Решение № 3434 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9407/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от пълномощника му юрк. Бонева, против Решение 219/26.06.2023 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. д. 17/2023 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16002421001194-091-001/20.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т.3, предложения първо и трето АПК нарушение на материалния закон и необоснованост - касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 51 961.08 лв. и разноските за държавна такса 1 700 лв. При условие, че решението бъде оставено в сила, иска възлагане на разноските на противната страна на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК и евентуално намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът по касационната жалба БИГ ЕПЪЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Чирпан, [улица]оспорва същата чрез пълномощника си адв. Хаджиева по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искания да бъде потвърдено решението на административния съд и да му се присъдят сторените разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е РА Р-16002421001194-091-001/20.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на БИГ ЕПЪЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД са установени задължения за ДДС в размер на 459 052.30 лв. и лихви 85 299.01 лв. за данъчни периоди от м. февруари 2020 г. до м. януари 2021 г. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 82, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС, начислен по 33 фактури, издадени на SDI SOCIETA A RESPONSABILITA LIMITATA SEMPLIFICA (SDI SRLS), IT[номер], с мотиви за недоказаност на декларираните вътреобщностни доставки (ВОД). Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд Стара Загора като валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо и че РА е издаден от компетентни органи по приходите при спазване на административнопроцесуалните правила. Точно е установил фактите по спора. Обсъдил е доводите и възраженията на страните, събраните писмени доказателства и съдебно счетоводните експертизи (основна и допълнителна) и е обосновал верен и съответен на приложимите материалноправни норми извод, че дружеството е доказало осъществените от него ВОД по процесните фактури. Именно по отношение на случаи като настоящия, при които проверяваното по реда на касационния контрол първоинстанционно решение е правилно и изключително подробно аргументирано, законодателят в чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК е регламентирал възможността Върховният административен съд да препрати към мотивите на административния съд. Доводите, наведени в касационната жалба, страната е заявила и в производството пред първостепенния съд. Те също са обсъдени и обосновано приети от съда като неоснователни. Видно и от самата жалба касаторът не оспорва, че БИГ ЕПЪЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД разполага с документите, които националният закон изисква от него, за да докаже осъществяването на ВОД, а именно изброените в списъка по чл. 45, ал. 1, т. 1, б. а) и т. 2, б. а) ППЗДДС в приложимата редакция - фактура за доставката, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер му е извършена доставката, и транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от трето лице за сметка на получателя. Доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, не може да бъде задължен да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, ако представените от него доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама (т. 68 от Решение на СЕС от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos и др.) Ако съдът достигне до извод, че с оглед на обективни данни е доказано, че доставчикът е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от получателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, ползването от правото на освобождаване от ДДС би могло да му бъде отказано (вж. в този смисъл т. 41 и т. 42 от Решение на СЕС от 9 октомври 2014 година по дело C-492/13 Траум). Не са налице в случая обективни данни, обуславящи извод за недобросъвестност от страна на БИГ ЕПЪЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД или извършена от него данъчна измама. Самите приходни органи не обосновават такива изводи. Според отговора на италианските данъчни власти (том III, л. 711, гръб) Компанията е прекратена на 22.04.2021 г. Г-н Б. Винченцо като законен представител е непроследим/неоткриваем, поради което нямаме никаква документация относно изпратените искания. Към днешна дата дружеството е обект на разследвания в прокуратурата . Вярно е, че от така предоставената информация не може да се направи извод, че италианското дружество е декларирало ВОП, но декларацията относно ВОП може да представлява само допълнително доказателство, целящо да установи, че стоките действително са напуснали територията на държавата членка на доставката, без обаче да представлява решаващо доказателство с оглед на освобождаването от ДДС на дадена ВОД според т. 72 от решението на СЕС по делото Teleos. Дори и да са налице данни, че е възможно да е била извършена от получателя измама според отговора на италианските данъчни власти, то от него не става ясно в какво се изразява тя, нито от страна на приходните органи, издали РА, е обяснено това. Ето защо е невъзможно да се прецени дали доставчикът е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от нея. Освен изброените в чл. 45 ППЗДДС документи от страна на дружеството са представени: фактури, издадени от превозвачите на получателя по ВОД, инвойс фактури, по които са направени плащанията, обяснения и доказателства за получаването на стоките на мястото, посочено в международните товарителници. Потвържденията само удостоверяват получаването на стоките от посоченото в тях лице, а не са доказателства за транспортирането им, поради което неправилно касаторът обсъжда в жалбата си дали притежават изискуемите по чл. 45 ППЗДДС други реквизити или не. Правилно е приел съдът, че инвойс фактурите са посочени в международните товарителници, които са своевременно представени в хода на ревизията. Ако въз основа на извлеченията от банковата сметка на българското дружество ревизиращият екип не е могъл да установи към кои фактури са плащанията, тъй като в тях са посочени инвойс фактурите, то е следвало да ги изиска, но не го е направил. Същото се отнася и до фактурите, издадени от превозвачите, и доказателствата за направени плащания по тях по банков път. Както е посочено в оспореното решение, те са представени от жалбоподателя в съдебното производство, тъй като не са били изискани при насрещните проверки на превозвачите в ревизионното производство. Неоснователен е и доводът в жалбата, че съдът неправилно е кредитирал ССЕ, тъй като вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на превозвачите. Не е в тежест на жалбоподателя да доказва дали превозвачите са водили редовно счетоводство или не. Още повече, че в случая транспортът е осъществен от трето лице за сметка на получателя, а не за негова сметка. Въз основа на събраните доказателства експертът е обвързал инвойс фактури, плащания на стоката, фактури, превозно средство, шофьор, осъществил транспорта, име на получателя на стоката и място на получаване според транспортните документи; фактури, издадени от превозвачите. По изложените съображения настоящият касационен състав преценява като правилен изводът на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на РА. Решението следва да бъде оставено в сила и на ответника по касация да се присъдят сторените разноски. Разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, на която се позовава жалбоподателят, не намира приложение в случая. Документите за доказване на ВОД са своевременно представени. Неоснователен е и доводът му за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение