Решение № 14642 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9753/2019 г.

Решение № 14642 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9753/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Н., от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат В. Ч. против решение № 488 от 03.07.2019 г. по адм. дело № 505/2019 г. на Административен съд-Х.. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че трудът на жалбоподателката, като "майстор-сладкар" в периода 01.01.1993 г. -01.12.1993 г. при осигурителя СД "Тропика-З. Т. и сие", и на длъжността "сладкар" в периода 01.10.1999 г. - 31.12.1999 г. в сладкарски цех на "Еврос"ЕООД гр. Х. следва да се зачете като труд от втора категория. Счита се, че положеният труд попада в хипотезата на чл. 52 а от ПКТП (отм.);. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Х., не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд-Х. е отхвърлил оспорването на С. Н. против Решение № 1012-26-100-1/10.04.2019 г. на Директора на Териториално поделение/ТП/ на НОИ – Х., с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № [ЕГН]-2140-26-170 от 01.03.2019 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Х., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и са присъдени разноски. С решението е оставено без разглеждане оспорването на Никова в частта, с която се претендира отмяна на Решение № 1012-26-100-1/10.04.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Х. относно осигурителен стаж, положен в периода 12. 12 – 31.12.1999 г. в "Еврос"ЕОДД, гр. Х. и е прекратено производството по делото в тази част, което определение не е обжалвано. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства целият положен труд през спорните периода на длъжностите "майстор-сладкар" и "сладкар" следва да бъде зачетен, като такъв от трета категория. Решението е правилно. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до това, дали положеният от С. Н. труд като "майстор-сладкар" в периода 01.01.1993 г. -01.12.1993 г. при осигурителя СД"Тропика-З. Т. и сие", и на длъжността "сладкар" в периода 01.10.1999 г. - 31.12.1999 г. в сладкарски цех на "Еврос" ЕООД гр. Х., е бил такъв от втора категория. От втора категория по 52 а от ПКТП (отм.); е трудът на "пекари/изпържвачи/ и редачи в хлебопроизводството/хляб, хлебни и сладкарски изделия/". Трудът за процесните периоди на жалбоподателката не попада в посочените хипотези. Видно от приложената като доказателство трудова книжка на 01.01.1993 г. до 30.11.1993 г. Никова е назначена като "майстор сладкар" в СД "Тропика – Запрянов и сие", с. Б.. Този стаж е заверен с подписите на касиер и Президент, както следва: "прослужено време в СД "Тропика", с. Б. от 01.01.1993 г. до 30.11.1993 г. 10 /десет/ месеца". За този стаж няма издадено удостоверение УП-2 по образец, но се прилага осигурителна книжка за осигуряване, възникнало от 01.01.1994 г., в която има запис за положен стаж от 11 месеца в СД "Тропика" на длъжността "майстор-сладкар" за периода 01. 01 – 01.12.1993 г. и този стаж е заверен служебно от РУ"СО", сега ТП на НОИ. От записите в осигурителна книжа е видно, че за процесния период от 1993 г. за положения от Никова труд размерът на осигурителната вноска от работодателя е 35%, което съгласно ПМС № 43/18.03.1991 г., обн. в ДВ бр. 21/1991 г. е процента на осигурителна тежест, важим за лицата, които се пенсионират при условията на трета категория труд. Според въпросното ПМС за втора категория труд при пенсиониране вноска следва да е в размер на 45%. Наличен е и писмен документ /писмо рег. № 2123-26-2327-3 от 19.11.2019 г. /, в което е посочено, че осигурителната книжка на Никова удостоверява, че осигурителният й стаж в СД "Тропика" е от трета категория стаж и осигурителните вноски са за трета категория труд. Относно процесния период 01.10.1999 г. - 31.12.1999 г. на положен стаж в "Еврос " ЕООД спорът касае 02 м. и 11 дни. Този стаж също е надлежно удостоверен с трудова книжка. Видно от записите в нея, целият стаж при този работодател е с продължителност от 04 г., 04 м. и 03 дни, като заеманата длъжност е една и съща през целия период на стаж и тя е "сладкар". От записа е видно също, че дейността на работодателя /осигурителя/ е посочена като "сладкарско производство". В разпореждането на ПО целият стаж е зачетен, като такъв от трета категория, вкл. и заявения като процесен кратък период от 02 м. и 11 дни, който се включва в стажа от над 4 години в този осигурител. Тези записи не дават основание да се приеме, че само трудът положен през процесния кратък период от 02 м и 11 дни, от общо над четирите години стаж на една и съща длъжност, следва да се определи като такъв от втора категория труд. По делото е налице и неоспорено писмено доказателство, издадено от самия работодател /осигурител/, че осигурителният стаж на Никова за целия период от 01.10.1999 г. до 04.02.2004 г. в работата и в сладкарски цех е от трета категория труд. Липсват каквито и да е доводи от страна на жалбоподателката, защо при идентична дейност в едно и също предприятие именно и само тези 02 м. и 11 дни следва да се категоризират от втора категория труд, а останалия период - от трета категория. С оглед на изложеното се налага извода, че трудът на жалбоподателката през процесните периоди не попада в хипотезите по 52 а от ПКТП (отм.); и е такъв от трета категория. Макар производството на сладкарски изделия законодателят да включва като част от хлепопроизводството по аргумент на т. 52 а от ПКТП (отм.); , то втора категория труд се признава само за двете изрично посочени длъжности. Не такива са заемани от Никова длъжности през процесните периоди. Длъжностите "майстор- сладкар" и "сладкар" не попадат изрично под хипотезата на т. 52 а., нито се удостоверява, че по своята същност те са идентични с длъжностите "редач" или "пекар". Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. С оглед на изложеното не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към датата на заявлението за отпускане на пенсия по реда на чл. 69 б от КСО, жалбоподателката има придобита възраст по чл. 69 б, ал. 2, т. 2 от КСО, а именно 53 г. и 08 месеца, но същата не доказва пред органа, че има положен осигурителен стаж от минимум 15 години при условията на втора категория труд. Такъв е удостоверен в размер на 14 г. 03 м. и 02 дни. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,