХД 1847/2024 г., на основание чл. 239, т. 1, предл. 2-ро от АПК, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в състава на което е органът, издал заповедта за задържане, по аргумент за противното от чл. 143, ал. 3, вр. с чл.249 от АПК и чл. 37, ал. 2, вр. чл. 42 от ЗМВР. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение