Решение № 10360 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2017 г.

Решение № 10360 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2017 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Б. Д., от гр. С. Загора, с пълномощник адв. Р. А., против решение № 339 от 22 декември 2016 г., постановено по адм. дело № 337/2016 г. по описа на Административен съд - С. З., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по делото - кметът на община Казанлък, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. З. е отхвърлил жалбата на П. Б. Д., против заповед № 1139 от 14 юли 2016 г. на кмета на община Казанлък, като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, като с нея на собственика - П. Б. Д., е разпоредено премахването на незаконен строеж представляващ: "Масивно бетоново стълбище с бетонова площадка и парапет", изградени в уличната регулация на ул. "Х. Б." .№..., между о. т. 51-404 на юг от УПИ IX-27, кв. 3 по плана на с. горно Ч., община Казанлък. Според съда, заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Изведени са изводи за нетърпимост на строежа, съответно на които жалбата е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице твърдяното от жалбоподателката нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК. От данните по делото е установено, че процесният строеж е собственост на касатора - П. Б. Д., изграден в периода 1980-1985 г., без строителни книжа - одобрени проекти и РС. У. е още, че обекта отговаря на всички изисквания за строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, както и че описанието му в заповедта съответства на това по съставения констативен акт № 3 от 11 май 2016 г. От свидетелските показания по делото, неоспорени от жалбоподателката, става ясно, че процесния обект е изграден от нейния баща. Същата е наследила УПИ IX-27, кв. 3 по плана на с. горно Ч., община Казанлък, с Решение № 516 от 07 ноември 2008 г., като заедно със собствеността върху обекта е станала носител и на тежестите към него - допълващото застрояване, обслужващо жилищна сграда с ниско застрояване в УПИ IX-27, кв. 3 по плана на с. горно Ч., община Казанлък, представляващо незаконно изградения строеж по настоящото производство. По делото не са представени доказателства - издадени строителни книжа за строежа, или издаден впоследствие акт за узаконяване, на основание § 184, ал. 1 и сл. ПЗР на ЗИДЗУТ (Д. В. бр. 65/2003 г.) или § 127, ал. 2 и сл. ПЗР на ЗИДЗУТ (Д. В. бр. 82/2012 г.), поради което същия правилно е определен като незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Въпреки че административният орган не е изследвал хипотезите на § 16 ПЗР ЗУТ и не е проверил търпимостта на процесния строеж, това е направено от първоинстанционният съд. Изведени са правилни изводи, че премахването на процесния обект би могло да бъде преодоляно, ако строежа е търпим в хипотезата на § 16 ПЗР ЗУТ, предвид годината на извършване - 1980-1985 г. За целта строежът следва да е бил допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали за този период или съгласно ЗУТ. Посочените условия следва да са налице кумулативно. В случая не е установено за строежът да е издавано строително разрешение и по делото не е налице регулационен план за улицата, в който да е предвиден изградения обект. Строежът също така е разположен на имот, който е публична общинска собственост и възпрепятства ползването му. Предвид изложеното, изводите на съда, че строежа не е търпим, са правилни. Като правилно, обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение