Решение № 60135 от 27.09.2021 г. на ВКС по н. д. № 513/2021 г.

Решение № 60135 от 27.09.2021 г. на ВКС по н. д. № 513/2021 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпила молба от осъдения Я. Ю. А. за възобновяване на НОХД № 302/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, и отмяна на присъда № 2 от 10.01.2020 г., с която е признат за виновен в осъществено на 24.09.2014 г. в [населено място] престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим. С молбата се иска ново разглеждане на делото. А. твърди, че е напуснал България в края на 2015 г. и до предаването му по европейска заповед за арест е пребивавал в Кипър. В съдебно заседание назначеният служебен защитник моли на осъденото лице да бъде предоставена възможност за лично участие в наказателното производство. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Твърди, че осъденият е знаел за обвинението срещу него и сам се е лишил от възможност да участва лично в производството по делото. Осъденият А. моли за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото и доводите на страните, намери следното: Постановената присъда на Районния съд в гр. Нова Загора не е обжалвана или протестирана и е влязла в законна сила на 28.01.2020 г. По повод издадена на 13.08.2020 г. европейска заповед за арест на прокурор при Районна прокуратура – гр. Стара Загора, на 27.03.2021 г. А. е предаден на Република България от Кипърските власти за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Осъденият е приведен в затвора в гр. Стара Загора на 29.03.2021 г. А. е подал молбата за възобновяване на 12.05.2021 г. Шестмесечният срок по чл. 423, ал. 1 от НПК в случаите, когато осъденият е бил задържан от компетентните власти на чужда държава, тече от момента, в който лицето реално е могло да упражни правото си да поиска преразглеждане на делото и да участва в производството пред ВКС, т. е. от датата, на която осъденият е постъпил в някое от местата за лишаване от свобода за изпълнение на наложеното му наказание – 29.03.2021 г. По посочените аргументи, ВКС приема, че искането за възобновяване е подадено в срок от легитимирано лице, поради което е допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно. Процесуалната възможност за повторно разглеждане на делото с участие на задочно осъдения е поставена в зависимост от визираните в чл. 423, ал. 1 от НПК предпоставки, изключващи недобросъвестно поведение от негова страна. Когато органите, осъществяващи функцията по ръководство и решаване в наказателното производство не са допуснали нарушения и са проявили дължимата процесуална активност, за да установят местонахождението на лицето, да го призоват и да го уведомят за характера и естеството на обвинението срещу него, или да му връчат обвинителен акт, да го уведомят за датата на съдебното заседание и за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, а обвиняемият /съответно подсъдимият/ се е укрил, след предявяване на обвинението, препятствайки процедурата по чл. 247 в, ал. 1 от НПК, или след нейното изпълнение, не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, делото не се възобновява. В конкретния случай от приложените материали от досъдебното производство е видно, че на А. двукратно е повдигано обвинение за престъплението, за което е признат за виновен присъствено - с протокол от 24.09.14 г. и от 05.03.2015 г. На същите дати надлежно му е предоставена възможност да даде обяснения в присъствието на упълномощен от него защитник – адв. Ч.. В хода на досъдебното производство в Районния съд в гр. Нова Загора е било внесено предложение за сключване на споразумение по реда на гл. ХХІХ от НПК. На 02.04.2015 г. е проведено открито съдебно заседание, в което осъденият е участвал лично и със защитника си. След тази дата е напуснал страната, без да уведоми органите на досъдебното производство в нарушение на процесуалните си задължения. Няма данни да се е завръщал преди даване ход на делото. Обявен е за общодържавно издирване с телеграми от 16.12.2015 г. и от 26.04.2016 г. Призовките за него са се връщали с докладни, че е в чужбина. Адресът в чужбина не е бил известен. От изложеното е видно, че осъденият е бил надлежно известен за наказателното преследване срещу него, но се е укрил и не е пожелал да участва лично в производството по делото, поради което молбата му за възобновяване не следва да бъде уважена. След образуване на делото в касационния съд Я. А. е депозирал нова молба с алтернативно искане – наложеното му наказание да бъде намалено, тъй като е завишено и несправедливо в сравнение с наказанията на съучастниците му. Явната несправедливост на наказанието е самостоятелно основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, което съобразно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК се разглежда от съответния апелативен съд. В случаите, когато Върховният касационен съд е сезиран с искане за възобновяване на две самостоятелни основания, и след произнасяне остави без уважение искането за възобновяване на основание чл. 423 от НПК, делото следва да препрати на компетентния апелативен съд, в случая това е Бургаския апелативен съд, за преценка на допустимостта и основателността на искането за възобновяване на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Водим от горното, и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,